Преди 8 години Левски полетя извън орбитата на българския футбол и влезе в групите на Шампионската лига.
Шест загуби, голова разлика 1:17 - това не е важно, защото и тогава, а и сега, се оценяваше, че се трупа опит като за първо участие.
Но Левски не успя да надгради и да извърши най-важната стъпка. Година по-късно вратите бяха отворени, насреща бе Тампере и се очертаваше битка чак в последния рунд преди групите.
Но подценяване на трансферния пазар и нуждата от подсилване на отбора, както и на съперника в конкретния мач, доведе до шокиращо отпадане.
Нататък грешките бяха една след друга - лош мениджъмнт, прибързана продажба на основни играчи, раздяла с печелившия екип Стоилов - Сираков...
Лудогорец сега има шанс да проправи пътя си за ежегодно участие или поне да е фактор в европейския футбол тип "БАТЕ", "Стяуа" или "Динамо Загреб". Отборът е силен, конкуренцията у нас - рехава, което обуслява печеленето на титлата поне още 1-2 сезона. С коефициента от тазгодишното участие Лудогорец можа да се надява на добър жребий, урна на поставените преди квалификационните кръгове и т.н.
Трансферният прозорец у нас вече затвори, но Разград може да взима свободни агенти, а качествени такива - колкото искаш.
Въпросът е да не се пресоли манджата само заради тези 6 мача, които се задават, а да се запази баланса на един изграден и обигран отбор. Но 1-2 футболисти от екстра класа биха били чудесна добавка, независимо от заплатата им. Защо не и с 1-годишни договори. Колкото да помогнат на това съвсем ново ниво.
Това е етап 2. По-труден от влизането в групите. Запазването на нивото и завъртането на машината. Близо 10 милиона евро само от тазгодишното участие е чудесно начало, а и отборът изглежда готов да поддържа ниво - Лудогорец в този вид няма слабо място и е на средно европейско равнище.
За нас, освен да анализираме и оценим този факт, остава и удоволствието от 6 големи мача до Нова година, от които три - в София.