Неделя сутрин. Сещам се как Faith No More я изпяха, спокойна и небрежна... Може и да се изтягате с някакви, хмм, готино сладки мисли в главата. А други вече са поели към църквата. Не по задължение, имат си своя причина да са там - просветление, смирение, изкупление, разкаяние...
На "Солунска" е Първата евангелска църква в България. Сградата - паметник на културата, е била построена специално за вероизповеданието през 1889 г. Тогава тук е имало ябълкова градина.
Като във всеки протестантски храм, няма икони, капки от восък, аромат на тамян. Една катедра и разпятие над нея. Бели стени, дървени скамейки. Посреща ме пастир с вратовръзка и черно сако. В дъното е църковният хор, съставен от доброволци - двайсетина мъже и жени.
Обща молитва дава начало на службата или т.нар. "хвалебствие" - по-голямата част от нея е изпълнена с пеене на псалми и четене на Светото писание. Говори се на съвременен, разбираем език. В храма се събират 300 души - семейства с деца, млади хора, старци. Малко по-късно всички в един глас ще пригласят на библейските пасажи.
Когато си тръгнат след час, даренията им ще бъдат описани до стотинка. Парите отиват не само за издръжка на църквата, но и за всекидневен топъл обяд за 70 нуждаещи се, курсове по английски език, тематични проповеди и още социални услуги. Такъв е "общественият договор" между църква и миряни.
Ден по-късно срещам двамата пастири на църквата - Данаил Игнатов и Благовест Николов - архитект и инженер. Говорим си за познатия манталитет, че колкото по-голям и красив е храмът, толкова по-силна и авторитетна изглежда религията. За евангелистите символите на вярата са почти излишни, а луксът - ненужен и непотребен никому.
Лична връзка с Бог
"Стараем се да няма разлика между миряните и т.нар. духовенство, а и не би трябвало да има", казва пастир Николов. "В съзнанието на доста българи евангелистите са секта. Такова прозвище не може да ни се слага, защото историята го е опровергала. Най-важното за една църква е нейната общност - да е сплотена, да има взаимопомощ", допълва пастир Игнатов.
За протестантството знам от часовете по история - онези прочути 95 тезиса на Мартин Лутер, забити на катедралата във Витенберг, с които той настоява, че за връзката с Бог не са нужни икони, йерархии и индулгенции. Така избухва Реформацията, след която протестантството става водеща религия в доста страни от Западна Европа и е признато за трети клон на християнството - след православието и католицизма.
И не само заради трудовете на Вебер, всъщност заради първите заселници, е един от стълбовете, на които се крепи просперитетът на Съединените щати (помните, "вяра, труд, общност").
"Най-общо казано, религията е опит на човека да стигне до висша сила със собствени усилия. Ние предпочитаме да казваме така: "Нашата вяра", християнството, е откровение на Бога към нас. Характерно за протестантството е, че то е за директна, за лична връзка с Бога", допълва Данаил Игнатов. Другата отличителна черта е изключителната сплотеност на общността на поклонниците, усеща се, дори и да сте за два часа при тях.
Милосърдие за издръжка
Евангелската църква се издържа изцяло от дарения, а сродни църкви, основно от Германия пращат хуманитарна помощ, насочена към определени целеви групи. В последните години пратките намаляват, но все пак пристигат два-три пъти годишно.
Освен че след всяка служба парите, дадени от вярващите, се броят, публикува се и разписка със събраната сума. Тази публична отчетност повишава доверието на хората. Обядът за нуждаещи се, купуван с част от тези пари, е и за хора, посочени от социалните служби, и за братя и сестри от общността, изпаднали в нужда.
Даренията отиват и за лечение на бедни, както и за интеграция на наркозависими. Събират се дрехи, организират се курсове по английски език и компютърна грамотност, подпомага се лечението на възрастни хора. През лятото се помага и семейства, които не могат да си позволят да пратят децата си на лагер.
По време на криза е съвсем нормално богомолците да се множат. Някои търсят истините от Библията, други - (временно) упование, убежище, опора. Има обаче хора, чиято вяра се оказва променлива величина и се връщат в храма едва когато животът ги изправи пред трудност.
Да си помогнем по време на криза
През последните години в Първа евангелска църква забелязват постоянен ръст на миряните. По-важното е друго, отбелязва Благовест Николов, а именно - общността на евангелистите става все по-сплотена. Все повече богомолци правят дарения, носят дрехи и помагат с каквото могат. Това определено е начин хората да се почувстват по-единни и в някакъв смисъл по-силни.
"В дните на най-голямата криза приходите на църквата се увеличават. Това е уникалното, защото ние нямаме друга форма на издръжка, нямаме държавна субсидия. Това се прави доброволно и никой не ги притиска", казва Благовест Николов. "Тези хора са честни, трудолюбиви и дисциплинирани", допълва Даниел Игнатов.
Ден по-рано на службата до мен седнаха момче и млада жена. Младежът си тръгна бързо, а тя остана да ми обясни, че посещава църквата всяка неделя. Краткото й резюме: "Защото ми харесва. Хората си помагат взаимно, а и службите са различни всеки път".
Объркано съвремие
На неделната служба богомолците идват с различни проблеми - кой с бедност, кой със здравословни проблеми, кой с разбито семейство. Извън личните истории, двамата пастири изтъкват консуматорството и материализма като голяма заплаха за морала на съвремието.
"Вижте, дори празникът на Св. Валентин се е превърнал в празник на секса, а не на любовта. Той е венчавал хора с риск за живота си, а днес семейните ценности се разпадат", посочва Благовест Николов. Сещаме се и за индустрията "Коледа".
Данаил Игнатов казва, че все повече пречупваме усещането за "правилните неща" през собствената си призма. Определя го като релативизация на морала - превръщането му в нещо относително, индивидуално и подчинено на принципа "Добро е това, което ми харесва".
Как иначе да боравим с категории като "добро" и "зло"? Евангелистите приключват тази дилема с универсалните библейски принципи, които създават цялостна нравствена система, ако щете - и поведенчески код.
Предстои да започне вечерната служба, а двамата пастири ме изпращат с цитат от Библията: "Търсете Господа, докато може да се намери. Призовавайте Го, докато е близо". Сигурно значи и че Бог е съвсем близо, достатъчно е да го повикаме. В този момент ми се дослуша "Еasy Like Sunday Morning".
