"Това кафене е напомняне към общността, че академичните свободи, които приемаме за даденост, не винаги са съществували, а в демократичната традиция се е налагало да се борим за тях". Този надпис стои върху табела на университетското кафене в Бъркли, кръстено "Движение за свободно слово".
Историята му датира от 1964 г., когато студенти-левичари настояват да получат право да разпространяват антивоенна литература в центъра на кампуса.
Университетската администрация отказва, позовавайки се на забраната за използване на територията на учебното заведение за цели, които не са свързани с образователния процес.
Битката на студентите, която остава в историята като Движението за свобода на словото, се превръща в основна тема на дебат през цялата учебна година. Джоан Баез идва в Бъркли, за да подкрепи бунтарите с живо изпълнение на "We Shall Overcome".
В крайна сметка, студентите побеждават. Някои от тях по-късно стават част от новото поколение преподаватели и администратори в университета.
53 години по-късно настроението в кампуса определено се различава.
Подобно на вълненията в цялата страна, в Бъркли имат твърде много теми за спорове и дебати, но основната причина за напрежение е лесна за разпознаване - крайнодесният професионален дразнител, наречен Майло Янопулос.
Бившият редактор от "Брайтбарт", който се самоопределя като "интернет суперзлодей", е известен повече с хапливите си апострофи и перхидролената си коса, отколкото с аргументираните си тези.
Синоним за "интернет суперзлодей" може да бъде и "трол". Янопулос обаче се опитва да убеди привържениците си, че именно той трябва да бъде символът на свободното слово в университетските общности - принцип, който изглежда логичен на теория, но е изключително проблематичен на практика.
През последната учебна година необичайно голям брой университети в САЩ се сблъскват с трудности да "балансират между ангажимента си към свободното слово и задължението си да опазват сигурността и обществения ред в кампусите". Причината - провокациите от страна на alt-right поддръжниците на президента Доналд Тръмп.
Академичните власти се принуждават да влагат сериозни средства и време, за да подсигурят охраната по време на дискусии с участието на крайнодесни, консервативни и дори неприкрито расистки говорители, чиито тези, меко казано, провокират конфликти.
Янопулос прекара голяма част от 2016 и началото на 2017 г. за т.нар. си турне "Dangerous Faggot" за промоция на книгата си, което включваше и посещения в десетки университети и колежи из цялата страна. Всяка от проявите на Майло беше едновременно митинг в подкрепа на Тръмп, стендъп-комедийно шоу, PowerPoint презентация и шовинистична тирада.
Последната спирка от обиколката му трябваше да бъде Университетът на Калифорния в Бъркли - едно от най-популярните обществени учебни заведения в един от най-известните левичарски градове в САЩ.
Седмица преди появата на Янопулос университетските власти в Бъркли потвърждават решението си, че ще защитават от депортация и арест всички свои студенти без легални документи за престой в Америка. В отговор Янопулос призова ръководството на университета да бъде подведено под наказателна отговорност.
Пускат се слухове, че Майло се готви да изброи поименно всички студенти без документи от сцената в Бъркли, за да сигнализира имиграционните власти за присъствието им. Администрацията на университета няма как да се противопостави на това. Да отмениш реч в обществена институция заради това, което говорителят може да каже, е практика, която съдилищата като цяло обявяват за противоконституционна.
Малко преди речта на Янопулос в центъра на кампуса се събират 15 000 протестиращи. Няколко от тях, облечени в черно и с прикрити зад маски лица, нахлуват през металните заграждания към витрините на студентския център в Бъркли. Някой успява да запали огън и пожарът обхваща няколко етажа от сградата.
Полицията евакуира Янопулос още преди да е имал възможност да произнесе речта си. На следващата сутрин току-що положилият президентска клетва Доналд Тръмп заплашва Бъркли със спиране на федералното финансиране заради "недопускането на свободното слово и упражняването на насилие над невинни хора с различна гледна точка".
Цялото зрелище вдига популярността на Янопулос толкова много, че някои леви теоретици на конспирацията дори спекулират, че той сам е наел маскираните провокатори.
Месеци по-късно скандалът изглежда забравен. Начело на Бъркли застава Карол Крайст, дългогодишен преподавател по викторианска литература, започнала работа в университета през 1970 г., достатъчно близо до епохата на Движението за свобода на словото, за да е повлияна от неговите ценности.
Няколко дни след началото на есенния семестър тя обявява, че група студенти са поканили Янопулос отново в Бъркли и че ще му бъде разрешено да изнесе реч. Крайст цитира Хартата за човешките права и "За свободата" от Джон Стюарт Мил, за да обясни защо иска първата й учебна година като ректор да бъде "година на свободното слово".
"Няма да дадем по-пълноценно образование на студентите си, ако ги опитваме да ги закриляме от идеи, смятани от мнозина за грешни и дори опасни", казва тя, като случайно или не, препраща към заглавието на книгата на Янопулос.
Какво казва законът? Върховният съд на САЩ има последователна практика от последния половин век в широката си интерпретация на Първата поправка на конституцията.
"Словото не може да бъде спирано само защото е обидно, дори да е много дълбоко обидно. Бих казал, че като цяло е добра идея да защитаваме словото, което не харесваме, дори когато не сме законово длъжни да го правим", казва Ъруин Чемерински, декан на Юридическия факултет на Бъркли. "Не съм съгласен с това, което казваш, но ще защитавам до смърт правото ти да говориш" - този афоризъм е приписван на Волтер, антисемит и един от мъдреците на Просвещението. Чемерински вярва във волтерианската традиция, че свободното слово е основата на всяко свободно общество.
Много от противниците на абсолютния плурализъм в мненията не са толкова търпеливи, колкото професора по право от Бъркли. Както отляво, така и отдясно има неразбиране или нежелание да се приеме конституционния принцип за свободното слово.
Янопулос и много от защитниците му обичат да се наричат "абсолютисти на свободното слово", но това не е нищо повече от хипербола. Никой не вярва, че всички форми на изразяване са защитени от Първата поправка.
Подвеждащата реклама, детската порнография или измамата са форма на "слово", но всяка от тях е незаконна. Нямате право да изкрещите "Пожар!" в препълнена зала, нито да заплашвате някого или да подбуждате към насилие. Това са изключения от Първата поправка, които Върховният съд е описал или създал в течение на времето.
Не само свободите, но границите на словото са плаващи. През 1940 г. мъж от Ню Хемпшир е вкаран в затвора, защото нарекъл полицейски началник "проклет фашист".
Върховният съд потвърждва присъдата и приема, че думите му не могат да бъдат защитени от конституцията защото са "войнствено слово, което със самото си изричане нанася щета или цели да провокира непосредствено нарушение на мира".
Тогава може ли да се приеме, че някои от коментарите на Янопулос - например, хулите му срещу нелегалните имигранти или транссексуалните студенти - са по-скоро "войнствено слово" или са "интелектуален дискурс"?
Американската съдебна система постепенно се отказва от доктрината за "войнственото слово". През 2006 г. представители на баптистката църква от Уестбъро организира демонстрация по време на погребение на загинал военнослужещ, като носят плакати с надписи "Благодарим на Бога за убитите войници" и "Отиваш в Ада".
По всички стандарти, тази проява би трябвало да е много по-обидна от "проклет фашист". И въпреки това Върховният съд приема, че тя подлежи на защита от Първата поправка.
През 70-те години, когато жените навлизат масово на пазара на работна ръка, някои мъже-работодатели си позволяват да правят закачливи намеци или да закачат порнографско съдържание по стените на офисите - нещо, което днес би се приело за сексистка проява, тормоз и създаване на враждебна работна среда. Преди 40 години обаче тези термини не съществуват в правния свят. Затова съдилищата отхвърлят жалбите на служителките поради липса на виновно деяние.
Интуицията на съвременното общество може да се стори глупава или дори неморална на следващото поколение.
"Да вземем за пример класическия либерален аргумент за свободното слово - "Правото ти да размахваш юмруци свършва на върха на моя нос". Това би трябвало да означава, че словото не може да причинява каквато и да е щета. Но днес вече знаем много повече за човешкия мозък, отколкото се е знаело по времето на Джон Стюарт Мил. След като разбираме последиците от стереотипите, травмите и посттравматичния стрес - къде всъщност се намира върхът на носа ни?", коментира Джон Пауъл, преподавател по Граждански права в Бъркли.
Майло Янопулос неуморно рекламира в социалните мрежи поканата за завръщане в Бъркли. Това няма да е просто лекция, а "огромно многодневно събитие", "нашият Удсток". Публикува списък с над 20 говорители, сред които ислямофобска блогърка, журналист-привърженик на теориите на конспирацията, и Стийв Банън, уволненият главен стратег на Доналд Тръмп. Екипът на Янопулос произвежда промоционални клипове, дори нещо като филмов трейлър.
Имайки предвид опасността от насилствени прояви, някои студенти настояват за силно полицейско присъствие. Други се противопоставят на тази идея и казват, че полицията само ще засили напрежението; трети продължават да държат на тезата, че Янопулос не трябва да бъде допускан в кампуса.
Ректорът Крайст дори не си помисля да отмени събитието - репутационните щети биха били твърде високи.
И ако тази категория трудно може да бъде оценена обективно, то реалните разходи за осигуряването на охраната на "Седмицата на свободното слово" надвишават 1 милион долара. Университетът и без това има дефицит от над 100 млн. долара през последните години. И въпреки това събитието остава в календара.
Някои дори спекулират, че реалната цел на Янопулос е да накара държавно-субсидираната институция да похарчи колкото се може повече. Дори пуска за продажба тениски с надпис "Defund Berkeley" ("Разорете Бъркли").
Членовете на "Патриотите от Бъркли" - студентският клуб, който кани Янопулос - твърдят, че не са искали да изразяват подкрепа за него, а просто да докажат, че свободното слово е защитено в университета. Като официални организатори на събитието те подписват декларации и договори, като поемат сериозен юридически риск. Самият клуб съществува от няколко месеца, а активните му членове са между 5 и 20 души.
Ръководството на Бъркли се опитва да улесни организацията, но скоро всичко започва да пропада. Нито един краен срок от подготовката не е спазен от "Патриотите". Бързо става ясно, че списъкът със "звездните" гости на Янопулос е просто фантазия. Никой от тях не е потвърдил официално присъствието си, а някои твърдят, че не биха стъпили на обща публична проява с него.
Ректорът на Бъркли Карол Крайст сравнява случая с метафората за обекта и сянката: "Отначало смятах, че става дума за обикновена лекция. Лекцията е обектът, а дигиталният й запис е нейната сянка. Когато става дума за "събитието" на Майло обаче, става все по-ясно, че той всъщност се опитва да наложи наратив, последователност от впечатления и образи, които живеят предимно в дигиталния свят. А ние, физически съществуващият кампус, сме просто сянката му".
Янопулос не е единственият оратор, който осъзнава, че речите пред университетска аудитория - особено при остра идеологическа опозиция - са лесен начин за добиване на популярност.
Консервативни критици и журналисти използват случая му, за да хулят "левичарския уклон" на академичните институции като заплаха за свободното слово. Тази идея среща разбиране и сред по-широк кръг от хора, включително либерали, но изследванията показват противоречиви резултати.
Проучване от 2015 г. открива, че 45% от милениалите (най-голям дял в сравнение с други възрастови групи) биха искали правителството да може да цензурира речта, която е "обидна за малцинствените групи". Година по-късно обаче друга анкета отчита, че само 21% от студентите в САЩ искат университетите да забраняват обидните изказвания.
48 часа преди началото на планираното събитие на Майло Янопулос, никой в Бъркли не знае какво предстои да се случи. Нито един от говорителите не е потвърден, нито една от залите не е одобрена, екипът на Майло отказва да отговаря на елементарни въпроси относно организацията. Ръководителят на охраната на кампуса казва, че "почти всичко, което знаем за плановете на Майло, разбираме от Instagram-публикациите му".
Най-сетне "Патриотите от Бъркли" се обаждат на ръководителя на администрацията в университета, за да го уведомят, че събитието се отменя.
На следващия ден Майло Янопулос пуска лайв-стрийм във Facebook от хотелската си стая - нещо като импровизирана "пресконференция", в която всички въпроси са от коментаторите в страницата му.
Ден по-късно Майло доведен до Бъркли с полицейски кордон. Площадът на кампуса е препълнен с охранители в пълно бойно снаряжение, в небето летят хеликоптери, по покривите на съседните сгради се виждат снайперисти. Групи от поддръжници и протестиращи се събират около огражденията в очакване да бъдат пуснати.
Янопулос застава на бетонена площадка, откъдето призовава всички да коленичат и да се помолят. Той дава пример, но малцина откликват на поканата. След около 15 минути "лекторът" решава да си направи няколко селфита и си тръгва. Няма арестувани, няма насилие. Това е най-скъпото PR-събитие в историята на Бъркли.
През 2014 г. по време на честванията на 50-тата годишнина от Движението за свободно слово в Бъркли професорът по политически науки Уенди Браун изнася лекция срещу ограниченията на свободното слово и призовава студентите да се запознават с новите идеи без ограничения.
"Когато настояваме университетите да бъдат изчистени от обезпокоителното, ние съучастваме в неолибералното унищожение на университета", казва тогава тя.
По това време Майло Янопулос е световно неизвестен коментатор, а Доналд Тръмп все още е риалити-магнат.
Днес Браун казва, че не е променила радикално мнението си, но е сменила акцента: "Промених усещането си за това как свободното слово може да се използва за прикритие на по-мащабни политически проекти, които нямат почти нищо общо със свободното разпространение на идеи".
