Хорхе Масвидал е отпуснат, облегнат на мрежата, с ръце зад гърба, почти неглижиращ случващото се пред и около него. Усмихва се на съперника си. Не се зъби, не крещи, не се опитва да го сплаши. Всичко това е в пълен контраст с предстоящото.
Атмосферата по време на UFC 239 в Лас Вегас миналия юли е наелектризираща. Всички очакват с нетърпение двубоя между Масвидал и Бен Аскрен. Двамата бяха наговорили какво ли не един за друг и беше време да подкрепят думите си с действия.
Шумът беше оглушаващ. В рамките на секунди всичко приключи, а от трибуните се чу обединен крясък на истински шок. Масвидал заби летящо коляно в брадичката на Аскрен, който се строполи безпомощно като паметник, съборен от протестиращи под хаштага #BlackLivesMatter.
След като първоначалния шок премина, над 18 хиляди фенове избухнаха в аплодисменти и скандирания. Току-що бяха станали свидетели на най-бързия нокаут в историята на UFC, произведен от Хорхе Масвидал в рамките на само пет секунди.
Това беше момент, който промени кариерата на 35-годишния американец завинаги, и в момента Масвидал е една от най-големите звезди в ММА. Но преди онази вечер във Вегас в по-голямата част от живота и кариерата си той бе познат с друг тип боеве.
Историята за трансформацията му започва на припек в един заден двор зад една обществена пералня в Маями преди 16 години.
Масвидал просто чака. Дворът, в който се намира, по принцип е празен, но точно в този ден в него гъмжи от хора. Събрала се е тълпа, която очаква да гледа уличен бой с голи ръце между двама голи до кръста мъже.
Един от бойците е познат като Рей. Изградил си е страховита репутация като един от най-добрите улични бойци в Маями. Доста добре сложен - висок над 1,80 м и тежащ около 90 килограма, Рей скоро успява да просне съперника си на бетона след мощен десен.
Тълпата крещи от задоволство, мачът приключва бързо и зрелищно. Рей е победител, но иска още. Поглежда към Масвидал, който е вързал дългата си коса на опашка, и го привиква да влезе в "ринга". Това ще бъде основното събитие на уличната "гала вечер".
"Никога не е имало омраза. Това са просто двама мъже, които искат да премерят силите си. Ако бях загубил, щях да стана, да му стисна ръката и да го прегърна", разказва Масвидал пред BBC.
Когато получава обаждането с предложение за бой с Рей, Масвидал е в колата си и взима поръчката си от McDonalds. От другата страна на телефона е Кимбо Слайс - бивш боксьор и състезател по ММА, който почина през 2016-а само на 42 и който доби световна популярност през 2003-та, качвайки видеа от свои улични двубои в YuoTube. Масвидал се съгласява и пали към другия край на Маями, за да се бие с Рей още същия ден.
"Аз и Кимбо, да почива в мир, тренирахме в една и съща зала - казва Масвидал. - Говорили сме си само няколко пъти, но поддържахме добри отношения. Тогава ме попита дали искам да се бия в задния му двор. Останалото е история."
Масвидал започва да участва в улични боеве още когато е само на 14. Двубоят с Рей се случва, когато е на 18, през 2004 г., след което го побеждава още веднъж и в реванша. Уличните боеве не са нещо изрично забранено във Флорида, но не са и урегулирани, което означава, че ако участвате в тях, бихте могли да си имате проблеми с полицията.
Масвидал никога не се е притеснявал за законността на битките, но добре знае, че в тях можеш да очакваш всичко. "Никога не съм се притеснявал, че ще си навлека неприятности със закона, защото и двамата сме се съгласили да участваме.
Никога не съм искал да нараня сериозно някого, но в подобен бой нещата бързо могат да излязат извън контрол и да станат много опасни. Приятел на другия, например, може да се издразни, че си натупал дружката му и да извади нож или пистолет. А там не е като при професионалистите - наоколо не е пълно с лекари.
Професионалните битки са тотално различни, защото умът ти е фокусиран на абсолютно различно място."
Масвидал е роден през ноември 1984-та в Маями в семейство на двама имигранти. Майка му се мести в САЩ от Перу. Баща му пристига от Куба на 14, след като плава 150 километра по море в продължение на пет дни на собственоръчно направен от тракторна гума сал.
Като дете, Масвидал живее само с майка си. Двамата често се местят, но прекарват по-голямата част от младежките му години в Маями. Не вижда баща си, който е вкаран в затвора за 18 години за трафик на наркотици, когато Масвидал е само на четири. Майка му му казала, че баща му е в армията и поддържа тази версия в продължение на девет години, в които единственият му контакт с баща му е по телефона. Малко след като навършва 13, Масвидал научава истината и започва да посещава баща си в затвора често.
Въпреки всичко детството на Масвидал е пълно с щастливи спомени. Боецът казва, че и до днес е близък с родителите си.
"Беше лудо. Имах страхотно детство. Може и да нямахме пари колкото останалите, но това нямаше значение. Живеех си прекрасно."
Масвидал е хиперактивен като дете и пълен с енергия. До такава степен, че майка му му забранила да посещава рождените дни на братовчедите си, защото винаги се стигало до бой. Според него това е бил начин, по който да изразходва енергията си, а боят е единственият спорт, по който е запален като малък. Спомня си и почти всички подробности около първия си бой.
"Бях на девет и с няколко приятели карахме колелета, когато ни спряха група момчета, три-четири години по-големи от нас. Едно от тях се протегна, хвана ме за тениската, извади нож и ми каза да му дам колелото си. Уплаших се. Той държеше нож. Но имаше ограда помежду ни, затова се отскубнах от него и избягах.
Пет-шест месеца по-късно мой приятел го набиха в училище. Накарах го да ми покаже детето, което го е набило. Чиста случайност беше, че момчето беше същото, което ми бе извадило нож. Започнахме да се налагаме в лафката. Вече знаех как да се бия, копирайки движенията на актьорите от старите кунг-фу филми. Притиснах го с верижни удари, след което му бих една глава и му счупих носа."
Когато навършва 14, Масвидал започва да тренира бокс в истинска зала, в която ходи след училище. Занимава се с карате и борба в гимназията. На 18 дебютира в ММА и печели с нокаут още в първия рунд. Горе-долу по това време се среща с един от най-влиятелните хора в живота си - Паулино Ернандес.
Въпреки вече влязъл в професионалния спорт, Масвидал продължавал да участва и в улични боеве, но Ернандес го предупредил, че това може да срине потенциала му. Треньорът успява да убеди Масвидал да зареже уличните боеве и да се концентрира върху професионалната си кариера.
През 2003-та светът на смесените бойни изкуства изглеждаше съвсем различно от това, което е в момента. Това бе нишов спорт, на който се гледаше като на "прекалено жесток" от хората извън тесния кръг замесени и фенове.
Най-голямото събитие по онова време бе UFC 44, което привлече 90 хиляди pay-per-view зрители, които си платиха, за да гледат Тито Ортис срещу Ранди Кутур. През януари събитието, на което се биха Конър Макгреър и Днолад Серони привлече над милион pay-per-view зрители.
И до ден-днешен Ернандес продължава да бъде треньор на Масвидал, като двамата дори живеят заедно.
"Паулино ми каза: "Уличните боеве няма да ти донесат много и не бих искал да имам нищо общо с тях. Но ако се придържаш към професионалните мачове, ще станеш шампион, а аз ще съм до теб през цялото време." Това беше един от най-важните дни в кариерата ми."
Седем години по-късно Масвидал вече е ветеран с почти 50 мача срещу името си в различни организации. Присъедини се към UFC през 2012-а, където има статистика от 12 победи и шест загуби.
В момента е в серия от три поредни успеха, която започна с впечатляващия нокаут срещу Дарън Тил в Лондон през март 2019-а. В последния си мач, който бе основно събитие на UFC 244 в Ню Йорк, победи Нейт Диаз през ноември, за да спечели титлата "най-лошото копеле", като прибра и половин милион долара.
Масвидал може и все още да няма истинска титла в UFC, но поведението му е шампионско. Той е винаги уверен, но никога арогантен. След години тежък труд и битки най-накрая си спечели възможността да може да отказва предложения за мачове и сам да подбира боевете си. А това е предимство, което само най-добрите в този спорт получават.
"В продължение на огромна част от кариерата си бях стигматизиран и заклеймяван като "уличен боец". Сега съм една от звездите на UFC, но в началото на тях изобщо не им пукаше за мен. Сега всички се възхищават, като разберат, че съм уличен боец, но преди години не беше така.
Бяха ми изградили такъв образ, че организациите никога не бяха сигурни дали ме искат. Бил съм се в много организации за много промоутъри, които нито искаха да ми плащат, нито да ми дадат шанс.
Когато започнах да се бия професионално, чувах постоянно: "А, той е уличен боец, дали ще успее да дойде навреме? Може би няма да влезе в категорията..." Никога не съм се провалял на кантара. Никога не съм се отказвал от двубой.
Не съм си позволявал нито една от глупостите, които правят нецивилизованите улични бойци. Никога дори не са ме и наказвали с отнемане на точка по време на мач за нещо нередно."
Дафир Харис, известен като Дада 5000, е един от големите босове в света на нелегалните улични боеве в Маями, като е уредил стотици подобни в задния си двор. Масвидал никога не се е бил за Харис, но е присъствал на някои от организираните от него мачове като зрител.
Според Харис тези боеве представляват единственият шанс за повечето момчета да излязат от гетото.
"Това беше начинът да се спасят - казва той. - Вече бяха видели как Кимбо Слайс го прави, затова мотото ми винаги е било: "Ако той може, значи всеки може." Ние не сме родени с възможностите, които другите имат. Но превърнахме този заден двор в място, на което да свършим някаква работа."
Харис е на мнение, че въпреки опасностите, които циркулират около уличните боеве - като сериозни контузии или затвор, потенциалната награда си заслужава риска, защото това може да доведе до спасяване на човешки животи. Другият плюс на уличните боеве е, че предоставя честен начин за разрешаване на спорове, някои от които имат потенциала да завършат с кръвопролития.
"Веднъж извадиш ли пистолета, няма как да върнеш обратно куршума - всичко е ясно. И ние се опитваме да бъдем и това - решение на проблемите на хората. Всеки от нас има проблеми, но не всеки успява да се справя с тях."
Харис е един от многото горди хора от успеха на Масвидал в UFC.
"Винаги съм казвал, че ако видите Хорхе Масвидал да се бие с мечка, трябва да помогнете на мечката. Хорхе се сдоби с нужните оръжия, които му помогнаха да се измъкне от средата си и да се превърне в този невероятен боец, какъвто е в момента.
Пътешествието на едно момче от задния двор до най-бързия нокаут в историята на UFC. Това е нещо истинско."
