Историята на Джен Брикър е една от тези, които наистина може да ви вдъхнови и да ви накара да повярвате, че няма невъзможни неща. Дженифър е родена без крака и изоставена от биологичните си родители, но това не я спира по пътя ѝ към върха.
Джен расте като всички останали деца. Влюбва се в спорта, като цяло, става шампионка по гимнастика, а в момента продължава да се занимава със спорт като акробат, като е вече и оратор, който мотивира хората със своите речи.
Не толкова трудното детство
Джен се ражда без крака. Биологичните ѝ родители се плашат от прогнозата на лекарите, че момичето няма да може дори да се изправя сама, и решават, че не могат да се грижат за нея, и я изоставят. Но тя бързо е осиновена от двойка от Илинойс, които не са се страхували за бъдещето на Джен.
Шарън и Гералд Брикс имат три деца, и трите момчета. Шарън отчаяно иска момиченце, но лекарите ѝ казват, че няма как да имат други деца. "Затова започнах да се моля за това някое момиченце да се нуждае от дом толкова отчаяно, колкото аз искам дъщеря", казва тя в документалния филм на ESPN "Румънски корени" (скоро ще разберете защо се казва така).
Затова решават да пробват с осиновяване. И така Джен става част от семейството им. "Просто ни погледна в очите и разбрахме, че това е нашата дъщеря", добавя Гералд във филма. Двамата правят всичко възможно, търсят специалисти, които помагат на Джен, която още като малка не само се научава да се изправя, но и да сяда, и да прави още стотици неща.
Още от малка не обича да носи изкуствени крака, след като пробва такива в детството си: "Не ми трябваха. Ревях, като ми ги сложеха. Без тях се чувствах по-добре. Катерех се по дърветата, скачах на трамплин, бях като една малка маймунка."
Джен си спомня, че не е получавала никакво специално отношение от родителите си, които не са се отнасяли с нея като към човек с недъг. Според нея именно заради това успява да се впише добре навсякъде.
След като напълно отказва да носи изкуствените крака, Джен се научава да ходи, използвайки ръцете си и горната част на бедрата и седалищната част. Справя се толкова добре, че това ѝ позволява да играе волейбол, баскетбол, бейзбол и пълноценно да се наслаждава на времето с приятели.
"Разбира се, че ще спортувам с останалите деца. Никога не ми е хрумвало, че не трябва. Разбира се, че ще се състезавам наравно с всички. Ходех на училище, заедно с тях, живеех напълно нормален живот като тях", спомня си Джен.
В началото в училището са загрижени дали ще се чувства достатъчно добре, но тогава се намесва баща ѝ, който уверява директора да не се притеснява: "Тя може да слезе по стълбите по-бързо то Вас."
Олимпиадата през 1996 и едно доста познато лице по телевизията
Джен се запалва по гимнастиката, докато гледа Олимпийските игри в Атланта през 1996-а. Любимата ѝ гимнастичка е Доминик Мочеану, която е част от известния като "Великолепната седморка" отбор на САЩ, който печели златните медали в отборното класиране. Изненадващо, Доминик поразително прилича на Джен.
Вдъхновена от олимпийската шампионка, Джен започва да се занимава с гимнастика. Отново се състезава срещу в напълно редовни състезания и дори успява да стане щатска шампионка. Впоследствие започва да се занимава и с въздушна акробатика.
Докато тече Олимпиадата, майка ѝ вижда снимка на родителите на Доминик по телевизията и забелязва, че имената им съвпадат с тези на биологичните родители на Джен. Майка ѝ е толкова притеснена, когато решава да ѝ каже, че я съветва да седне, а Джен отговаря: "Мамо, аз винаги съм седнала. Може би е добре ти да седнеш." Оказва се, че идолът ѝ всъщност е и нейна сестра.
"Беше все едно гледам себе си, но с крака"
Джен веднага разбира защо толкова много прилича на Доминик. Решава да се свърже с нея. Изпраща ѝ писмо. За нейно щастие, Доминик е готова се запознае с нея, след което трите, заедно с другата дъщеря на Думитру и Камелия Мочеану, се превръщат в най-добри приятелки.
Днес 32-годишната Джен вече е семейна, след като през 2019-а се жени за съпруга си Доминик Бауер. Тя продължава с въздушната акробатика и е често търсено име в бизнеса. Брикър продължава и да изнася лекции, а мотото ѝ е "Никога не казвай "не мога", на което е научена от родителите си.
"Когато още от най-ранна детска възраст ти казват, че си красива, независимо от това дали си роден с недъг, или не, и че можеш да правиш, каквото си поискаш, то наистина можеш да правиш, каквото си поискаш", добавя още Джен.
