Дискриминация или расизъм? В Холандия въпросът за ромските и чергарски общности и техния живот в каравани представлява поле за обществен дебат, който все още няма окончателно решение. В страната, а и из целия континент най-голямата малцинствена група на Европа е изправена пред ограничения на начина на живот и чергарската традиция, водена от поколения назад.
През юли миналата година, холандското министерство на вътрешните работи се зае да защити правата на тези общности, като изиска от местните власти да прекратят практиката на ограничаване на паркоместата за каравани.
Година по-късно обаче твърде малко неща са се променили. Повечето холандски общини отказват да се съобразяват с техните потребности от паркове за каравани, което кара ромските и чергарски общности да се страхуват за оцеляването на традициите им.
"Борим се да запазим нашата култура на странстващ етнос" гласи банер пред седем полу-постоянни каравани, паркирани на пустеещ терен на края на Зволе, град в североизточната част на Холандия.
43-годишният Андриес Шефер живее тук със семейството си от края на октомври миналата година. Въпреки новата политика, досега той получава откази за по-постоянно място, където да установи своя подвижен дом. Подобно на много чергари в Холандия, той от година активно протестира срещу бавното прилагане на политиката.
По-рано Шефер - шофьор на камион, който е временно безработен - е живял по къмпинги за туристи, но регулациите забраняват постоянно установяване на такива места. Обяснява, че е опитал да живее и в традиционен дом за известно време, но не успял да свикне.
"В апартамент се чувствам затворен натясно и дълбоко нещастен", коментира той.
Уморен от местене от едно място на друго, и насърчен от новата политика на вътрешното министерство, Шефер решава да се премести обратно в полу-постоянната си каравана, в която си има инсталиран душ, спалня и хол, паркирайки я в периферията на Зволе. Лента отбелязва границите на неговия терен.
"Това е място, където се чувствам на спокойствие. Свободата да не бъдеш заключен между каменни стени е това, от което имам нужда", обяснява той.
Общината в Зволе му е осигурила достъп до питейна вода, електричество и две подвижни тоалетни. "Това беше през октомври, и струва на града около 40 000 евро. И това ни даде големи надежди, че наистина ще получим постоянно място, така че се чудихме защо това не се случва", разказва той.
През юли 2018, холандският министър на вътрешните работи Кайса Олонгрен поиска от общините да променят жилищните регулации. В мотивите й за това се заявяваше, че това се прави с цел чергарските етноси и ромите да могат да живеят според традициите си. Тя се позовава на съдебни решения, според които сегашната жилищна политика е дискриминативна и трябва да бъде променена.
От около 10-12 млн. роми в Европа около 36 000 живеят в Холандия. За разлика от миналото, когато в голямата си част тези етноси са живеели скитнически живот, пътувайки от място на място с караваните си, днес ромите в страната все по-често предпочитат да не пътуват или го правят сравнително рядко.
Въпреки това караваните остават връзката със старите традиции и малко от наследниците на този чергарски живот избират стандартни домове.
Тази връзка с традицията обаче е поставена под заплаха от години насам. През 2016 г. еврокомисарят по човешките права Нилс Муижниекс коментира в свой доклад, че липсата на обособени места за спиране и поставяне на каравани, комбинирана с все по-честите изселвания, враждебност и отхвърляне от мнозинството от населението и масовата дискриминация, поставят традициите и начина на живот на тези хора в риск. И така е от десетилетия.
Холандия, много общини се стремят към т.нар. политика на отмиране на паркингите за каравани от 1999 г. насам. Когато жител на такъв терен умира, общината изземва терена, като поставя бетонни блокове там, с което принуждава все повече роми и представители на странстващи етноси да се нанасят в традиционни домове.
Това се е случило и с Шефер. Самият той израства като дете в един голям паркинг за каравани карай Зволе, разположен непосредствено до мястото, където той се е установил сега. Тогава теренът е бил общ дом за около 150 души.
Както е в много холандски паркинги за каравани, които обикновено се намират в периферията на градовете, престъпността - кражба на електричество, нелегално отглеждане на марихуана, джебчийство, проституция и т.н, - са били сравнително разпространени, спомня си Шефер. Честите сбивания и свързани с наркотици проблеми са създали атмосфера на беззаконие. Той си спомня, че дори полицията често е избягвала да навлиза в този обособен квартал на каравани, тъй като местните жители са пребивали полицаите.
В резултат на това властите са решили да разделят на части по-големите поселища на по-малки терени за заслване с каравани. Дори на новите места поставят сгради за училище и за социални събития като всичко това води към преминаването към постоянни домове и отърваването от парковете за каравани.
Новите правила на Олонгрен се противопоставят на тези стратегии в името на традициите на ромите и чергарите. Тъй като обаче става въпрос само за препоръки без силата на закон, голяма част от общините все още отказват да ги приложат на практика.
Въпреки че много градове и села в Холандия са започнали да правят преоценка на жилищните потребности на странстващите етноси и ромите, малко от тях са постигнали реален напредък. Едва няколко общини обаче са писали до министъра с опасения за нарастване на престъпността. (Олонгрен е отговорила, че престъпността е отделен въпрос, който се разглежда от наказателния кодекс, макар че тя е отворена за дискутиране на техните опасения.)
Истината обаче е, че това е основният спиращ фактор пред изпълнение на тези предписания. Според Райниер Мулдер, член на градския съвет на Зволе от партията “Християнски съюз” (CU), големите паркинги за каравани вече предизвикавли ръст в престъпността и други "неудобства" в миналото.
"Затова не искаме да се връщаме към тези огромни паркинги за каравани", коментира Мулдер и допълва, че все пак иска да намери подходящо място за Шефер и неговото семейство.
На други места в Европа, ситуацията за ромите и чергарските общности не е много по-добра, твърди Изабела Михалаче от активистката група European Network Against Racism и допълва, че във всички страни в ЕС ситуацията с жилищните права на тези групи е притеснителна.
Ромите са изправени пред особени трудности във Франция и Италия, където местните власти всяка година изселват множество роми и чергари се сблъскват с дори още по-големи препятствия пред поддържането на техния начин на живот, допълва тя.
"Ромите не искат да пътуват постоянно. Странстващите общности на практика го правят, но в редица държави като Ирландия например, съществуват множество ограничения и проблеми пред това, или това дори е забранено, както е в Холандия", обяснява Михалаче.
Тя отбелязва, че дори когато им бъдат предоставени терени за караваните, често те са доста изолирани от самите градове, което спомага за маргинализирането на общностите и превръщането на районите в гета.
С наближаването на първата годишнина от оповестяването на новата политика от Олонгрен, ромите и чергарските общности в Холандия продължават да очакват промени. Министър Олонгрен не губи надежда, че нейните регулации ще бъдат приложени на практика. "Новите политики изискват време," заявява тя в писмо до кметовете от декември.
Пиет ван Асендорп, председател на холандската асоциация на чергарските общности, застава зад нейните думи и казва, че е "предпазлив оптимист".
“Някои села и градове вече са започнали да поемат ангажименти, например Лоедал, където на роми са обещани нови постоянни места за установяване", казва ван Асендорп. "Трябва време, за да се реализира преходът от политиката на отмиране до експанзия."
Пола Бломерс от асоциацията Travelers United The Netherlands е съгласна с това, но заявява: "Иска ми се министърът да окаже по-голям натиск."
Междувременно Шефер и други семейства от чергарските общности живеят в неопределеност. Властите са поискали от тях да напуснат паркинга на 1 юли, но Шефер заявява, че ще обжалва нареждането.
"Имаме правото да протестираме, и имаме правото да живеем по начин, който зачита нашата култура", коментира той.
Съпругата му Жаклин казва, че се чувства "ужасно" заради факта, че ситуацията им не се променя въпреки новата политика. "Това продължава от изключително много време. Продължават да ни дават празни обещания", казва тя.
За мнозина членове на чергарската общност, тяхното очакване продължава доста повече от една година, допълва тя: "Много от нас чакат с години, за да живеят по начин, съвместим със собствената ни култура."
