В златните години на Лейкърс - ерата между 80-те и началото на новия век, дъщерята на собственика - Джени Бъс, привлича вниманието на феновете и медиите с изцепките си. Тя излиза с Денис Родман и Фил Джаксън, снима се гола за Playboy и Sports Illustrated, бе женена за волейболист... Днес тя е основният виновник за привличането на ЛеБрон Джеймс и Антъни Дейвис и моторът зад желанието на клуба да се върне на върха.
В сянката на баща си
През лятото на 1979 г. се случва едно от най-важните събития в историята на НБА. Освен дебютите на Меджик Джонсън и Лари Бърд, се случва и друго - Лейкърс сменя собствеността си. Тогавашният шеф Джак Кент Кук се нуждае от свежи средства, тъй като губи 41 милиона долара след развода си. Тук се появява Джери Бъс, който е основният фактор, благодарение на когото НБА излиза от чистата спортна сфера и влезе в развлекателната. По негово време и мажоретките започват да носят така оскъдните костюмчета.
Ако биографията на Джери Бъс може да се опише с една дума, то тя би била екстравагантна. В началото той дори не мечтае за богатство. Роден в Солт Лейк Сити и отгледан само то майка си, Бъс заляга здраво над учебниците и само на 24 защитава докторантура по физикохимия. Започва да работи в Администрацията по минна безопасност и здраве, както и да преподава в университета в Южна Калифорния. Междувременно, заедно с приятел - аеро инженер, инвестира в малък бизнес с недвижими имоти в Лос Анджелис. Десет години по-късно вече е милионер, който притежава седемстотин имота в три щата.
И въпреки че това не изглежда кой знае колко необичайно, начинът на живот на Бъс е това, което впечатлява. Джери има няколко брака и шест деца, но никога не се е свенил да се движи в компанията на доста по-млади жени. Постоянен клиент е на нощните заведения в Лос Анджелис, които посещава с по една красавица под всяка ръка, които често го следват и в спалнята му. Момичетата са около 20-те, а Бъс с охота разказва историите си пред приятели, колеги и дори журналисти. "Всяко ново момиче водеше по магазините, купуваше ѝ рокля, обувки, за да може да изглежда перфектно за срещата им. Това е начинът на живот в Холивуд", разказва близка приятелка на дъщеря му.
През 1978-а Бъс се среща с Хю Хефнър. Двамата водят подобен начин на живот и не е изненадващо, че си допадат, а Джери става чест посетител в имението на Хефнър. "Веднага хареса момичетата - разказва актьорът Джон Рокуел. - Държеше се много мило с тях. Ако някоя от тях се нуждаеше от кола, Джери отиваше в казиното, печелеше купчина пари и им купуваше нова кола. Как можеше и те да не го харесват?"
Не след дълго Бъс си построява собствено имение, по подобие на това на Playboy. "Всеки мъж в Америка искаше да бъде Джери Бъс - казва журналистът от CBS Пат О'Брайън. - За под 50 кинта ч****е млади момичета."
През 1979-а, когато се случва продажбата на Лейкърс, Бордът на директорите на НБА се събира, за да дискутира моралните качества и сексуалните завоевания на Бъс. По слухове, той надминава Хю Хефнър по бохемски начин на живот. За децата му обаче това е нещо нормално.
"Когато бях на 18, баща ми купи Лейкърс - разказва дъщеря му Джени. - Той познаваше много момичета, които се снимаха за Playboy, и излизаше с тях. Запознаваше ме с някои от тях и казваше например: "Това е Пени, тя ще бъде на корицата на февруарското издание, а това е Стар - тя ще бъде следващия месец."
Тези жени бяха страшно красиви. Бяха на по 20-21 г. Когато бях на 14, те се отнасяха с мен като с по-малка сестра и даваха ми съвети за прическата и как да се гримирам. Когато пораснах, започнахме да ходим по магазините заедно. Но когато станах по-голяма от тях, нещата се промениха... Леля ми - сестрата на баща ми, е ходила в имението Playboy в костюм на зайче през 70-те... Така че никога не съм смятала снимките за Playboy за нещо лошо. По-скоро попадат в категорията от неща, които никога не съм си мислила, че ще направя."
Наследницата Джени
Джери Бъс има шест деца и всяко едно от тях има някакво участие в Лейкърс по един или друг начин. Но той е далеч от доволен от тях.
Джони Бъс страда от депресия в продължение на дълги години и дори открито признава, че мрази Лейкърс и не иска да има нищо общо с клуба. Дори се жени за мажоретка на Клипърс.
Джим Бъс е по-заинтересован от конете, затова дъщеря му Джени е смятана за най-добрата опция за негов наследник. Но само в бизнес частта.
През 1981-ва Бъс купува тенис клуб специално за нея. Джени, тогава все още само на 19 и още студентка, е назначена за генерален мениджър. Под нейно ръководство представители на клуба успяват да спечелят само две титли за 12 години, преди клубът да бъде закрит през 1993 г.
След това Джени купува хокеен отбор. С нея начело отборът печели наградата за най-добър мениджър на годината.
Постепенно, шансовете ѝ да застена начело на Лейкърс се увеличават. В продължение на няколко години работи като президент на залата на Лейкърс - "Форум", в която тимът от ЛА играе между 1967 и 1999 г. и в който период печели 16 титли от НБА. След това, през 99-а, тя става вицепрезидент по баскетболните операции.
През сезон 2013/14, след смъртта на Джери Бъс, дъщеря му официално го наследява на поста президент на Лейкърс.
Сделката на Джери Бъс с Джон Кент Кук е на стойност 67,5 милиона долара. Но тя не включва само Лейкърс, а залата "Форум" (33,5 млн. долара), хокейния отбор Лос Анджелис Кингс (8 млн. долара), както и ранчо в Калифорния (10 млн. долара). Тогава Лейкърс е оценяван на едва 16 милиона, докато сега е сред най-скъпите отбори в света, а "Форбс" го оценява на 4,4 милиарда долара.
Джери Бъс иска управлението на клуба да е поделено и контролният пакет от акции, които той притежава - 66%, да бъде поделен: Джени да се занимава с бизнес частта, докато брат ѝ Джим да поеме баскетболните въпроси. Но, в крайна сметка, Джени оглавява клуба еднолично. Може и да не разбира много от баскетбол, но според нея брат ѝ "не е изпълнявал заръките на баща им".
Playboy и нагоре
Седа Джени Бъс е известна с прякора Майката на драконите, защото, по подобие на Денерис Таргариен, трябва да се отърве от безполезния си брат, за да започне изкачването си към върха (трона). Наричана е така дори от Кобе Брайънт, като в момента е може би най-влиятелната жена в световния спорт.
Но всичко започва далеч по-прозаично. През май 1995-а, като просто дъщерята на милионера, Джени се снима за Playboy.
"Не е задължително да се снимате за Playboy, за да тръгнете по моите стъпки - каза Бъс наскоро. - Фотосесията няма нищо общо с бизнеса. Това беше лично решение.
Когато се снимах, бях на 32. Това не беше грешка, напълно разбирах какво правя. За мен беше индикатор на зрялост. Исках да го направя, но дълго време ме беше срам. Срамувах се от тялото си. Но с възрастта започнах да се чувствам по-добре в кожата си. Тогава постъпих като всеки модел и по време на фотосесията си казах: "Знаеш ли какво? Това са просто едни гърди."
Тогава един от адвокатите на майка ми каза: "Не знам как това ще ти помогне в постигането на целите ти." А аз му отговорих: "Прекалено дълго се опитвах да угодя на всички. Дори и да бях излязла с диплома от Харвард, да работя по 20 часа на ден, пак нямаше да постигна това, което искам. Уморих се да се доказвам пред всички и да се извинявам за решенията си. Когато пораснеш, разбираш, че не е задължително да правиш това, което се изисква от теб."
Сега, 25 години по-късно, Джени казва, че все още не съжалява за фотосесията, въпреки че не е преценила силата на интернет.
"Преди да ме снимат, ми предупредиха да се подготвя, че това ще остане завинаги и няма да бъде забравено. Но в началото на 90-те никой не предполагаше за силата на интернет. Все пак се радвам, че се снимах, но тогава не осъзнавах, че по всяко време всеки ще може да има достъп до снимките."
Playboy не е единственото място, на което Джени Бъс се снима без дрехи. През 1998-а Sports Illustrated пише материал за наследниците на Джери Бъс. И въпреки че информацията за всеки е една и съща по големина, Джени привлича основното внимание. И неслучайно - под материала за нея е поместена нейна гола снимка с две баскетболните топки и надпис "Тя има топки".
А като доказателство, че не се срамува нито от тези за Playboy, нито от тази, Джени ползва фотоса от SI за аватар в Twitter.
"Изведнъж фотографът дойде при мен и ми предложи снимка. Помислих, че ми се подиграва и го попитах с какъв текст ще е придружена. Тогава той каза: "Извинявайте, но нямам представа коя сте. Не се интересувам от спорт. Аз съм тук просто за да снимам модели и по някаква причина ме помолиха да снимам вас. Бях помолен единствено в снимката да има и баскетболна топка."
Искахме да го направим сякаш аз съм русалка, излязла от водата. Русалките покриват гърдите си с миди, а вместо миди на мен ми дадоха топки. Дори не съм гола, въпреки че така изглежда. От време на време продължават да ме тормозят с реплики от типа: "Как можеш да използваш гола снимка от Playboy в Twitter?!" А аз им отговарям: "Тази не е от Playboy, а от Sports Illustrated!"
От русалка до Майката на драконите
След кончината на Джери Бъс, Джени заема мястото му в Борда на директорите на НБА, но не се занимава с баскетболните въпроси. През 2013-а си признава: "Бих се чувствала по-комфортно, ако разбирам нещо от баскетбол, но нямам идея от тези въпроси."
Отговорник по тях е брат ѝ Джим, който през 2014-а обещава, че ще напусне позицията си от вицепрезидент по баскетболните въпроси, ако клубът не достигне финалите в конференцията в следващите три или четири години. В този период Лейкърс следва кошмарна трансферна политика и остава далеч от плейофите.
През 2017-а Джени си спомня за обещанието на Джим и го уволнява, заедно с другия отговорник за провала на клуба - генералния мениджър Мич Капчак. Заедно с брат си Джони, Джим се опитва да съди сестра си за неправомерно уволнение, но Джени успява да докаже лошото управление на клуба от негова страна и съдът отхвърля иска му.
Така Джени започва да управлява еднолично клуба, превръща се в любимка на журналистите, а на мястото на Джим довежда Меджик Джонсън, който е отговорен за привличането на звезди като ЛеБрон Джеймс и Антъни Дейвис. Двамата успяват да вдигнат клуба на крака и отново да го направят един от фаворитите през този сезон.
"Баща ми имаше шест деца. Всеки един от нас е на различен етап от живота. Аз не съм женена. Нямам деца като останалите. Всеки си има собствени нужди, желания и приоритети. Не мога да угодя на всички. Аз правя само това, за което баща ми ме е помолил. Той искаше семейството да продължава да управлява клуба. Прекара десет години, за да го превърне в това, което е сега. Той имаше грандиозни планове за бъдещето. И искаше от нас да знаем колко много значеше това за него."
