Вярвате или не, но когато 20-годишният безработен любител на ганджата Уилям Брийтс получил шанс за първи път да си изкарва прехраната от пушене през 2009, той отказал.
"Алтернативният" седмичник Denver Westword си търсел някой, който да отразява бума на дистрибутори на медицинска марихуана - и Брийтс бил перфектен за тази работа. Той имал вестникарска кариера и диплома по журналистика - и наскоро бил освободен от работа.
На всичкото отгоре имал и лиценз за медицинска марихуана, предписана му за справяне със стомашни проблеми, и дори бил развъждал сам канабис за собствена употреба. И въпреки това в началото отхвърлил с присмех обявата: "Търси се рецензент на марихуана (който да пише)".
"Не че нещо, обичам си вестника, но понякога сме доста ехидни по някои въпроси - и се опасявах, че няма да приемат областта на медицинската марихуана така сериозно, както се надявах," казва той. "Така че не кандидатствах веднага."
Едва след три седмици на пилене на главата от всичките му приятели: "Пич, трябва да го направиш", той отстъпва и кандидатства. Брийтс преодолява конкуренцията на 350 други кандидати, получава работата и се превръща в първия в Америка, а може би и в света професионален критик на марихуана.
Оттам нататък всичко е история - страхотна и напушена история
Сега 32-годишният Брийтс води рубриката "Питай пушър" във вестника, като отговаря на читателски въпроси като например този от 21 март: "Ежедневно пафкам и ми предстои тест за наркотици, на който очевидно ще се издъня, дори и само да лъхна в чашката за проба. Някакви идеи как да мина на теста с урина?"
Също така поддържа блога Toke of the Town, отразяващ местни и глобални свързани с марихуаната новини, и публикува веднъж седмично отзиви за дистрибутори на ганджа, които старателно описват всичко - от качеството на "материала" до това колко "занемарена" изглежда сградата на дистрибутора.
Ето и неговите възгледи:
Използвате прикритие, когато рецензирате трева.
Не съвсем. Нося маскировка, когато съм сред обществото. Ресторантските критици могат да отидат да направят резервации под фалшиво име, да платят в кеш и да се маскират по този начин. Аз обаче се налага да отида при продавача на медицинска марихуана, да покажа истинските си лични документи и лиценза ми за медицинска марихуана, който съдържа истинското ми име.
Така че действам по обратния начин. Пиша под псевдоним, защото трябва да разкривам лично пред тях истинското си име, и когато и да правя нещо публично, или изисквам да размиват лицето ми, или нося бандана. Знам, че ако на някои от тези места бяха наясно кой съм, когато отида и кажа: "Здрасти! Аз съм Уил и съм критикът на марихуана от Westword!", ще получавам най-добрия "материал". Виждал съм го при други хора, пишещи критика, които работят именно по този начин, и се опитвам да го избягвам.
По колко сортове от един дистрибутор рецензирате?
Опитвам се да вземам поне по два сорта, най-малко. Също така се опитвам да вземам и хаш или някакъв друг тип концентрирана марихуана, но основно хаш.
Не съм голям почитател на храната с марихуана. Пробвал съм такава, дори съм намерил някои неща, които да ми допадат. Основно обаче пиша отзиви за хаш и марихуана.
Колко бихте казали, че сте пробвали до момента?
Наскоро подготвях видео в westword.com, където поставих снимка от всяка рецензия, която съм правил, и общо излезе малко под 3 минути. Това са приблизително три минути снимки, средно по секунда на снимка... Значи бих казал, поне 400, откакто съм постъпил на тази работа.
Наблюдавате ли някакви промени, откакто работите като критик на марихуана?
Най-голямата промяна през последните три години е в самия пейзаж. Преди малко шофирах в Денвър и за четири квартала видях поне трима дистрибутори на марихуана, и това е нормално.
В началото беше малко необичайно и хората бяха много обезпокоени - не че няма и сега хора, които мразят дистрибуторите! - но като цяло това вече се превръща в нещо общоприето. Хората все така се шегуват по този въпрос и факта, че "Да, определено си обичаме тревата!"
Но вече не е чак такова събитие да видиш на ъгъла магазин за продажба на марихуана, не по-голямо събитие от това да видиш ресторант, магазин за алкохол, или клуб с жива музика.
Нещо случи ли се след последната вълна на легализация?
От ноември 2012 г., когато медицинската марихуана стана законна и в Колорадо, не са се променили чак толкова неща външно. Хората обаче вече говорят повече за марихуана. Например на следващия ден след гласуването на легализацията бях доброволец в музей там; това не е място, където бихте очаквали да се говори неангажиращо за трева, но изведнъж всички я обсъждаха.
И то не в смисъла: "Можете ли да повярвате, че сме гласували такова нещо?", а наистина обсъждаха качествата на законодателната мярка. Не знам как е другаде, но според моя опит, обикновено когато хората говорят за марихуаната, това е почти както когато говорят за секса.
Те говорят шепнешком. "Хей. Хей. Случайно да имаш малко [шепнешком] марихуана?" Е, сега имам чувството, че каквото и да е табу по тази тема да е имало, то е изчезнало. Сега се води много по-зрял разговор на тази тема.
Другото, което чувам, е че все повече хора започват да си отглеждат сами канабис, или поне обмислят да си го отглеждат вкъщи. Защо да продължават да плащат на някой друг, ако имаш възможността - и законовото право! - да си отглеждаш тревата сам?
Но поне докато не отворят магазини, продаващи марихуана не само за медицински нужди, или дистрибуторите започнат да продават на всякакви консуматори, няма да станем свидетели на твърде много промени. Засега няма "тревен туризъм" или ганджа-клубове.
В този контекст, каква е ползата и смисълът от рубрика като вашата?
Честно казано, все още ми е малко странно и... все още си мисля: "Адски страхотно е, че имам тази работа!". Но мисля, че основната роля на това, което правя, е, че наличието на рубрика, обсъждаща марихуаната всяка седмица, я превръща в нещо нормално, естествено, достъпно за всички. Хората могат да отидат на westword.com и да прочетат новини за законодателството, образованието, затворническата система - и наравно с всичко това и за марихуаната.
Не е като подхода на традиционните медии към марихуаната, където се действа на принципа: "Да видим сега колко майтапи на тема трева можем да натъпчем в първия абзац и колко можем да се избъзикаме с пушачите на марихуана."
Да, и ние периодично се майтапим с пушърите, но все пак подхождаме към темата и новините много сериозно. Хората искат да знаят повече, защото това е жизнеспособна индустрия за милиони долари. В смисъла на промяната в медийния климат, работата ми е изключително важна.
Помните ли първото си напушване?
Определено го помня. Бях твърде млад, май на 13...
Леле мале.
Чакайте, бъркам, на 14. Постепенно узрявах за това, дотогава пушех цигари. По-големият брат на мой приятел имаше малко марихуана и я пушеше - и ни е разказвал за нея. Аз съм от поколението на обществените кампании срещу наркотиците, така че половината от мен реагира: "Чакай, ама защо той още не е умрял? Все пак е вземал наркотици!"
Въпросният мой приятел си купи джойнт от него и го изпушихме в парка. Мислехме, че винаги трябва да имаш щипци, по незнайна причина, така че използвахме пинсети, за да го изпушим - и въпросният приятел бе оставил пинсетите в кутия с кибрит в джоба си.
И майка му, докато се занимавала с прането, ги открила - и на следващия ден ни придърпа настрана и попита "Какво е това?!". За малко да разбере, но заявихме, че сме ги използвали, за да горим насекоми или някаква друга простотия, която децата правят. И ни се размина.
Ваш читател наскоро бе писал на рубриката "Питай пушър" с въпроса: "Ако комар те ухапе, докато пушиш джойнт, дали и той ще се надруса?" Кой е най-добрият въпрос, който са ви задавали досега в рубриката?
Честно казано, този е един от любимите ми до този момент. В мига, в който го прочетох, се върнах в спомените си към момента, когато бях на 18, в двора на къщата на приятел до басейна, когато убих комар и си мислех абсолютно същото.
Откривам обаче, че не получавам глупави въпроси, както очаквах - получавам въпроси от хора, които наистина не знаят особено много за марихуаната. Примерно тази седмица ме питаха "Какво е хаш?" Да се опиташ да побереш разяснението в 250 думи е забавно и е сериозно предизвикателство.
Не е, каквото очаквах, но открих, че охотно поемам тази роля да образовам хората, които не знаят много за тревата. Въпросът за теста за наркотици също ми е от любимите, въпреки че го избягвах за известно време. Но накрая получих достатъчно много въпроси "Как да изкарам тест за наркотици, без да ме разкрият?", така че се наложи да дам отговор. Надявам се да съм помогнал някому с отговора си.
Определено! Дори и тези, които не пушат, има какво да научат от вашата рубрика. Пробвал съм марихуана, но обикновено ме избива на сълзи.
Кофти... но пък тревата не е за всеки. И това е другото важно нещо: да съзнаваме, че канабисът не е за всеки, и ако го осъзнаваме, няма проблеми. Цялата ми идея е, че виждаме все повече хора, които реагират така: "Това не е нещо, което аз бих направил, но не ми пука, ако някой друг го прави." Или "Мисля, че е страхотно, че ти го правиш," а не, "Не пуша марихуана - и съм убеден, че никой друг също не бива да я пуши." И това е чудесно, мисля, че вървим в правилната посока. Узряваме за по-добра нагласа към тревата.
