"Автентичното" е разположено на много удобна позиция - на улица „Любен Каравелов", в участъка между „Граф Игнатиев" и „Гурко".
Снимка: Мира Дерменджиева
С дървената си ламперия, то изпъква сред сивите и запуснати фасади на жилищните сгради, остъклените заведения и офиси.
Снимка: Мира Дерменджиева
Историята за това как българин с фамилията Руски отваря магазин за испански продукти в центъра на столицата започва през 90-те години. Тогава Васил решава да отиде до Мадрид на гости на своя брат, емигрант в Испания и остава седем години.
Снимка: Мира Дерменджиева
В "Автентичното" се предлагат истински испански стоки. Там могат да се открият различни видове меса, сирена, маслини, варива, сокове...
Снимка: Мира Дерменджиева
Когато го питам как е дошла идеята да отвори магазин за испански стоки в София, казва, че тя се е появила, тъй като е „чревоугодник".
Снимка: Мира Дерменджиева
Клиентите на магазинчето са основно българи. От него пазаруват и испанци, но най-често, за да се зарадват с нещо от родината си, което е свършило в изпратените или донесени от роднините им запаси.
Снимка: Мира Дерменджиева
В „Автентичното" се предлагат типичните за Испания месни сушени продукти - различни видове хамон, чорисо и др., голямо разнообразие от маслини, зехтин и какво ли още не
Снимка: Мира Дерменджиева
Обяснява, че малките бизнеси като неговия трябва постоянно да са на ниво, защото ако клиентът не е доволен, няма да се върне.
Снимка: Мира Дерменджиева
Около „Автентичното" се е оформила малка местна общност. Всяка събота и неделя на няколкото маси пред магазина се събират хора и хапват традиционни испански ястия.
Снимка: Мира Дерменджиева
Събитията се обявяват във Facebook страницата на магазина. На тях идват както познати клиенти, така и случайни хора, които минават, виждат знамената и се спират. След като пробват и разберат, че храната е такава, „каквато трябва да бъде", стават част от редовните посетители.
Снимка: Мира Дерменджиева
През годините в Испания Васил се е захванал с няколко различни бизнеса. Дори отваря заведение в Мадрид.
Снимка: Мира Дерменджиева
За Васил работата в магазинчето прилича на ден сред приятели