Весела Бабинова сякаш е от хората, с които не можеш да си говориш просто ей така, колкото да минава времето.
Тя оставя впечатлението, че в компанията ѝ не може да се тъпче дълго върху незначителните неща; върху онези дребни теми, които нямат потенциала да попият в човешкия ум и да дадат плод след време.
Актрисата е едновременно от рядката порода на нашето време и типична извадка за хората на културата в България.
В тях винаги има нещо по-особено, сякаш дишат различен въздух, тъй като, лично аз, в професионалния си път не съм срещала нито един човек на изкуството у нас без гражданска позиция и широк обхват от състрадание, независимо от положението си.
Същото е и с Весела Бабинова.
С актрисата се срещаме в буреносно за нея време. От една страна, на 12 ноември ѝ предстои премиерата на първия ѝ моноспектакъл "Пистолет в торнадо" в "Театро отсам канала", който може да гледате и на 30 ноември.
Междувременно на 1 ноември колегите ѝ от различни културни институции излязоха на протест заради ниското заплащане в сектора и свитите инвестиции за култура в последния актуализиран бюджет.
Искаше ми се да си говорим само за театър, но когато новините са нашарени от плакати "Културата умря", ми се струва престъпно и неправомерно да не попитам Весела какво мисли за протеста на културните дейци.
"Напълно подкрепям колегите от галериите, музеите, театрите, от филхармонията. Това е ясно. В такива моменти няма как да нямам позиция. Но, често казано, съм леко отчаяна. Не вярвам, че този протест ще доведе до нещо, тъй като за нашите управници в момента културата е последна грижа. Действията и бюджетът им сочат това", казва Весела пред Webcafe.bg.
В нейните очи тенденцията културните инициативи да се изтласкват по периферията на управляващите не е нещо ново.
Предава се като порочна традиция от поне 18 години насам и според Весела цикълът да се отделя по-малко и по-малко с всяка следваща година за изкуство поставя социума у нас на дереджето, на което се намира в момента.
Но въпреки предизвикателствата, които съвременните творци срещат, въпреки усложнената обстановка, в която им се налага да събуждат висотата на човешкия дух, Бабинова има позитивна новина за споделяне.
И това е първият ѝ моноспектакъл по пиесата "Пистолет в торнадо", чиято премиера, както казахме, е на 12 ноември.
Автор на текста е Лора Гъндърсън, а режисьор на постановката е Васил Дуев-Тайг.
Сюжетът на спектакъла се развива по време на торнадо, когато главната героиня Анджела, изиграна от Бабинова, се озовава сама в дома си насред природното бедствие.
Анджела хваща телефона и започва да предава случващото се около нея на живо в Instagram. В началото тя се обръща към последователите си и описва ситуацията навън, но полека-лека започва да разнищва въпросите, които занимават лично нея.
"Засягат се теми, които в момента са от огромно значение за нас като общество: шофирането в нетрезво състояние, природата, отношенията с родителите, с партньора. Повечето от тях са поднесени с чувство за хумор, на места доста черен. Когато човек подхожда със смях към проблемите, всичко, като че ли, се понася малко по-леко", споделя Бабинова.
Сценарият на "Пистолет в торнадо" попада в ръцете на актрисата посредством нейната приятелка Луиза Григорова-Макариев, която е харесала пиесата и първоначално е искала самата тя да изиграе Анджела, но впоследствие се отказва.
"В един момент тя просто ми каза: "Аз нямам такова чувство за хумор. Според мен на теб ще ти прилегне по-добре". Това беше огромен човешки, приятелски и професионален жест. Някак си вътрешно си казах, че ще го направя (бел.ред. моноспектакъла), дори само заради нея", разказва Бабинова.
Луиза Григорова-Макариев заедно с Александър Сано са продуцентите, които подкрепят "Пистолет в торнадо" по пътя му към театралната сцена. А според Весела българската публика ще успее да се свърже с тематиката, понеже е космополитна.
Не се изчерпва само с торнадото и уплаха на една жена, станала неволен затворник в собствения си дом.
По същество пиесата е комедия, за чийто жанр имам лични впечатления, че по-безпроблемно се пласира сред масовата публика. На аудиторията като че ли по-често ѝ се гледа нещо ведро, смешно, повдигащо настроението. Въпреки че спектакълът е такъв само до един момент.
И Бабинова е на същото мнение.
"Когато се разхождам по улиците и се загледам във физиономиите на хората, виждам колко са изморени. Не само от работа, изморени са от живота, защото стандартът в нашата държава не е особено висок. Средната класа е размито понятие, а много хора са, без да искам да съм крайна - на ръба на бедността", коментира актрисата.
"Съответно, ако въобще имат възможност да посегнат към изкуството - да отидат на кино или театър, масово искат нещо смешно. Защото вече им е писнало от проблемите и не искат да отделят два часа от свободното си време за нещо, което ще ги додепресира", на мнение е Бабинова.
Лично тя дълго време се е бунтувала срещу това течение, докато не е започнала да усеща, че понякога и тя има нужда да си пусне нещо, което да я разтовари, да си изключи мозъка и просто да слуша.
"Не искам това да прозвучи сякаш се оплаквам. Обичам работата и живота си. Всичко е наред, слава Богу. Жива съм, здрава съм, имам прекрасно дете", допълва актрисата. Просто понякога наистина имам нужда да не гледам тежък филм, а да си пусна "Приятели", да речем.
В края на разговора правим пълен кръг и отново се връщаме към положението на българските театрални артисти в навечерието на първия моноспектакъл на Бабинова, за да обелим още един слой от надигналия се протест.
"Аз и колегите ми искаме да живеем като нормални хора. Като достойно заплатени хора, на които не им се налага, след като са играли Чехов и Шекспир на сцена, да ходят да разнасят храна или да работят по баровете до посред нощ", казва Бабинова.
Макар че ситуацията при нея не е опряла дотам, тя разказва, че в театрите в провинцията е ставала свидетел на окайващи спартански условия, в които се е налагало екипът на място да твори изкуство.
Един от най-ярките ѝ спомени е от гостуване в театъра във Враца.
"Не знам как колегите репетират в такава среда. Честно казано, възхищавам им се, че изобщо стоят там и правят театър въпреки ужасните условия, в които са поставени. Беше много студено, умряхме от студ, театърът, като сграда, е в окаяно състояние, гримьорните изглеждат много стари", разказва Бабинова.
Заплащането на актьорите продължава да е гнойната рана в културния сектор. За актьор на щат в театър месечното възнаграждение е около 1000 лева, което е крайно недостатъчно за издръжка в София.
"Такива са обстоятелствата в нашата клета държавица, че ако си актьор на щат в някой театър и например нямаш външни представления, не дублираш сериали и нямаш някакви проекти, си довиждане. Имам много колеги, които ми споделят: "Не си заслужава да се бътхя за 1000 лева на месец, само за да казвам, че съм а актьор", споделя актрисата.
Тук Бабинова ясно иска да натърти, че оттеглянето от професията не е свързано с величината на таланта, а с обстоятелствата, пред които актьорите у нас са изправени.
Обстановката в българското изкуство все още е такава, че не предразполага само към разговори за големите философски теми, но нека бъдем оптимисти и да вярваме, че има шанс за подобряване на положението.
Първата крачка е да подкрепим българската култура с присъствието си, защото всеки артист има нужда от публика.
Отделете време за моноспектакъла на Весела Бабинова "Пистолет в торнадо", защото ако не друго, поне ще погледнете към проблемите от най-забавния им възможен ъгъл.
