Един ден през 2012 г. в полицията в Орхус се получава необичаен сигнал. Майка и баща на младо момче търсят помощ, защото синът им е изчезнал. Родителите са толкова уплашени, че едва успяват да обяснят какво се е случило, спомня си полицаят Торлайф Линк. Казват, че просто са се събудили една сутрин и са установили, че момчето го няма.
Орхус е чист и подреден университетски град, в който престъпността е рядко явление. Затова сигналът на родителите веднага привлича вниманието на полицаите.
Събират се всички възможни улики, които могат да помогнат за издирването на изчезналото лице: тийнейджър, който учи в местната гимназия и живее в предградие на Орхус, населено предимно с имигранти-мюсюлмани.
И докато разследването набира скорост, в полицията се получава второ обаждане от друга двойка родители. Оказва се, че и техният син е изчезнал. "Защо се случва всичко това", чуди се Алан Орслю, началник на полицейското управление.
След като разговарят с родителите и влизат в квартала, за да съберат информация, полицаите разбират какво се е случило:
Няколко млади мъже и жени са избягали в Сирия. Те са се включили в преселението на хилядите европейски граждани, привлечени от призива на ИДИЛ към мюсюлманите от цял свят за създаването на световен халифат.
Линк и Орслю се занимават с превенция на престъпността. Обикновено работят с местни жители или групировки, проповядващи крайно-десен екстремизъм. Проблемите на световния тероризъм са напълно непозната територия за тях. Въпреки това решават да я изследват.
И когато се захващат за работа, успяват да разработят неочаквано успешен модел за борба с радикализацията.
Останалите държави в Европа не пестят крайни мерки в опит да спрат гражданите си, които заминават за Сирия. Франция затвори няколко джамии, за които имаше съмнения, че подслоняват радикали. Великобритания обяви за обществени врагове всички, които заминаха да се бият в редиците на "Ислямска държава". Няколко държави заплашиха, че ще отнемат паспортите на всеки, който се занимава с терористична дейност - санкция, която досега беше запазена само за окончателно осъдени държавни изменници.
Само че датските полицаи предприемат различен подход: Показват на съгражданите си, заминали за Сирия, че ще могат спокойно да се върнат обратно в родината си.
Показват им, че ако се приберат вкъщи, ще получат помощ, за да продължат образованието си, да си намерят жилище, да се срещат с психиатър или съветник. Ще получат всичко, от което се нуждаят, за да се интегрират отново в обществото - този път пълноценно.
Програмата става известна като "Моделът Орхус". Медиите наричат модела "Прегърни терорист". Това описание обаче не се харесва на полицаите. Те се виждат като изпълнители на изцяло практично решение, предназначено да гарантира сигурността на родния им град.
Твърдят, че няма особен смисъл от това да смажеш общността на младите радикализирани мюсюлмани с цялата сила на закона - това само ги прави още по-гневни и още по-опасни за обществото.
Да им подадеш ръка - това е единственият шанс да ги държиш под контрол и да опазиш мира в града.
Линк и Орслю сами стигат до извода, който изследователите на радикалния Ислям вече са описали.
"Първоначалната реакция за борба с екстремизма беше чрез военни или полицейски мерки, но те не постигнаха особено добър резултат", казва Ари Круглански, социален психолог от Университета в Мериленд, който изследва насилствения екстремизъм.
"Този вид реакция, която ги превръща в подозрителни субекти, ограничава ги и ги дискриминира, може само да изостри проблема. Тя просто възпалява усещането за дискриминация и мотивира младите хора да тръгнат на война срещу обществото", смята той.
Моделът Орхус се базира на изследвания от сферата на междуличностните отношения.
Кристофър Хопууд, който преподава психология в Университета в Мичиган, изследва феномен, който нарича некомплементарно поведение.
Нормата е комплементарното поведение - когато се отнасяш с уважение към околните хора, можеш да очакваш, че околните хора ще се отнасят с уважение към теб. Същото важи и за враждебността.
Некомплементарното поведение обаче предполага неочаквана реакция.
Някой се отнася към теб с агресия, а ти отговаряш с топлина. Това е неестествена реакция и е доказан метод за промяна на динамиката, за провокация на различен резултат от обичайния.
Мирните протестни движения на Мартин Лутър Кинг и Махатма Ганди са сред най-известните примери за тази тактика. Моделът Орхус прилича на тях.
Как се развива той в реалността?
Да вземем за пример случая на млад мъж, когото ще наречем "Джамал". Това не е истинското му име, но той настоява самоличността му да остане в тайна.
Той не иска да бъде известен като човекът, който едва не стана терорист. Сега той иска да работи да живее като нормален човек. Но преди години е смятал, че това са невъзможни мечти.
Джамал е роден в Сомалия; родителите му емигрират в Дания в разгара на гражданската война. Те са единственото чернокожо и мюсюлманско семейство в квартала. Детството на Джамал не е никак лесно. Съучениците му се подиграват него, питат го дали има същата кръв като тяхната, дразнят го.
Той отвръща на ударите с удари, макар да знае, че баща му е огорчен от поведението му.
Когато поотрасва, Джамал решава да предприеме различна тактика.
Превръща се в добро дете. Учи си уроците, шегува се по време на часовете, напрежението намалява. Учителите го харесват, съучениците - също. Джамал започва да се сприятелява с местните деца, дори започва да се чувства като датчанин.
И така - до деня, в който учителят му организира дебат за Исляма. Джамал тъкмо се е върнал от хадж (поклонение в Мека) и е впечатлен от новооткритата си религиозна идентичност.
По време на дебата една от съученичките му заявява пред класа, че мюсюлманите "тероризират" Запада, избиват хората и пребиват жените с камъни. Джамал влиза в спор с нея и в крайна сметка губи самообладание, като й казва: "Такива хора като теб не трябва да съществуват".
След този момент животът на Джамал излиза от релси. Учителят му се обажда на директора на гимназията, който се обажда в полицията, а полицията привиква Джамал и го разпитва дали не се занимава с тероризъм. Момчето е принудено да прекъсне училище и пропуска всички зрелостни изпити.
Полицията го освобождава от наказателна отговорност, но е твърде късно - няма как да се яви на матурите, затова се налага да повтаря някои класове.
Всичко това го вбесява. Малко след края на разследването, майката на Джамал умира. Той решава, че причината за смъртта й е стресът от полицейския натиск. Чувства, че Западът го отхвърля.
През същата година Джамал се запознава с група мюсюлмани, които вече имат опит с подобен вид дискриминация. Един от тях е наел апартамент, в който момчетата се събират, разговарят, молят се и гледат записи на Ануар ал-Аулаки, известен англоговорящ имам.
Непрекъснато обсъждат теми, свързани с джихада и войната в Сирия. Двама от тях започват да планират заминаването си.
Джамал вече живее в апартамента на групировката, когато получава обаждане от Линк - полицаят е разбрал за случая му. Джамал му казва да върви по дяволите, но точно преди да затвори телефона, чува, че полицаят отговаря с неочаквана реплика: Линк се извинява за всички страдания, на които момчето е подложено от колегите му.
Джамал не може да повярва: за пръв път някакво ченге поема отговорност за това, че животът му се е провалил. Затова приема молбата на Линк да се видят в кабинета му.
Когато Джамал пристига на срещата, Линк го запознава с Ерхан Килич, един от първите съветници, работещи за програмата.
Също като него, Килич е мюсюлманин, който от дете е подложен на религиозна дискриминация в Дания. Той обаче е поел по различен път. Решил е да приеме Дания като своя родина. Вече има съпруга и две дъщери, има успешна кариера като адвокат.
Килич предава на Джамал основното послание на програмата Орхус: Ако поискаш, също можеш да намериш мястото си в Дания.
Точно това отличава Орхус от всички останали. Програмата не използва принуда, за да отклони младежите от Сирия. Вместо това се бори с корените на радикализацията.
"Има силна корелация между унижението и търсенето на екстремистка идеология", казва Круглански.
Организации като ИДИЛ се възползват от хора, които са изтласкани в периферията на обществото - било то заради расова, религиозна или политическа дискриминация.
Програмата на Линк и Орслю показва на хората като Джамал, че имат място в обществото.
"Хората от Орхус бяха първите, които се борят с екстремизма на базата на солидни принципи от социалната психология", казва ученият.
Това, което правят Линк и Орслю, е толкова неочаквано, че пробива стереотипното мислене на мюсюлманите-аутсайдери.
"Те очакват да бъдат третирани като нищожества", казва Круглански. Вместо това системата ги приема като свои хора. "Този шок ги предизвиква да проумеят, че грешат в оценката си за обществото, което възприемат като враг. Това отваря "прозорец" за евентуално преосляне и преоценка".
От 2012 г. насам 34 души от Орхус заминават за Сирия. По информация на полицията - шестима от тях са убити, а още 10 продължават да живеят там. Всички 18 души, които се връщат в Дания, преминават през кабинета на Линк, който наблюдава и още 330 други младежи, заплашени от радикализация.
Програмата е уважавана заради още едно постижение: дори в най-върховите моменти на вълната от европейски бегълци към Сирия, Орхус успява да опази младежите си.
През 2015 г. само един човек напуска града, за да се присъедини към "Ислямска дръжава".
И все пак, няма нищо сигурно. Една терористична атака в Орхус може да върне назад целия прогрес на програмата. Но полицаите имат воля да продължат с работата си.
Както казва Линк: "Все още има мощни сили, които изкушават младите мюсюлмани и ги принуждават да напуснат домовете си, за да се включат във войната".
А Джамал? Той се среща с ментора си Килич в продължение на две години, двамата разглеждат места в Орхус, които Джамал никога не е виждал. През това време, двамата приятелите от онзи апартамент успяват да заминат за Сирия.
Единият от тях е убит от противопехотна мина. Другият - негов сънародник от Сомалия - продължава да се бие на страната на джихадистите.
За разлика от тях, Джамал заявява убедено: "Аз съм датчанин. И имам късмет, че Торлайф ме потърси".
