Сред Севернофризийските острови по германското крайбрежие на Северно море се намира серия от малки, ниско разположени възвишения, известни като "Халиген" или островите Халиг.
Те имат нулева или много слаба брегова защита, така че когато водата около тях се разбушува, морето с лекота се надига достатъчно, за да погълне всичко, което се намира на островите, с изключение на създадените от човешка ръка могили, на които живеят хора.
Жителите на остров Хуге обясняват какво се случва, когато морето придойде, с феномена "Land unter", буквално - "земята под".
Тъй като техният Халиг има ниска дига, земята им като цяло е пощадена от наводнения през летните месеци. През зимата обаче ежегодно се случва да има поне 4-5 наводнения. А другите острови, които нямат дига, могат да преминат през до 50 наводнения годишно.
Карен Тинман е родена и израснала на Хуге и се връща там на около 30-годишна възраст, след като прекарва няколко години на континенталната суша. Тя се радва, че е живяла другаде, но също така е доволна, че в крайна сметка се завръща. Тинман споделя, че животът на острова я кара да осъзнае колко незначителни са хората всъщност. В момента Карен държи къща за гости и кафене в сграда, която съществува от 1750 г.
За нея Land unter е просто нормална част от живота. Уморително е единствено когато явлението настъпва твърде рано и когато има твърде много животни по полетата, които трябва да бъдат събрани на обитаемите хълмове. Неприятно е и когато целият туристически сезон все още върви с пълна, което означава, че камионите за почистване на септични ями, летните мебели, кофите за боклук все още са навън.
В такива случаи се налага всичко да се внася вътре, иначе се губи. Но понякога ситуацията се влошава дотолкова, че водата почти залива обитаемите хълмове или влиза вътре.
Карен изживява наводнението през 1976 г., когато мазето на къщата срещу тях е залято, а в нейния дом водата достига височина 10 сантиметра. Докато тя е все още дете и всички около нея са спокойни, Тинман не изпада в паника. Изключение прави един кратък момент, в който слиза в мазето и вижда докъде стига водата, а след това не може да затвори портата, но накрая все пак успява да я затръшне.
Семейството на Ян Дел Мисиер живее в Хуге в продължение на много поколения. Мисиер помага за поддържането на ниските брегови защити, които предпазват острова от твърде чести наводнения през летните месеци, когато крави и овце пасат на полята между обитаемите хълмове. Той също така държи собствени стада от добитък и описва какво се случва с животните по време на летните наводнения.
Ако се случи в сезон, когато животните са навън, всички те трябва да бъдат качени навреме на обитаемия хълм. В тези случаи хората си помагат взаимно, посочва Мисиер.
Всички се стремят да се уверят, че това, което е на пътя или на равнището на земята, се качва на обитаемия хълм. Тъй като хората са информирани навреме, винаги се справят добре с това.
Когато обаче се получи предупреждение за щурмови прилив и се очаква да бъде на метър, метър и половина над нормалното морско равнище, чакат много време, за да видят дали наистина идва вълна, или не. Тогава обаче ако вълната все пак придойде, нещата са малко по-хаотични, уточнява Мисиер.
Тогава пред къщите на обитаемите хълмове е пълно с животни.
Сандра Вендт също е родена на Хуге. Подобно на много местни жители тя има къща за гости, но и работи в местното кино, което показва само един филм за наводнения. Тя е виждала с очите си как морето се надига безброй пъти над ниската дига на острова и ако не броим яростните бури в края на 2013 г., казва, че се радва на възможността да се подготви своевременно и да наблюдава мощта на природата.
Според нея това е страхотно изживяване, защото знаеш, че идва, знаеш, че водата ще наводни голяма част от острова и ще се оттегли отново. Сандра казва, че приливите не причиняват големи щети и затова са нещо, което много хора наистина обичат да наблюдават, за да видят как природата се движи със собствено темпо.
Вендт описва явлението като нещо "невероятно красиво, което е част от живота тук".
Не на последно място тя допълва, че хората знаят кога трябва да бъдат у дома, защото понякога пътищата пред обитаемия хълм са първите места, които се наводняват. Така жителите пазаруват, прибират се у дома и са там, докато природата прави каквото си пожелае. Има време за различни неща, например печене на бисквити или клюки със съседите.
Накрая Сандра казва: "Винаги е хубаво да наблюдаваме това. Просто си седиш и наблюдаваш природата. Това е период на спокойствие през зимата, когато имаме малко време за нас и можем да следваме наш собствен ритъм."
