Как Ники Желязков и Иво Стефанов станаха първите чужденци във волейболното първенство на страната
"В Бразилия има повече волейболисти, отколкото в България комунисти". Тази култова фраза бе изречена преди десетина години от капитана на националния отбор Владимир Николов на пресконференция, като темата беше противопоставянето на нашите на "селесао". Една крилата фраза в самата Бразилия пък гласи, че волейболът е спорт номер 1, защото футболът е религия.
Затова от изброеното дотук следва като извод, че за да внесеш волейболист в най-голямата страна в Южна Америка е нещо сензационно. Като да вкарваш кафе в Бразилия. През 1995 година се изпълнява първото - двама българи стават първите чужденци в този шампионат. Това са настоящият селекционер на волейболните национали Николай Желязков и все още действащият играч на ЦСКА Ивайло Стефанов.
"Отидохме в отбор, който стана един от най-великите в Бразилия - Олимпикус Телесп - разказва Желязков. - Не знаехме изобщо какво ни очаква. Наясно бяхме обаче, ще ще играем с най-добрия разпределител в света тогава - Маурисио Лима, и най-добрия диагонал - Марсело Неграо."
Връзката с Бразилия прави един от най-изявените българи в световната федерация - Живко Жечев.
Тогава той разбира, че Banco do Brazil, която и до днес спонсорира националните отбори на страната по волейбол, възнамерява да върне във вътрешния шампионат всички легионери.
"Оттогава датираше идеята да се направи силно вътрешно първенство. Банката плати обезщетения на клубовете на всички национални състезатели на Бразилия, играещи по света, за да се завърнат в родината", разказва Желязков.
Тогава биват привлечени и първите двама чужденци - Желязков и Ивайло Стефанов.
"Условията, които ни се предоставиха тогава, бяха фантастични - връща лентата настоящият селекционер на България. - Аз тогава знаех и португалски и знаех, че адаптацията ще мине леко. Така и стана."
Интересът от местните медии и фенове е сериозен още в самото начало. Двамата нашенци са абсолютна сензация и екзотика за местните.
"Само виждахме интереса, който предизвикваме. Не можех да си представя, че само след седмица по улиците на 20-милионния Сао Пауло хората ще ни познават. Това за мен беше огромен шок. В подобен мегаполис в момента, в който излезехме, хората ни сочеха с пръст. Знаеха кои сме - продължава Желязков. - По-късно си обясних нещата - това се случи при посрещането на Новата 1996-а. Бяхме в хотел близо до Копакабана, а точно тогава там имаше концерт на Род Стюарт. За празника бяхме заедно със семейството ми и Марсело Неграо с тогавашната му приятелка. Решихме да излезем към плажа, но след само 15-ина минути навън се върнахме в хотела. Марсело просто не можеше да направи крачка, без някой да иска да се снима с него или просто да го докосне. Той беше като Бог за бразилците. Тогава осъзнах какво значи да си спортист в Бразилия на такова ниво. В нашите представи това беше нереално. Той и Маурисио бяха гледани като божества."
Звездната селекция на Олимпикус не успява да стигне до двубоя за титлата. Тимът от Сао Пауло губи полуфиналната серия с 2:3 победи, като една точка разделя двамата българи от мачовете за златните медали.
При жестоката конкуренция на местните играчи Желязков е избран за блокировач номер 1 на първенството - изключително признание, което се дава от треньорите в шампионата. И показва, че българската инвестиция си е струвала всеки реал.
"Имах възможността да остана и през следващия сезон в Бразилия, но получих страхотно предложение от Орестиада в Гърция. Идеята, че ще съм само на 50 км от България, надделя. Понякога човек взема решения, които се оказват съдбоносни. Това беше едно от тях - прекарах 15 години в Гърция. Може би имам лека нотка на съжаление, че не направих още някой друг сезон в Бразилия - завършва Желязков. - Шампионатът беше много силен, много силов. Всички играчи бяха страхотни атлети, тренираше се много здраво и постоянно трябваше да си във върхова спортна форма, за да печелиш."
Подготовката в Бразилия дава нужния резултат за Желязков. На Олимпиадата в Атланта той печели приза блокировач номер 1 на волейболния турнир, а България завършва на седмо място, изпускайки на косъм място на полуфиналите.
