Още преди да гласуват за напускане на Европейския съюз миналата година, британците знаеха, че евентуален Brexit ще изложи Обединеното кралство на риск от разпадане.
През 2014-а, когато мнозинството от шотландците гласуваха срещу раздялата с Великобритания, те не гласуваха за излизане от ЕС и предпочитанията им да остават в Съюза бяха категорично потвърдени, когато 62% от тях гласуваха против Brexit в референдума през юни 2016 година.
Така че призивът, който отправи Никола Стърджън, ръководител на Шотландската национална партия и първи министър на Шотландия, за нов местен референдум за независимост не би трябвало да представлява особена изненада за властите в Лонодон.
Призивът на Стърджън може и да е разбираем, но поредно национално допитване преди завършването на процеса на Brexit, подет от страна на Великобритания, може и да не е разумна стъпка. Или поне така предупреждава The New York Times в редакционна статия.
Въпреки че премиерът Тереза Мей изглежда не държи особено на защитата на британското единство, след като същевременно разрушава европейското такова, тя все пак е права в тезата си, че шотландците трябва да изчакат преди да направят нов референдум. Тя настоява за преосмисляне на желанието за независимост, докато Великобритания не приключи сложните преговори със ЕС. Причината? Според Мей това би спомогнало на Шотландия да "прецени трезво" какво може да спечели и какво да загуби от самостоятелността си.
Великобритания ще задейства официално процедурата по напускане на Европейския съюз на 29 март. С член 50 ще стартира 2-годишен период, до момента, в който излизането на Великобритания официално стане факт.
Преговорите ще определят точните отношения, които Обединеното кралство ще има със страните от континентална Европа след официалната раздяла.
Първият министър Никола Стърджън, която е начело на малцинствено правителство в Шотландия, предпочита от своя страна референдум за независимост някъде в последните месеци на преговорите, очевидно с убеждението, че шотландските гласоподаватели е по-вероятно да гласуват за раздяла с Великобритания, когато преговорите са на финалната права и са най-разпалени, объркващи и плашещи.
Тя се очаква да поиска подкрепата за това на шотландския парламент следващата седмица.
Но свикването на референдум, за да се възползва от очаквано объркване, е глупав ход, смята екипът на The New York Times.
Бившият британски премиер Дейвид Камерън призова за референдума през 2016 за членството в ЕС с презумпцията, че гласоподавателите ще изберат да останат. Стана точно обратното, което вкара Великобритания и Европа в процес на развод, който е болезнен и за двете страни.
Според споразумението на Великобритания с Шотландия, британският парламент трябва да одобри провеждането на какъвто и да е референдум в Шотландия, така че правителството на Мей има властта да го спре.
Нейното заричане да го отхвърли предизвика предсказуеми упреци от шотландските националисти; Стърджън определи отказа на Мей да допусне референдум "престъпление срещу демокрацията".
Трудно е да се каже дали вотът за независимост би успял.
Въпреки че 62% от шотландските гласоподаватели гласуваха да останат в Европейския съюз, това може и да не доведе до скъсване с Великобритания след Brexit. Много от същите икономически и политически аргументи срещу независимостта, които бяха издигнати през 2014-а, остават в сила и сега. Може и да не е толкова лесно за една независима Шотландия да се присъедини към Европейския съюз или да поддържа отворена граница с Великобритания (в момента две трети от износа на страната са за останалата територия на Обединеното кралство).
Шотландия трябва да има правото да преосмисли бъдещето си, след като Великобритания избра да напусне ЕС. Но докато преговорите за Brexit не приключат, има твърде много неизвестни, за да вземат гласоподавателите информирано решение.
