Може би някои ще се изненадат, но медовината е най-старата алкохолна напитка, позната на човечеството.
Причината за това се оказва много проста - за направата на каквото и да е друго питие в миналото е било нужно да се вложат земеделски усилия, които първо да осигурят прехраната на хората и чак тогава евентуалният излишък от продукцията да бъде използван за приготвянето на какъвто и да е алкохол.
Пчелният мед обаче е изключително достъпен и богат на въглехидрати дар от природата, чието добиване е можело да се случва по естествен начин, като този процес е запазен и днес. Така още в древността лепкавият и сладък продукт се оказва толкова важен за хората, че събирането на див мед е изобразено дори в някои скални рисунки
По всяка вероятност първата медовина се е появява след спонтанна ферментация на водата при измиването на съдовете, в които се събирал меда.
Поне така смята Здравко Пеев след щателно проучване по темата. Защото освен всички останали неща, с които Здравко се занимава, той е първият човек в България, посветил голяма част от времето си за направата на тази древна алкохолна течност.
Здравко Пеев е медовар, фехтовач, музикант в метъл банда, в която се използват и фолклорни инструменти, собственик на бар и отдаден ентусиаст на тема живота в Средните векове.
Но основите на всичките му тези интереси и занимания са положени години по-рано...
Още от съвсем малък Здравко е любознателен, а семейството му подкрепя това с покупката на редица енциклопедии и дори микроскоп. Интересът му към историята - и по-точно към тази на Средните векове - се появява в гимназията. Той започва силно да се увлича по живота на хората в онези времена - с какво са се хранели, какво са пили и какъв е бил битът им - много повече от сухите дати и събития.
"Лека-полека думата медовина започна да излиза на преден план във викингски саги, в легенди, в песни, в поеми. И там някъде едно 16-годишно момче се опитваше да разбере какво е тя, след като в България все още я нямаше. И единственият начин да се сдобия с напитката на боговете беше да си я направя сам", разказва Пеев.
Чрез интернет се свързва както с хора от България, така и с такива от чужбина, с които има общи интереси в тази посока, а крайната цел е само една - да достигне до корена на медовината, която са пили хората през Средните векове и дълго време преди това.
Трудните за интерпретиране автентични рецепти Здравко разгадава благодарение на съмишленици от Българското средновековно общество "Модус вивенди". Една от първите, която повтаря дословно у дома, е преведена от старонемски.
"Правех го за удоволствие вкъщи от експериментаторски плам, защото тогава, както и сега, вярвам, че да консумираш нещо, което са консумирали хората преди 500-1000 години, те доближава до тяхната менталност", обяснява медоварът.
Първата българска рецепта за медовина, която е запазена до наши дни, е в книга на писателя Петко Славейков.
Не крие, че някои от тези негови опити са приключвали непредвидимо - с медовина по тавана, но все пак всеки млад експериментатор е преминавал през подобни неща, нали?
Заедно с други ентусиасти, с които извършват задълбочена проверка на информацията в различни източници, разбират какво всъщност е представлявала средновековната медовина. Резултатът обаче изненадва всички.
"Оказа се, че това не е една конкретна напитка. Има много вариации и различни имена в различните места по света и това беше само началото", разказва Здравко.
Наред с желанието си да се усъвършенства в познанията си за това историческо питие, интересът му към историята го отвежда на още едно любопитно място - залата за историческа фехтовка на Мирослав Лесичков. Там прекарва половината си ден, също толкова, колкото и в университета, където учи молекулярна биология и микробиология.
След като по различни начини се потапя в света на средновековните традиции, през 2015 г. Здравко и "вярната задруга", както той нарича съмишлениците си, представят медовината пред по-широка аудитория и само след две години медоварството се превръща в негово основно професионално занимание. Днес произвежда и жива медовина, както и няколко вида на напитката, характерни за периода след XIX в.
Естествено, по пътя среща трудности, свързани понякога с интерпретацията на исторически източници или дори с преборването на собствените си предразсъдъци за това какво трябва да представлява медовината. Но въпреки това продължава напред, без никакво намерение да се отказва.
"Случва ми се да работя по 36 часа без да спра. И ако най-трудната част за някои хора е, че трябва да се наканят да станат и да отидат на работа, то при мен е - събуждам се и знам какво искам да направя. Ставам и продължавам напред", заявява медоварът.
През годините въпросът с каква храна се съчетава медовината му е задаван толкова пъти, че преди няколко решава да направи кулинарен проект, фокусиран върху приготвянето на историческа кухня, която да си подхожда със средновековната напитка.
В зависимост от това каква е медовината - сладка или суха, тя може да се консумира като диджестив или с основни ястия като спагети и морска храна например.
За да е напълно в духа на епохата обаче, Здравко би приготвил към нея кралска манатарка с масло и малко мляко, а за любителите на месо - пълнена патица, печен заек или пай с месо.
Всичко започва на шега, но през 2020 г. идеята се трансформира в царски пир по повод годишнината от обявяването на Боянската църква за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО - едно от събитията, за което Здравко говори с вълнение.
Той и съмишлениците му взимат участие и в исторически възстановки, въпреки че медоварът предпочита да ги нарича исторически реконструкции.
Там представят пред публика автентичното производство на медовина, но желанията им за тази година стигат по-далеч. Здравко иска да демонстрира целия процес с характерната за времето посуда, като се започне от варенето и се стигне до финалния продукт, който хората могат да опитат.
Докато това се случи обаче медоварът ще продължава да се занимава с едно от най-любимите си неща - музиката, като част от групата Khanъ, в която свири на тамбура.
Човек с много таланти: Здравко умее да свири на средновековния музикален инструмент уд, който е прароднина на лютнята.
Бандата съчетава метъл с традиционни български фолклорни инструменти, а Здравко е част от нея повече от 8 години.
Той признава, че трудното организиране на концерти през 2020-а му е помогнало да разбере, че всъщност иска да прекарва повече време на сцената. Затова сега предстои Khanъ да издадат нова музика, с която да зарадват феновете си и да потърсят нови.
"Ако медовината е моят начин да разбера как са живели хората, фехтовката - какви са ценностите им, то тамбурата може би е пътят, по който аз искам да се докосна до душевността, до емоцията, до най-съкровеното", споделя медоварът и музикант.
И няма защо да се учудваме, че продължава да поддържа моста между минало и настояще, било то с рецептите за напитката на боговете или с тамбура в ръка.
