Настолни игри - всеки има поне един-двама приятели, които редовно "цъкат". Това, което в миналото наричахме "тихи" игри и се играеха по време на ремонт на физкултурния салон или на семейни вечери вкъщи, в момента е глобална индустрия, чиято обща стойност се измерва в милиарди долари. У нас това все още нишово занимание се развива - влизат все повече игри, има редица барове и заведения, които предлагат такъв тип забавление... А вече има и хора, които създават собствени настолни игри.
Кои са тези хора и какво ги подтиква да търсят развитие именно в този специфичен сектор у нас? Какви са игрите им и каква е историята, довела до тяхното създаване? Ние от Webcafe ще се опитаме да отговорим на тези въпроси в поредица от текстове, посветена на "Българските настолни игри".
За втория текст от тази поредица трябва да обърнем поглед към Пловдив, където Мирослав Гаригов ни праща на жестока съседска война, по-груба и от "Игра на тронове" - "На Вуте да му е зле".
Представете си обичайната панелка - стени, тънки като оризова хартия, и съседи, шумни и противни като цирково представление.
Единият съсед целогодишно мирише на кисело зеле и има лошия навик да плюе в асансьора, двойката от петия етаж винаги злослови за хората, а точно отгоре живее 90-и-нещо-годишна баба с проблеми със слуха, която по някаква причина след 10 вечерта обича да надува рок по радиото (да, това е действителен случай).
Общо взето това е ситуацията, която разиграва "На Вуте да му е зле" - българска настолна игра от 2020 г., създадена от пловдивчанина Мирослав Гаригов, специалист по UI/UX дизайн, който се използва за разработка на приложения и на сайтове.
Няколко неща са важни за настолните игри - добрата игра, добрата компания и доброто настроение. За последното може да гарантира виното на Домейн Менада. Чаша ароматно вино от серията InoVino е перфектният начин да празнуваме и малките, и големите победи.
Историята на играта започва с една покана за събитие - Мирослав кани своя приятел Красимир да посети с него Plovdiv Game Jam - мероприятие за разработка на игри, където млади хора се срещат за един уикенд и заедно създават игри - както дигитални, така и настолни.
По време на събитието се провежда турнир по игра на асоциации, като двамата се записват за него. И тъй като турнирът заема само малка част от времето, Красимир предлага да се включат в уъркшопа за създаване на настолни игри.
Самият уъркшоп вече е започнал на предния ден и за двамата няма особено голям избор - никой от вече създадените отбори не иска нови попълнения, което ги кара да пробват нещо ново и сами да сформират екип, който да направи концепция за игра.
"Интересното тук е, че самото събитие си има тематика, в която всички трябва да вкарат игрите си. В случая темата беше "Домът за мен е...". За нас беше интересно преживяване, понеже никой от нас не се беше занимавал с подобно нещо, искахме просто да се забавляваме и да направим нещо, което ни беше забавно на нас", разказва Миро.
Така вместо да тръгнат по пътя, който повечето от останалите участници предпочитат, и да създават игра за майки, опитващи се да спрат белите на непослушните си деца, решават да заложат на нещо, което говори на мнозина у нас - съседските взаимоотношения.
"Понеже аз съм живял в един от най-колоритните и големи квартали на Пловдив - "Кючук Париж", и оттам съм чувал много истории, та решихме да използваме нашия житейски опит - истории, които сме чували, неща, които са ни се случвали на нас самите, за да създадем нещо по-народно, по-близко до хората", обяснява Мирослав.
Така се ражда и идеята за "На Вуте да му е зле" - забавна игра за съседските взаимоотношения, която включва в себе си комбинация от шанс, стратегия и умения за комбинативна игра с карти, в която да прецакаш другарчето се превръща във водеща задача.
В крайна сметка, макар и само като концепция със супер схематично обяснение на правила и идеи за някои карти, "На Вуте да му е зле" печели наградата на публиката на Plovdiv Game Jam 2019, а двамата ѝ създатели са изправени пред дилема - да приемат, че участието в този уъркшоп е било просто забавно начинание и толкова, или да развият проекта в пълнокръвна игра, която да достигне до пазара. Или поне да се опитат.
Докато Красимир решава да избере опция 1, Мирослав избира да се опита да превърне концепцията за играта в реалност. Това му отнема доста лични инвестиции, много усилена работа и общо година и половина от времето му, през които работи основно по играта (с известни прекъсвания).
"Може би защото е първа идея и може би защото реших да отделя време да чета и да науча как се случват нещата в тази сфера, всичко се случи малко по-бавно", обяснява Миро, като по думите му самата разработка на играта е отнела около година именно заради желанието му да изчисти максимално геймплея.
А това той постига по най-изпитания начин - чрез много тестове сред непознати любители на бордовите игри.
"За мен най-важният момент в целия процес на създаването на една настолна игра е получаването и приемането на обратна връзка. Човекът, който създава играта, трябва да е с отворено съзнание, че това, което е измислил, подлежи на промяна, а не да отхвърля критиките и предложенията. През целия процес на създаването на "На Вуте да му е зле" се стремях да ходя на възможно най-много събития, където да я презентирам. Може би някои от най-интересните идеи се родиха именно на такива събития, където хората тестваха играта", разказва той.
Какви са правилата на "На вуте да му е зле"?
Играта е предвидена за от 2 до 5 души. Идеята е, че всички играчи стават съседи в панелен блок. Основната цел е да изгониш останалите от блока и да станеш негов единствен господар. В началото на играта всеки играч получава по три хапчета за глава, които му помагат да запази нервната си система.
Съседите си разменят помежду си атаки с всевъзможни подмолни ходове - от бормашина в неделната утрин до бебешки рев посред нощ. Всяка атака, която даден играч е успял да отбие, му коства по едно от тези хапечата за глава. Когато даден играч остане без необходимото лекарство, нервите му не издържат и той напуска блока (и играта). Накратко казано, целта на играта е да елиминираш всички останали играчи.
За целта "съседите" разполагат със 7 вида карти (общо 55 карти са в тестето). Първият вид са червените "карти за атака" - те са единственият начин с който можеш да накараш друг играч да изпие хапче. Вторият вид са сините "карти за реакция", които ти позволяват да се защитиш от дадена атака като я отклониш към някой друг от играчите.
Третият вид са жълтите "карти за изгода", които ти позволяват да подобриш позициите си. Четвъртият са оранжевите карти с "хитрини", които се използват, за да отслабиш някой от противниците си. Пети са лилавите карти "за масов тормоз", които ти позволяват да удряш по всички съседи в блока едновременно.
Шестият тип карти - зелените, са "защитни" - с тях можеш да блокираш възможността да бъдеш атакуван за цяло едно завъртане на всички играчи. Последният вид карти, които са и най-редки, са черните специални карти, всяка от които има общ ефект, който трябва внимателно да се изпозлва.
В началото на играта всеки от участниците получава по три хапчета за глава и седем карти в ръката. На полето се поставят три карти с лицето нагоре. Първи започва игра този играч, който може да разкаже най-забавна съседска история, а редът на останалите се завърта по посока на часовниковата стрелка.
Всеки ход на отделния играч се състои от три части. Първата е теглене на карти - играчът тегли една от картите от тестето и една от картите поставени с лице нагоре на масата. На нейно място се поставя нова карта. Втората стъпка е "действието" - изиграване на определена карта от ръката - дали ще е атака срещу друг играч, поставяне на карта защита, някоя хитрина или извоюване на изгода.
При направена атака, атакуваният играч може да отговори с картите "реакция", които държи в ръката си и да я прехвърли към друг играч или дори към атакуващия, който, на свой ред, може да отговори също с реакция. И така, докато някой не си изпие хапчето.
В последната част от своя ход всеки играч е длъжен да изхвърли една карта от ръката си в купа с изиграни карти, като тук се допуска изключение само за онези играчи, които нямат нито една карта в ръката си. Затова и в един момент може да се окаже стратегически по-добре да изпиеш едно от хапчетата си, вместо да жертваш много карти от ръката си.
След като завърши ходът на един играч, започва ходът на този, който стои вляво от него. И така, докато накрая не остане само един. Продължителността на една игра е около 40 минути.
Ако тестето свърши, купът с изхвърлените и изиграните карти се размества и се поставя отново в игра.
Преди всеки ход играчите могат да рискуват и да използват зара към играта. То няма типичните точки по себе си, а е разграфено със символи, които показват колко действия може да изиграе в конкретния си ход - 0, 1 или 2. Тук е елементът на риска, който може да те закопае, но може и да те награди доволно. Зарът може да бъде използван без ограничения, на собствен риск.
По-подробно правилата са обяснени във видеото.
Илюстрациите по картите са дело на румънския художник Остав Унгурено, чийто рисунки пасват по един перфектен начин на целия дух на играта. Освен това картите са придружени и от български поговорки, описващи конкретни аспекти културата на прецакване на другарчето по нашите земи.
"Когато започнах да правя проучване за играта - какви мизерии си правят хората един на друг, забелязах, че българският фолклор много от тези неща ги е описвал с поговорките си", разказва Мирослав.
Самият той има своите съседски истории от "Кючук Париж", или както е по-вероятно да го срещнете - "Кичука".
Така например сам е познавал болката от това да види колата, която е купил наскоро, надрана по вратите от нечий отмъстителен ключ - гаден момент, който в началото го провокира да обмисли отговор по постмойсеевия принцип "Око за две, зъб за чене" и да надере всички коли наоколо, но в крайна сметка Мирослав предпочита да се спре на принцип, който по-късно ще вкара и в играта си - понякога най-добре е просто да се надсмееш на всички тези човешки, съседски дребнавости.
"Ако и аз бях реагирал по този начин и бях надрал с ключ всички коли наоколо, нещата щяха да станат верижни и може би някой друг ще си върне още по-злобно. И затова сега си мисля, че ако има нещо, такава игра, която да осмива тези съседски свади, човек, когато се сблъска с такъв проблем, ще си каже, че няма смисъл просто да се занимава и да отвръща", обяснява още авторът на играта.
В момента той работи по нов проект за игра, базирана на основата на играта на асоциации - същата, която на практика го изпраща по пътя на създаване на бордови игри по време на Plovdiv Game Jam.
Самата игра носи името "УмаДума". Тя се играе в три кръга. Играчите се разделят в отбори по 2 души. В първия кръг те си обясняват конкретна дума свободно, като единственото правило е да не използват самата дума или корена ѝ. Във втория кръг същите думи се обясняват само с една дума, а в третия - обяснението е само с жестове.
"В моята игра по-различното е, че към играта има и специални карти. Тези карти стоят пред играчите и те могат да ги използват да прецакват другите играчи, да отгатват думите на противниковите отбори и т.н. В крайна сметка целта е играчите да съберат максимално много точки. Разбира се, все още играта е в начална фаза и тепърва ще търпи промени в правилата си. Идеята е да я има, да има ясни правила за нея и да се играе лесно", обяснява Миро.
Освен това в нея ще бъдат включени добре познати думи от ежедневието, разделени в няколко различни категории, като популярни места, исторически личности, интересни предмети животни и растения.
Колкото до специалните карти, те ще помагат на отборите да направят по-добре своята стратегия на всеки ход, а също и добавят още повече динамика на всеки ход.
В плановете му влиза и идеята да преведе "На Вуте да му е зле" на английски език, като засега работното заглавие е Nasty Neighbours.
Амбициите му за това идват от многото позитивни реакции спрямо играта от хора, които са я играли, както и от широката популярност на някои британски и испански сериали, показващи живота на съседски общности.
Все пак - кой не обича една хубава междусъседска война, то си е човещинка.
Колкото до разпространението на самата игра, Миро разчита на разнообразен микс от канали - от социални медии, през колаборация с инфлуенсъри, които правят както ревюта, така и просто забавни клипове, свързани с "На Вуте да му е зле".
Той също така и сам развива онлайн магазин за настолни игри, който развива през годините - Nastola.bg. Но най-сигурният маркетинг в случая остава един - от уста на уста.
"Ако една игра се харесва на хората, тя достига до повече и повече хора. Защото ако един такъв продукт ти харесва, ти трябва да събереш още 2-3-4 приятели, за да можете да играете. Оттам и те се запалват и си купуват играта. И мълвата се разпростира", разказва още Мирослав.
