В последните години спортната и художествената гимнастика са свързани с редица скандали: като случаите на сексуално насилие от страна на Лари Насър в националния отбор на САЩ; филма "Отвъд" за строгите методи в Русия; обвиненията в тормоз в други национални отбори.
Поредният смущаващ скандал е разкрит от мащабно разследване в над 300 страници, проведено от прочутата адвокатка Ан Уайт.
Тя специализира в случаи на физически и психически тормоз и има зад гърба си изключително комплексни съдебни спорове - а сега анализира периода от 2008 до 2020 г., през който Британската федерация по гимнастика получава около 3500 оплаквания за начина, по който са третирани гимнастиците и гимнастичките.
Защо младите момчета и момичета са оставени да гладуват и защо британците обвиняват за практиките си съветската школа?
Оказва се, че в спортната и художествената гимнастика на Острова е властвала токсична култура с преследване на резултати на всяка цена, включително за сметка на здравето на спортистите.
Те са принуждавани да тренират контузени, държани са без храна и вода, наказвани са за нуждата си да ходят до тоалетната, треньори са седели върху тях като форма на наказание, получавали са крясъци и обиди, а багажите им са претърсвани за скрита храна.
Събрани са доказателства, че федерацията не само не се е борила с тези практики, но и е поощрявала част от тях в стремежа към национални и международни успехи.
Бившият президент на федерацията Джейн Алън, която се оттегля през декември 2020-а, е посочена като основен виновник за организационния провал и вече се извини, че не е направила повече, за да защити спортистите.
През разглеждания 12-годишен период, докладът събира над 400 оплаквания и над 40% от тях описват физически тормоз над гимнастиците от страна на техните треньори. Над половината пък включват психически тормоз с обиди и манипулации, а съществуват и случаи на сексуален тормоз.
Повечето жертви на скандалните практики са от женски пол и най-голяма строгост е прилагана при спортистките на елитно ниво. Кои са най-смущаващите примери, дадени от потърпевшите?
Една бивша елитна гимнастичка разказва, че е била принуждавана да седи изправена на гредата два часа, защото се е страхувала да направи определено упражнение.
Други са били връзвани за висилките за дълги периоди или карани да се катерят с въже, защото им се ходи до тоалетна или са пресрочили времето си за почивка.
Има разкази за влачени по пода спортисти от треньорите, за принуда да тренират със сериозни контузии, включително счупени кости.
Една от гимнастичките си спомня как треньор е седял върху нея, когато е била само на 7 години, а отправяните към момичетата обиди често са относно теглото им и те са определяни като "китове" с "бирени коремчета" или "отвратителни бедра".
Някои треньори контролират по тираничен начин храненето и теглото на спортистите. Потърпевшите гладуват и крият храна на различни места из залата или дори в чорапите и бельото си.
В резултат, значителен брой спортисти развиват някакъв тип хранителни проблеми и комплекси относно теглото и тялото си.
Описвайки насилствените практики в спортната и художествената гимнастика, Ан Уайт се спира на подхода на репресии и всяване на страх, с който се характеризира съветската спортна школа.
Безчовечно строга дисциплина, фокус върху високи резултати и медали, безмилостно отношение и към най-младите спортисти - това са отличителни практики от времената на СССР.
Привличането на сериозен брой треньори от страни, които са били под влияние на Съветския съюз, оказва своето отражение във Великобритания, защото тези специалисти пристигат със своите методи и с репресивното си и пренебрежително отношение към спортистите.
Разбира се, съветската система не е единственият фактор за появата на такива практики в британската гимнастика, но Уайт споменава тази причина неведнъж и отбелязва, че в съвременна Русия методиката не се е променила особено.
"Беше ми обяснено, че през 80-те и 90-те преобладаващото мнение е, че източноевропейските и руските треньори са знаели най-добре как се печелят медали. Те са били считани за добри специалисти с много умения, но може би им е липсвал човешкият подход", пише адвокатката.
Същият стил на работа е показан в документалния филм "Отвъд" - филм за деспотичния подход при подготовката на рускинята Маргарита Мамун за олимпийското злато.
В не една и две държави този подход е пренесен, включително и във Великобритания, където се местят значителен брой треньори след разпадането на Съветския съюз.
От две години обаче в британската гимнастика текат сериозни промени със стремеж за прочистване на спорта от ужасните практики.
Новият изпълнителен директор на федерацията по гимнастика на Обединеното кралство Сара Пауъл вече поднесе извинения пред ФИГ (Световната федерация по гимнастика) за нарушенията, които са извършвани още преди нейното управление.
ФИГ пък подкрепи федерацията и адмирира желанието за реформи.
Докладът на Ан Уайт отчита скорошното подобрение в британската гимнастика, но набляга на факта, че е необходим постоянен контрол. Дадени са редица препоръки, включително федерацията да дава подробни отчети през няколко месеца.
Основната теза на адвокатката е, че медалите и резултатите в който и да е спорт не бива да идват за сметка на здравето на атлетите - но това е теза, с която много треньори и ръководители вероятно не биха се съгласили.
