Десетки хиляди деца-мигранти са "изчезнали" в Европа, ставайки жертви на престъпни банди или на провала на бежанската политика на ЕС.
Затварянето на границите на Европа и липсата на ефективна стратегия за справяне с редовните вълни бежанци от Сирия, Афганистан и други държави често води до навлизане в Европа на непридружавани от попечители непълнолетни, които стават лесна плячка за контрабандисти и трафиканти.
На теория ЕС има строги и задължителни правила за страните-членки, когато става дума за лица, търсещи убежище, особено непридружавани от попечители деца.
На практика системата обаче просто не работи, защото страните-членки не успяват да споделят информация, институциите на ЕС не постигат единно мнение за това как да се актуализират законите за даване на убежище, а националните законови рамки действат по различен начин, когато става дума за деца.
Европол, правоприлагащата институция на ЕС, предупреди официално за проблема през януари т.г., съобщавайки, че към 10 000 деца-имигранти са в неизвестност в рамките на континента. Според Европол много от тях са работили на строителни обекти и за земеделски производители - като са се занимавали с бране на аспержи в Германия през пролетта, на домати в Италия през лятото, и на грозде в Испания през есента.
"Обезпокоена съм от последните данни от Европол... децата, които пътуват сами, са изложени на по-голям риск да бъдат експлоатирани от престъпни банди за трафик на хора, проституция или робство. Тази ситуация нарушава основни европейски права и правата на децата," коментира Вера Юрова, еврокомисар по правосъдието.
Данните за 10 000 деца обаче изглеждат твърде консервативно, поне според някои национални правителства, Интерпол и неправителствени организации. "Ситуацията е много сериозна, броят на изчезналите деца най-вероятно е много по-голям и проблемът трябва да бъде решен, ако сме загрижени за благополучието на тези деца," казва Майкъл Моран, зам.-директор на звеното за борба с трафика на хора и деца в Интерпол.
Дългият път
Седейки на захабен стар диван в центъра за настаняване на непълнолетни без попечител "Ensamkommandes Förbund" в Малмьо, 17-годишният Асиф мечтае за маратонки. "Надявах се да получа нов чифт обувки Nike днес," казва Асиф, роден в Афганистан. "Но нося размер 41, а в момента има само номер 42. Може би следващия път."
Атмосферата в центъра е спокойна и приветлива. Има езикови курсове - по шведски и английски език - и хора влизат и излизат почти непрекъснато с дрехи и книги. Жена на средна възраст се грижи за всички да има кафе и чай. Персоналът на центъра е съставен предимно от доброволци, въпреки че получава и ограничено финансиране от държавата.
Подобно на хиляди други непълнолетни, Асиф е решил да напусне Афганистан в търсене на по-добър живот в Европа. Чичото на Асиф го заставил да се запише в армията, защото семейството имало нужда от пари. Тогава той бил само на 15 години. В армията нещата не потръгнали добре за него; след няколко седмици бил е прострелян в крака от талибаните и прекарал два месеца в болница.
През 2014 г. след изписването от болницата той решил да поеме към Швеция, считайки, че това е европейската страна, в която ще получи най-доброто възможно отношение. След преминаване през десет държави и услугите на четирима контрабандисти, той се добрал дотам и подал молба за убежище, но тя била отхвърлена.
"Скрил съм се и пребивавам незаконно тук, след като отхвърлиха молбата ми за убежище; така полицията няма да може да ме открие и депортира", казва Асиф, който отказва да назове фамилията си заради неуредения си статут на пребиваващ в страната. "В момента просто седя и чакам. Не мога да работя, не мога да посещавам училище, за да науча шведски; ситуацията е много тежка, а Европа не ни помага особено."
Миграционният център помага на децата в него да останат "нелегални", като не задава въпроси относно правния им статут на "клиентите" си.
Проблеми на всяка крачка
Един от основните проблеми, които пречат на разглеждането на исканията за убежище в ЕС е, че страните-членки и евродепутатите не могат да постигнат съгласие за преразглеждане на регламента от Дъблин, според който исканията за убежище трябва да бъдат разгледани и решени в страната, през която кандидатът за убежище е влязъл в ЕС. Тези регламенти разбираемо се радват на неодобрение в страните на "фронтовата линия" на миграционната криза - държави като Гърция и Италия.
"Това, с което не можем да се съгласим, е трагичната процедура, според която децата трябва да се разпращат напред-назад из Европа, все едно са колетни пратки", коментира шведският евродепутат от групата на либералите Сесилия Викстрьом.
Въпреки че не е постигнато съгласие по въпроса с регламентите, промени със сигурност предстоят. След решение на Европейския съд, държавите, "където пребивава непълнолетното лице" при подаване на молбата за убежище, от следващия месец ще отговарят за изпълнението на процедурата по разглеждане на молбата.
Ив Паску, директор по въпросите на миграцията и политиката за мобилност в мозъчния тръст "Европейски център за политика", казва, че системата просто не е замислена да борави с деца: "Винаги сме мислили за мигрантите като за мъже, а сега установяваме, те понякога те са и непридружавани от попечител непълнолетни."
Според агенцията по въпросите на бежанците на ООН, 35% от имигрантите, които са навлезли в ЕС през 2016 г., са деца, като много от тях пътуват без възрастен придружител - с 31% повече от броя им през 2015.
През 2015 г. 88 265 непълнолетни без попечител са подали молба за убежище в ЕС - три пъти повече, отколкото през 2014 г. Почти половината от тях са били от Афганистан, а 13% са били от Сирия.
Проблемите с обработката на молбите за предоставяне на убежище на равнище ЕС са пряко свързани и с проблемите в националните парламенти.
В Италия, Сандра Зампа от Демократическата партия на премиера Матео Ренци казва, че е предложила да бъде гласуван закон за непридружаваните от попечител непълнолетни още през 2013 г., но и до този момент продължава да чака одобрение от парламентарната бюджетна комисия.
"Според мен това показва, че никой не иска да носи отговорност за ситуацията и това е абсолютно неприемливо", коментира Зампа.
В Швеция не съществува единен държавен орган, който отговаря за грижата за децата на имигрантите. Миграционната служба отговаря за деца, когато те преминават през границата, но не и след това. Социални работници поемат щафетата, ако детето бъде прехвърлено на тяхна грижа, а полицията рядко прави опити да издирва деца, които са изчезнали.
"Ръководителят на граничната полиция Малмьо ми заяви: "Търсим само липсващите бежанци, чието искане за убежище е било отхвърлено, тъй като те са тези, които е важно да намерим". "Те просто не се интересуват много от децата," казва Катя Вагнер, съавтор на книга за бежанците.
Източници, които предпочитат да останат анонимни, казват, че не е в интерес на властите да намират липсващите деца, тъй като разходите за грижа за непълнолетни са по-големи, отколкото тези за възрастните. Според Европол, в Италия цената на грижата за децата имигранти е 45 евро на ден, плюс допълнителни 9 евро дневно за покриване на разходи за образование, езикови курсове и други дейности, подпомагащи интеграцията им, докато възрастните имигранти струват на държавата само 35 евро на ден.
Информационен хаос
Патовата ситуация в законодателството и бюрократичните проблеми на ниво ЕС се утежняват от липсата на обмен на информация между европейските власти.
Според данни на Интерпол, общият брой на "жълтите бюлетини" - код, с който международните органи идентифицират изчезнали хора - е бил 2814 през 2014 г. 29 процента се отнасят за деца. Това е доста по-малко от назованите 10 000 от Европол - и данните на Интерпол обхващат всички случаи на изчезнали деца, а не само имигрантските.
"Това, което означават тези данни, е че някои държави-членки не са съобщили в Интерпол за изчезналите малолетни, въпреки че са задължени да го правят. Подаването на данни за изчезналите лица не е систематично и ако държавите-членки искат да решат проблема, необходимо е да се ангажират сериозно с това", коментира Моран от Интерпол.
Отец Менголи, свещеник от Болоня, ръководи център за деца-имигранти. Той обяснява как работи системата: "Да речем, че непридружаван от попечител непълнолетен влезе в Италия. Той или тя се оказва в нещо, наречено "първа точка на прием". Да предположим, че избяга и се добере чак до Германия. Ако, и отново казвам, ако - центърът съобщи за изчезнали деца на италианската полиция, властите са задължени да актуализират международната база данни, така че всички органи да знаят за това дете. Ако това не се прави и ако непълнолетното лице в крайна сметка бъде намерено и отчетено като намерено в Германия, то все още ще се води изчезнало в базата данни на италианските власти. Цари пълен хаос."
Ситуацията не се улеснява от много деца на имигранти, които лъжат за възрастта си, за да избегнат бюрокрацията
Както коментира Джована Ди Бенедето, говорител на благотворителната организация "Спасете децата": "Съдейки по това, което наблюдавахме в Гърция, реалните данни може да са и още по-високи от тези, отчетени от официалните статистики, защото много от непълнолетните лица се регистрират като възрастни, когато пресичат границата на държава-членка на ЕС."
Асиф е сред тези, които са излъгали за възрастта си на границата. Той е бил 16, когато е навлязъл в Гърция, но е казал на граничните служители, че е на 21, подписал е дадените му документи и е влязъл в ЕС: "Не исках да ме държат с месеци в лагер за непълнолетни Гърция. Казах, че съм на 21, и те просто ме пуснаха."
Няколко месеца по-късно той е бил спрян от властите в Унгария и се опитал да обясни, че всъщност е на 16, а не на 21 години. Той се опасявал да не го върнат обратно в Гърция, където е бил регистриран при първото си навлизане в ЕС и където според регламента от Дъблин би трябвало да се реши дали да му бъде дадено убежище.
Никой обаче не повярвал на думите му. "Опитах се да обясня отново и отново ситуацията си, че предпочитам да подам молба за убежище в Унгария като непълнолетен, а не в Гърция като възрастен, но не постигнах нищо. За да избягам оттам, трябваше да намеря контрабандист, който да ме преведе до Австрия, за да продължа нататък пътуването си отново като възрастен."
"Трябва да се справим с този проблем още сега. По пътя на миграцията, борбата с трафика и контрабандата на деца трябва да е приоритет за агенциите на ЕС като Европол и Евроюст [агенцията за съдебно сътрудничество]," коментира Юрова, като добавя, че процесът по разглеждане на исканията за убежище трябва да е възможно най-кратък, за да се избегне рискът децата да изчезнат безследно.
И все пак децата-имигранти продължават да пристигат
Според Европейската служба за подкрепа в областта на убежищата, през януари и февруари са били подадени 6133 молби за убежище в Европа от непридружавани от попечител непълнолетни. Много от тях вероятно ще се присъединят към списъка на изчезналите.
