Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На 7 години Канело вече работеше, на 14 се биеше с мъже, а на 17 стана баща

На 7 години Канело вече работеше, на 14 се биеше с мъже, а на 17 стана баща

В нощта на 9 май Саул "Канело" Алварес спечели 56-ата си победа на професионалния ринг. На огромния стадион "AT&T" на Далас Каубойс в присъствието на над 73 хиляди зрители той счупи орбиталната кост на Били Джо Сондърс в осмия рунд, след което от щаба на британеца хвърлиха бялата кърпа.

За пореден път мексиканецът демонстрира пред света, че е изумителен боксьор, а в следващите редове ще ви разкажем някои интересни факти за боеца.

Канело е от многодетно семейство и има шестима братя и една сестра. Четирима от братята му са се занимавали професионално с бокс - Ригоберто (27-4), Рикардо (24-3-3), Рамон (28-8-3, все още не се е отказал) и Виктор (0-2-1).

Въпреки че баща му е твърдо против, Саул се записва да тренира на 13-годишна възраст. Боксовата школа обаче не е достатъчна на бъдещия световен шампион, който тренира и при брат си Риго.

"Беше ми много трудно, когато родителите ми се разведоха. Видял съм всичко в този живот. Но Бог ме научи да мисля. Израснах с баща си и бях заобиколен от изкушения (Алварес расте в Гуадалахара - б.пр.) - наркотици, алкохол и други подобни. Но никога през живота си не съм опитвал наркотици. Когато открих бокса, в главата ми се появи мисълта: "Точно с това искам да се занимавам и нищо няма да ме спре".

Бях до брат си Риго по време на първата му професионална битка. Тогава в мен пламна още по-силна любов към бокса. След двубоя ми подари ръкавиците си. Той беше човекът, който забеляза, че съм специален. Забеляза, че съм смел и отдаден. Хората се раждат с талант, раждат се с някаква мисия, раждат се да направят нещо. Брат ми е роден, за да ми проправи пътя към бокса.

Първите ми тренировки бяха в гаража на Риго. Но в един прекрасен ден той ми каза: "Вече не мога да те тренирам аз. Прекалено бързо се учиш и вече не знам на какво да те науча. Аз съм боксьор, но дойде момент, в който си нямам понятие как да те тренирам. Така че нека ти организираме един аматьорски бой."

На него присъства Чепо (Еди "Чепо" Рейносо - треньорът на Канело), който каза на брат ми: "Неговият противник го превъзхожда физически и е много по-възрастен." В отговор Риго заяви: "Спокойно, само гледай какво ще стане." В крайна сметка успях да спечеля с нокаут във втория рунд, а Чепо отбеляза: "Да, страхотен е. Искам да го заведа в залата." Така се запознах с него.

Когато бях на 14 години вече бях нокаутирал боксьори на по 30-35 години. Роден съм за нокаути. Не обичах да ходя на училище. Дебютирах при професионалистите на 15, когато бях в осми клас. Това беше две години след развода на родителите ми.

Ученето ми пречеше на бокса, а плюс това работех при татко - той имаше магазин за сладолед.

Още на пет години исках да продавам, но баща ми тогава каза: "Не, още ти е рано". Затова започнах да продавам сладолед чак на седем. В началото ме беше много срам, защото бях с рижа коса и с лунички по лицето. Доста ме тормозеха като малък заради това и много се дразнех. Беше трудно да съчетавам тренировките, училището и работата. Не пишех в час, не учех... Тетрадките ми бяха празни. Реших, че искам да се занимавам с бокс, а не да уча.

Баща ми, разбира се, беше много ядосан заради това. Категорично не искаше да ставам боксьор. Често ми се караше, а аз трябваше да бягам от работа, за да не се засичаме много-много. И в един прекрасен момент му казах: "Знаеш ли какво, тате? Колкото и да се ядосваш, да ми се караш и да се опитваш да ме откажеш, никога няма да напусна бокса. И въпреки че цял живот ще си ми ядосан, няма да се откажа."

Не съжалявам, че напуснах училище, въпреки че не разказвам тези неща на децата си (Алварес има три дъщери и син, всички от различни майки - б.пр).

Те трябва да учат и да са образовани. Но не съжалявам за това, което направих - обстоятелствата ме принудиха да го направя. Не се оплаквам. Поради тези обстоятелства аз съм това, което съм. Сега имам възможността да дам на децата си отлично образование и да живеят по-добре, отколкото сме живели ние преди. Един от братята ми ми казваше, че трябва да се откажа от спорта и да отида да работя в автомивка, за да издържам себе си и семейството си. Глупости. Никога не бих напуснал бокса, при никакви обстоятелства. Започнах да се боксирам не заради парите, а от любов към играта.

За първи път научих, че ще стана баща, когато бях на 16 години, дъщеря ми Емили се роди, когато бях на 17.

Тогава реших, че ще живея с приятелката си и наех къща за 1000 песо на месец, около 50 долара. Често ме питат: "Много ли си страдал в миналото?" Не, не страдах. Имах известни проблеми с парите, тъй като трябваше да плащам наем, памперси, мляко и други неща. Но аз не страдах от това, защото не познавах другия живот. Как можех да страдам за неща, за които не знаех? Работех, за да издържам семейството си, а когато излизах на ринга, много добре знаех за какво ще похарча хонорара. Но пак повтарям - не станах боксьор заради парите."

 

Най-четените