Митът за плажовете и един почернен национален герой: Спомен за приказката на Дания от Евро 92

Те са най-неочакваният европейски шампион в историята. И до днес се използват за нарицателно за аутсайдерите на шампионати на Стария континент. Дания - европейският шампион от 1992 година даде надежди, че всеки може да се опълчи на грандовете, и създаде една от най-красивите приказки във футбола.

И как все пак нация с население от малко над пет милиона през 1992-ра успя да се противопостави на по-големите страни? Франция беше водена от Мишел Платини, Папен, Кантона, Дешан, Блан и Боли; за Германия играеха Клинсман, Хаслер, Мьолер и Бреме; холандците разполагаха с Ван Бастен, Гулит, Рийкард и младия Бергкамп.

Никой не броеше Дания в сметките. Страната се класира за турнира по служебен път заради войната в Югославия. "Червеният динамит" получи своеобразен футболен уайлдкард 10 дни преди старта на турнира.

Началото изобщо не предвещаваше последващия триумф за датчаните. Водени от Ричард Мьолер Нилсен, северняците стартираха с нулево равенство срещу Англия, след което загубиха от домакина Швеция.

Победата с 2:1 над Франция не само им спечели участие във фазата на директните елиминации, но и накара цяла Европа да се вгледа по-сериозно в този отбор.

В състава почти нямаше големи имена. Звездите в тима са две: Брайън Лаудруп и Петер Шмайхел, въпреки че пази на вратата на Манчестър Юнайтед едва от година. 20 от футболистите им все още играеха в датската лига.

Михаел Лаудруп продължаваше бойкота си срещу селекционера Нилсен. Двамата с брат си се отказват от националния отбор в края на 90-та, но Брайън се завръща точно преди Европейското първенство. Михаел, който тогава е звезда на Барселона, обаче остава извън отбора.

Дания отива на първенството в Швеция без него, а той пропуска уникалната възможност да се окичи със златен медал от европейско първенство.

"Имахме огромен късмет. Бяхме голяма група и се смятахме за пионери в датския футбол - споделя Шмайхел в интервю за официалния сайт на УЕФА преди няколко години. - Усещахме напрежението, че единственият начин да се докажем бе да се изправим срещу големите отбори и да ги победим."

В същото интервю легендарният датски страж опровергава информациите, че датчаните са се били отдали на почивка и гуляи след неуспеха в квалификациите. Шмайхел разбива мита, според който футболистите са били събирани от плажовете, преди да заминат за първенството в Швеция.

"Според мита всички вече сме били по плажовете, но митовете затова са митове, защото не са истина - разкрива Шмайхел. - Истината е, че тези, които играехме в чужбина, бяхме приключили, но останалите продължаваха да играят в датския шампионат.

Да, вече мислехме за ваканцията, но все още имахме да изиграем мач срещу ОНД (Общност на независимите държави, наследник на СССР), който бе част от тяхната подготовка за турнира. Всеки ден пътувахме за тренировки до Брьондби и точно там разбрахме.

Физически бяхме на ниво, само ни трябваше финална психологическа настройка. И впоследствие бяхме напълно готови за турнира."

Схемата на Евро 92 е много по-различна от тази на европейските първенства в момента. Едва осем отбора участват на турнира тогава, разпределени в две групи по четири.

За победа все още се дават само по две точки, а не по три, и улавянето на топката с ръце от вратаря след пас назад с крак е позволено. Лудост, нали?

Sportcafe Ретро

Когато връщането към вратаря беше най-циничният похват във футбола - и имаше своите ненадминати майстори

Днес е трудно да си представим как се играеше преди 92-ра

Дания финишира на второ място в Група А с актив от три точки, зад домакина Швеция, изхвърляйки Франция и Англия, които завършват с по две.

Това означава, че "от плажовете", както гласи легендата, датчаните се класират директно за полуфиналите. Там техен съперник е мощната Холандия, която е действащ европейски шампион.

Победа срещу "лалетата" изглежда почти немислима. И двата отбора вече знаеха, че на финала ги чака Германия след победа с 3:2 над домакина Швеция в другия полуфинал.

Холандците биха Бундестима в груповата фаза и потриваха ръце да ги срещнат отново и във финала, но първо трябваше да минат през "червения динамит".

Хенрик Ларсен вкара два за Дания, но с голове на Бергкамп и късен на Франк Рийкард Холандия изравни. Стигна се до дузпи, където Шмайхел успя да спаси изпълнението на Марко ван Бастен и да класира тима си на финал.

Sportcafe Ретро

"Аз бях най-великият в света. Сега съм просто един инвалид"

Ван Бастен разказва за осакатяващата контузия, която преждевременно сложи край на кариерата му

В състава на Дания имаше сериозен проблем, за който не всички знаеха. Полузащитникът Ким Вилфорт пропусна мача с Франция от груповата фаза, за да се прибере във Франция, за да бъде със семейството си, тъй като дъщеря му се бе разболяла от левкемия.

Все пак се връща преди полуфинала и взима участие в последващия триумф.

Впоследствие екранизация на датския успех показва разговор между дъщеричката му - Лине, която казва на баща си, че трябва да се върне при съотборниците си и да спечели трофея за нея.

Финалът се играе на 26 юни на стадион "Улеви" в Гьотеборг. Германия започна по-силно, но в 18-ата минута Йенсен откри резултата, пращайки топката във вратата на Бодо Илгнер.

Шмайхел и отбраната на "оранжевите" се опряха на немската мощ, за да дойде магическият момент в 78-ата минута. Като в приказките или като извадено от холивудска продукция, Вилфорт успя да се вмъкне между Бреме и Томас Хелмер и с левия крак да отбележи за 2:0 и да донесе титлата за Дания.

Според Шмайхел основната цел пред датчаните е била да покажат, че може и да са малка страна, но няма да приемат да се отнасят с тях като с малък отбор.

"Става въпрос за манталитет. Ако правим всичко правилно, няма как да не пожънем и резултати. Мисля, че това е основната причина за триумфа ни на Европейското първенство. Беше магическо и неочаквано", споделя още бившият страж на Манчестър Юнайтед.

Треньорът Мьолер Нилсен, който почина през 2014-а, си спомня за триумфа: "Правех ремонт в кухнята, когато разбрах, че са ни повикали да играем в Швеция. Кухнята е завършена, но трябваше да наема майстор да я направи."

Междувременно малката Лине Вилфорт успя да види най-големия успех в кариерата на баща си. За съжаление, момичето почина няколко седмици по-късно на едва седемгодишна възраст.

Баща ѝ се превърна в национален герой, но за него приказката не бе с хепиенд, а завърши със семейна трагедия на фона на неспирните празненства през цялото лято, които бяха завладели Дания.

Sportcafe Ретро

Да се превърнеш в национален герой на европейското, докато детето ти гасне у дома

Вилфорт бе сред архитектите на титлата през 1992-ра