"Офисът" му се намира в малко кафене в претъпкано предградие на Южен Бейрут, занемарена пристройка, покрита с найлонова мушама. Оттук в последните три години той урежда търговията със стоката си - продажба на органи от близо 30 бежанци. Той се нарича Абу Джафар, а докато разказва с какво се занимава, в очите му се вижда отблясък на гордост.
Навремето e работил като охрана в местно заведение. Впоследствие попада в групировка, която търгува с човешки органи. Работата му е да намира хора, които са достатъчно отчаяни, за да продадат част от тялото си за пари. Приливът на бежанци от Сирия в Ливан създава много възможности за този незаконен бизнес.
Абу Джафар не вижда нищо неморално в работата си. По думите му - и без това много от „донорите" щяха да загубят живота си в родната Сирия. Продажбата на орган е нищо в сравнение с ужасите, които те вече са изживели.
Най-търсената „стока" на черния пазар са бъбреците. Абу Джафар обаче се хвали, че може да уреди и други органи.
"Веднъж ми поискаха око и успях да осигуря клиент, готов да продаде окото си. Снимах го и го пратих по Whatsapp на моите хора за потвърждение. После доведох клиента", разказва той пред репортер на Би Би Си.
Улиците на Ливан са пълни с потенциални „клиенти". Почти всеки четвърти човек в Ливан е имигрант, избягал от гражданската война в Сирия. Местното законодателство им забранява да работят, поради което много семейства едва свързват двата края.
Най-отчаяни са палестинците, които не могат да бъдат пререгистрирани и са принудени да живеят в пренаселените лагери с оскъдни помощи. Почти толкова уязвими са и сирийските граждани, пристигнали след май 2015. Това е моментът, в който ливанското правителство поиска от ООН да спре да регистрира нови бежанци.
Някои от тях просят на улицата, други използват децата си за събиране на подаяния. Малки момчета лъскат обувки, обикалят между колите в задръствания, за да продават дъвка или кърпички през прозорците на автомобилите или попадат във фабрики, където ги експлоатират незаконно. Не са малко и случаите на принудителна проституция.
Но продажбата на органи е един от начините за печалба на бързи пари.
Когато трафикантите като Абу Джафар намерят кандидат, готов да се раздели с бъбрек или друг орган, той го води с маска на глава до тайна локация в уговорения ден.
Понякога лекарите оперират в къщи под наем, превърнати в импровизирани клиники. Донорите се подлагат на базови изследвания на кръвта преди хирургическата процедура. След като операцията приключи, Абу Джафар ги връща обратно. Наглежда ги за още седмица, докато им свалят шевовете. В момента, в който им махнат конците, никой повече не се интересува какво се случва с тях.
„Не е моя грижа какво става по-нататък, стига клиентът да си е получил парите", разсъждава той.
Последният му пациент е 17-годишно момче, напуснало Сирия, след като баща му и братята му са убити.
Тийнейджърът живее в Ливан от три години, няма работа, дълговете му се трупат. Не може да издържа сам майка си и петте си сестри. Запознава се с Абу Джафар и се съгласява да продаде десния си бъбрек за 8000 долара.
Два дни след операцията, продължава да изпитва болка, въпреки хапчетата. Ту лежи, ту седи на захабен диван, като се опитва да се настани удобно. Лицето му е покрито с капчици пот, а кръвта от раната се просмуква през превръзките.
Абу Джафар не разкрива колко пари печели от сделката. Твърди, че не знае какво се случва с органите, но предполага, че се изнасят от страната. В Близкия Изток има недостиг на донори за трансплантации заради културните предразсъдъци и религиозните догми. Повечето близки предпочитат незабавно погребение пред варианта органите на покойника да бъдат вадени от трупа му.
Абу Джафар твърди, че има поне още седем други "брокери", които също като него действат в Ливан. Казва, че след масовата имиграция на сирийци бизнесът му процъфтява. Не просто не се бои от властите, но и телефонният му номер е изписан с боя върху стените около дома му.
Съседите му едновременно го уважават и се боят от него.
"Знам, че е незаконно, но всъщност аз помагам на хората. Така приемам нещата. Клиентът използва парите, за да осигури по-добър живот за себе си и семейството си. Може да си купи кола и да работи като шофьор на такси, дори да пътува в друга страна", обяснява той.
Той посочва, че именно законовите ограничения вредят най-много на бежанците. Когато достъпът им до работа и социални помощи е ограничен, нямат особено голям избор за препитание.
„Аз съм просто посредник", казва Абу Джафар и пали цигара. След което повдига вежди: "Колко струва окото ти?"
