Настолни игри - всеки има поне един-двама приятели, които редовно "цъкат". Това, което в миналото наричахме "тихи" игри и се играеха по време на ремонт на физкултурния салон или на семейни вечери вкъщи, в момента е глобална индустрия, чиято обща стойност се измерва в милиарди долари. У нас това все още нишово занимание се развива - влизат все повече игри, има редица барове и заведения, които предлагат такъв тип забавление... А вече има и хора, които създават собствени настолни игри.
Кои са тези хора и какво ги подтиква да търсят развитие именно в този специфичен сектор у нас? Какви са игрите им и каква е историята, довела до тяхното създаване? Ние от Webcafe ще се опитаме да отговорим на тези въпроси в поредица от текстове, посветена на "Българските настолни игри".
За третия текст от тази поредица ще се обърнем към близкото минало - края на комунизма и началото на демокрацията, защото ще се срещнем със Стоян, Дари и техния син Дани - авторите на двете игри "Чейнчаджията" и "Прехода".
Спокойно можем да кажем, че в тази история всичко започва с малкия Дани. Когато имаш дете на 4 години и точно е започнала глобална пандемия, в която на всички се препоръчва да си стоят вкъщи и да не излизат много, на това дете трябва да се обръща достатъчно внимание.
За Стоян, който е фрийленс дизайнер, и за неговата съпруга Дари това отваря вратите към света на настолните игри.
И тъй като в един момент и картите, и монополито започват да омръзват, те започват да търсят някакви други подходящи игри. Така попадат на едно забавно заглавие - "Малкият митничар", като това заглавие ще се превърне и в малката лампа, която светва в главата на Стоян: защо той сам да не направи подобна игра за Дани?
Няколко неща са важни за настолните игри - добрата игра, добрата компания и доброто настроение. За последното може да гарантира виното на Домейн Менада. Чаша ароматно вино от серията InoVino е перфектният начин да празнуваме и малките, и големите победи.
Само че не за малък митничар, а за нещо от близкото минало, за един типаж, който вече е позабравен в обществото, но е достатъчно колоритен, че да си заслужава да си го спомним - чейнчаджията.
"Идеята всъщност дойде от една игра, която се казваше "Малкият митничар", бяхме я видели някъде онлайн. Стори ни се много смешно и забавно и тогава ми хрумна да направим една игра за нашия малък чейнчаджия. Но постепенно се разви и еволюира в това, което имаме днес - "Големия" чейнчаджия, така да се каже", обяснява Стоян.
И така се заражда проектът за "Чейнчаджията" - забавна игра с карти, връщащи ни към онези последни години на хепи соца и борбата да се сдобиеш с "нещо вносно".
За самия Стоян - част от поколението на милениалите, но от най-ранните му представители, спомените за края на социализма и за същите тези шмекери, обменящи нелегално валути, са нещо доста колоритно. Той сам има досег до тази специфична прослойка, което прави историята малко по-близка.
"Имаме и в семейството чейнчаджия - моят вуйчо беше и това даже го принуждава да избяга от България. През 1978 г. бяга през Турция, а после Италия, Швейцария и накрая, след около половин година, се установява във Франция. Там си живее и до ден днешен, а в България се прибира само за ваканции. Даже наскоро се видяхме", разказва Стоян и добавя, че вуйчо му наистина си има вид на чейнчаджия - обигран, тарикат, типичен образ.
За самата игра обаче Стоян не разчита само на бегли спомени и разкази, а прави сериозно проучване по темата.
Целта е една - освен забавна игра, да се получи и нещо като мост към миналото, който да покаже онова, което е било, да даде поглед към една интересна и често подминавана субкултура от времената преди падането на Живков и комунизма.
"На практика повечето хора, които попадат в тази "професия", са хора с определен темперамент и способности, защото въобще не е лесно да се занимаваш с подобно нещо. Това са били едни по-свободомислещи хора, които са искали да забогатеят по време на соца, когато подобно нещо не беше позволено, всички уж трябваше да са равни. Е, някои по-равни от останалите, но за всички останали правилата важаха", обяснява Стоян.
В една среда на ограничено предлагане на продукти и същевременно с това на изграждането на едно "забранено за простосмъртни" място като КОРЕКОМ-а (популярна шега от онова време е, че съкращението означава КОРЕкция на КОМунизма), появата на подобен типаж, който да приеме ролята на "търговец на мечти", е неизбежна.
Защото в КОРЕКОМ се продават западни стоки като стерео уредби, телевизори, маркови дънки, вносни парфюми и козметика, както и шоколадови яйца и шоколади "Тоблерон", но се приемат единствено чужди валути като долари и германски марки, които редовият гражданин няма право да притежава, освен със специално разрешително, което, подобно повечето специални неща по онова време, се дава единствено на "силно наши хора".
Така изобретателният ум на българина трябва да мисли алтернативи за това как може да се сдобие и с долари, и с възможност да пазарува на това забранено място.
Всичко това човек може да намери и в самата игра - различните начини да се сдобиеш с долари, заобиколните пътища, с които чуждестранен студент да ти купи нещо от КОРЕКОМ-а, възможностите за даване на подкуп на различни места, които да ти осигурят предимство...
Да, играта "Чейнчаджията" е малък и много забавен прозорец към миналото, които да покаже абсурдите на онова време.
В самия комплект към нея се съдържат 100 карти и лист с правилата. Обикновено продължителността на една игра варира между 15 и 60 минути в зависимост от това колко играчи участват.
Картите биват три вида - лилави карти с определени действия, кафяви карти левове и зелени карти долари. Лилавите карти предоставят различни възможности. С тях можеш да се сдобиеш с долари по легален и нелегален начин, могат да ти дадат разрешение за притежание на чужда валута (това са няколко карти, които предварително се изваждат от тестето с началото на играта), могат да се използват за атака срещу друг играч, или най-често, подобно на самия комунизъм, прецакват теб самия, харчейки картите ти левове.
Преди началото на играта от лилавото тесте се вадят картите с позволение за притежание на долари и се поставят отстрани, а картата с "Гастарбайтера" се поставя най-отдолу на тестето. На всеки играч се раздават по 3 лилави карти, а след това играта започва. Пръв е този, който може да разкаже най-забавна история от времето преди 1989 г.
С началото на всеки ход играчът си тегли 1 кафява карта левове - неговата заплата, която изкарва като честен и почтен работник в Народна Република България, след което тегли и още една лилава карта. Тъй като в ръката си трябва да държиш три карти, играчът трябва да изиграе дадена карта, преди да завърши ходът му.
Целта е посредством картите левове и лилавите карти да се сдобиете с достатъчно долари - 4 зелени карти, както и разрешително за притежание (или негова алтернатива - чуждестранен студент, гастарбайтер, магазинерка в Корекома...). Само когато са покрити тези два решаващи фактора, можете да си купите така желания продукт.
Пълните правила на "Чейнчаджията" можете да видите тук, а от YouTube канала ГеймФен правят примерно разиграване, от което правилата ще ви станат по-ясни.
Реализирането на самата игра от ниво на идея до самото ѝ издаване и пускане за продажба отнема около 9 месеца - един изключително кратък срок за създаване на игра, особено когато става въпрос за първата ти такава.
От една страна, помага това, че Стоян работи като фрийленсър и сам разполага с времето си, което му оставя възможност да се фокусира върху играта и да изчисти механиката ѝ спокойно. От друга - изключително важен фактор са Дари и Дани, които помагат както с идеи за правила и карти, така и с това да са основните тестъри.
"Създадох дизайна за няколко седмици, а после играехме месеци наред, реално всеки ден, за да изчистим бъговете и да оформим правилата. По време на самото тестване Дари също имаше някои доста оригинални хрумвания, така че можем да ѝ дадем и позицията на заместник-идеолог", обяснява Стоян.
По думите му Дани също се включва дейно в процеса, като покрай смятането на печалбите той успява да се научи да смята сам на ум, още докато е на 4 години. Сега детето си има собствена касичка, в която събира личните си "печалби".
"Дани беше наистина голяма доза вдъхновение. Иначе моята основна роля беше да изтърпя Стоян и да не го изгоня от вкъщи, защото това беше страшно много работа. Много дни, по цели нощи творене, промени, тестване, пак промени, пак тестване и т.н.", обяснява на свой ред Дари.
Към тях се включват илюстраторът Игор, който прави картинките по картите и визията за играта, а в допълнение към екипа се включва и екипът на каналите ГеймФен и КиноФен в YouTube, които помагат за разпространението на мълвата за "Чейнчаджията".
В крайна сметка през ноември 2020 г. играта е пусната за продажба, но още преди това интерес към нея има. Като част от финансирането на проекта, Стоян и Дари пускат кампания за набиране на средства, през която много хора се включват, за да кажат колко им харесва идеята и да си поръчат играта.
"Много хора си поръчаха играта още по време на кампанията за финансиране. Много игри раздадохме. Това ме изненада много - този интерес. Честно казано не вярвах, че ще се случи подобно нещо. В България настолните игри са все още малка ниша. Много хора дори не знаят за тях или си спомнят за тях като за "Монополи", "Не се сърди човече" и др. Не знаят, че все още се издават настолни игри, особено български", коментира Стоян.
За успеха помага и сериозното тестване, което Стоян и Дари правят. Освен че те сами играят "Чейнчаджията", двамата отделят много време на това да я презентират в клубове и по различни събития, където да могат да получат обратна връзка и от други хора. По думите на Стоян поне половината от времето за създаване на играта отива именно за тестовете.
В популяризирането на играта се включва дори и Влади Въргала - човекът, който едно време стана известен с образа си на мошеник от Магурата. Той споделя информация и линкове за играта на собствената си страница във Facebook.
Какво обаче правиш, когато вече имаш една успешна игра? За Стоян, Дари и Дани отговорът е прост - създаваш втора.
Така ако "Чейнчаджията" разглежда периода от края на комунизма, следващият им проект - "Прехода", вече се гмурка в онзи период на светли надежди и големи разочарования след идването на Демокрацията.
Частната инициатива вече не е забранена, а навсякъде из страната хора теглят спестяванията си с едната цел - да създадат свой бизнес, само за да се сблъскат с целия хаос, който настъпва в държавата.
И тук, както и при "Чейнчаджията", Стоян влага изследване и усилия по събирането на истории, които да вложи след това в картите за играта. В този случай се фокусира върху период, който и той, и Дари помнят добре.
"За нас това е нашето детство. Има го моментът на носталгия. А и в процеса по създаването на играта го имаше това всеки от нас да сподели какво си спомня, какво е преживявал. Аз мога да говоря повече за Прехода, защото соца не си го спомням, но вложихме тази асоциация за Прехода, която си спомняме - тази постоянна борба - постоянно оцеляваш, постоянно драпаш. Тъкмо си подал глава мъничко над водата и идва нова хиперинфлация. Постоянно си беден, постоянно няма ток и базови продукти по магазините. И искахме да пресъздадем това като усещане", обяснява Дари.
Двамата се стараят да направят връзки между двете игри. Така например някои персонажи от "Чейнчаджията" се появяват и в "Прехода" - вече пребоядисани и с нова роля в обществото - съвсем като в реалността. Така например партиецът, който в първата игра е един от силните на деня, син на някой от ЦК на БКП, във втората го виждаме като улегнал банкер - частник и капиталист.
В "Прехода" се вижда, че наистина е вложен самия дух на онова "изгубено десетилетие", в което държавата е изпаднала в тотален хаос - политически, икономически и обществен. Всичко това е отразено в картите за игра, които отразяват различни "забавни" моменти от онези времена - от режимите на тока, през корумпираните чиновници, та до хиперинфлацията.
Тук имаме 4 основни вида карти. Първи са картите левове, които дават възможност на играчите да купуват бизнеси, да плащат застраховки или да покриват щети - зависи от това каква е ситуацията и какви карти се играят. Всеки играч започва със 7 карти левове.
От останалите на първо място идват белите макро карти, които се поставят в началото на всеки нов рунд, и оказват влияние върху всички играчи, докарвайки ново събитие върху главите на новоизлюпилите се гаражни капиталисти, в които се превръщат играчите.
Винаги първата бяла карта за играта е "Демокрация". Следват зелените карти бизнеси - това са картите, които осигуряват приходи за играчите. Трети са червените микро карти, които определят по-малките събития, които влияят персонално на играча (или на неговите противници).
Част от тях помагат да се предпазите от инфлация, а други - напротив, само биха ви прецакали, но... това е реалността на Прехода - светът е гаден и настроен срещу теб.
В края на всеки ход играчът трябва да държи 4 карти, като в тях се включват закупените бизнеси и червените микро карти. Тоест, колкото повече бизнеси притежавате, толкова по-малко гъвкави с червените карти ще ставате. Изключение за броя на картите се прави от двете макро карти - "Ръст" и "Криза", които съответно повишават броя на карти, които можете да държите, или ги намаляват с по една.
С началото на всеки рунд се поставя нова бяла карта, а всеки ход на различните играчи протича по следния начин: 1. Изпълняват се условията от бялата карта. 2. Купува се бизнес (евентуално). 3 Тегли се червена микро карта. 4. Играе се червена карта или се изхвърля в купчината с изиграните карти. Може да се изхвърлят само онези карти, които биха ви донесли бонус, а не ви ощетяват.
Така например можете да изхвърлите картата с пияницата, който срещу 1 лев ще отиде да направи сеир в бизнеса на друг играч, но не можете просто така да изхвърлите карта "Корупция", като при нея трябва да си платите по 2 карти левове за всеки притежаван бизнес.
Крайната цел е да оцелеете в условия на преход - онзи див запад, който дава колкото възможности, така и два пъти повече опасности. Победителят в края на играта се определя, след като свършат всички бели макро карти. Тогава всеки от играчите пресмята колко бизнеса има и колко карти левове.
Подробните правила можете да намерите тук, а долу можете да видите и видеото от YouTube канала ГеймФен, в което се разиграва играта.
Положителното на "Прехода" е именно частта с макро картите, които определят самия ход на играта. Фактът, че с всяка нова игра и с всяко ново разбъркване на тестето подредбата им се променя, влияе и на самата игра, правейки я по-лесна или по-трудна в зависимост от това по какъв начин са се подредили макро събитията.
Така може да минат 15-20 игри, преди да се повтори дадена ситуация, което помага самата игра да омръзне по-трудно.
Стоян, Дари и Дани се нуждаят дори от по-малко време за създаване на "Прехода". След като вече имат утъпкания път с първото си заглавие, те успяват да оформят и завършат играта за само няколко месеца - от април до август. Официалното представяне на "Прехода" ще стане на Sofia Board Game Weekend - събитие за настолни игри, което ще се проведе на 7 и 8 август в Южен парк II, зад Музея на земята и хората и Хотел Хилтън.
Това, което можем да кажем и за двете игри, е, че те са един забавен начин да си спомним или да научим нещо повече за онова време, което е било и вече е минало (за щастие). Без излишни емоции, но за сметка на това с много усмивки и с възможност да натриеш носа на някой приятел, "Чейнчаджията" и "Прехода" ти дават възможност да погледнеш с друго око на онзи период.
А какво предстои сега за Стоян, Дари и Дани? Освен слънчевото лято, разбира се и нова игра.
Тя надгражда над предишните две и ще ни отведе по европейския път на България. Засега нейното работно заглавие е "Бай Ганьо европееца" и ще предлага същия хумор и забавни илюстрации, заедно с геймплей, който ще разчита на подобни основи като предишните две игри, но с нов елемент - възможността за блъфиране.
"Бай Ганьо европееца" е все още в период на разработване, така че ще я очакваме с голям интерес.
Дотогава ни остава възможността да се разходим по Магурата или около хотел "Рила", да обменим малко долари, а след това да ги инвестираме в свеж гаражен бизнес, надявайки се той да не фалира заради мутри и инфлацията.
А накрая най-добрите... ще оцелеят, за да продължат напред - точно както е в традициите на България досега.
Най-силната подкрепа за създателите на игри в България е това хората да си ги купуват директно от сайтовете на авторите, вместо чрез посредници като книжарници и онлайн търговци. Така че ако "Чейнчаджията" и/или "Преходът" са ви допаднали, можете спокойно да ги намерите на този линк.
