На пръв поглед Шахризат и Шахдияр Шавкат, 23-годишни братя-близнаци от Китай, изглеждат като обикновени студенти. Те прекарват дните си в слушане на музика, спортуване и излизане с приятели в Казан, шестия по големина град в Русия и столица на предимно мюсюлманската република Татарстан.
Само скрийнсейвърът "Свобода за уйгурите" на един от телефоните им подсказва за трудната и мъчителна история на близнаците.
През последната година, братята водят съдебна борба да получат статут на бежанци – първият известен случай от този род в Русия, свързан с преследваното в Китай уйгурско мюсюлманско малцинство. Шансовете им за успех обаче са малки, защото въпреки че ислямът е втората по големина религия в Русия, Кремъл е избрал да застане на страната на Китай по уйгурския въпрос.
"Всичките ни приятели уйгури, които се върнаха в Китай от Русия, не се върнаха повече и не си вдигат телефоните", казва Шахдияр. Неговият близнак довършва изречението вместо него: "Запитайте се защо не искаме да се връщаме?"
Братята са родени в Урумчи, град в западната провинция Синдзян, и са деца на баща от уйгурски произход и майка татарка, която се е преместила в Китай на младини и няма руско гражданство.
По статистики на групи за защита на правата на човека, близо 1 млн. уйгури са изпратени в китайски лагери за превъзпитаване. Повечето от тях са от провинцията Синдзян, която граничи с осем държави, включително Русия и Казахстан. Активисти казват, че интернираните в Китай биват заставени да се откажат от вярата си и стават жертва на психологически и физически тормоз. Наскоро видео от дрон, което показва стотици мъже с вързани очи да бъдат отвеждани от влак в Китай, предизвика нови опасения за суровите мерки на властите в региона.
Пекин защитава мерките като необходими за борба с религиозния "екстремизъм".
През 2015 г., две години преди да започне да се разчува за преследването на уйгурите в Китай, двамата близнаци са се преместили в Казан, за да учат английски език и дизайн в престижния Казански федерален университет. Казват, че са избрали Татарстан заради произхода на майка им оттам.
Братята тъкмо са завършвали трети курс в университета, когато родителите им, юрист и професор, внезапно са спрели да отговарят на телефонните им обаждания и съобщенията им.
Скоро след това тяхната леля и най-добрият им приятел, които също впоследствие са изчезнали, са потвърдили най-страшните им опасения — че родителите им са арестувани и изпратени в лагер.
Съсипани, близнаците казват, че са получили още лоши новини миналия януари, когато китайското консулство в Минск, Беларус, им е заявило, че тъй като са уйгури, могат да подновят руските си визи единствено в Китай. Опасявайки се от арест в родината си, братята са решили да останат и след изтичането на визата и пребивават незаконно в Русия от март насам. Те са били изключени от университета и сега прекарват времето си в търсене на временна заетост.
Китай приема за приоритет репатрирането на китайските уйгури по света, коментира Риан Тум, изследовател в Нотингамския университет, фокусиращ се върху исляма в Китай.
"Виждали сме това да се прави в много държави, където китайските власти правят всичко по силите си, включително използване като претекст на получаването на нова виза, за да примамят уйгурите да се върнат в страната", обяснява той.
Тум смята, че е доста вероятно близнаците да бъдат задържани или изтезавани, ако се върнат в Китай, защото правителството обикновено си набелязва уйгури, които са живели в чужбина.
В последните години няколко държави, включително Тайланд, Камбоджа и Малайзия, депортираха уйгури по искане на Пекин. През 2017 г. египетските сили за сигурност са арестували десетки уйгурски студенти и са ги изпратили обратно в Китай. Общественият интерес обаче доведе до натиск върху държавите по света да спрат депортиранията на уйгури и те като цяло са прекратени, заявяват експерти.
"Въздържането от изпращане на уйгури обратно в Китай се е превърнало в тренд, тъй като сега всички знаят рисковете, на които те са изложени. Ако Русия го стори, ще наруши този скорошен прецедент", казва Тум.
„Не искам да изживявам наново лагерите"
Шахдияр и Шахризат отчаяно се стремят да избегнат съдбата на единственият им друг приятел-уйгур в Казан, който под условие да бъде запазена анонимността му разказа пред пресата за едномесечния му престой в два различни лагера за превъзпитаване в Кашгар в западен Китай през есента на 2017 г.
През септември 2017-а той е бил задържан в Синдзян, след като се е върнал у дома за лятото от Казан, където е следвал икономика.
"Преди малко повече от две години бях задържан у дома, докато родителите ми бяха на работа. Бащата на мой бивш съученик беше полицай, и им беше казал, че съм се върнал", разказва той.
По негови думи е последвал месец, изпълнен със страх, сплашване и несигурност. В първия лагер, където останал около седмица, са били много строги с уйгурите. Обръснали са главите им при пристигане, нямали са правото да говорят на родния си език или да се молят.
Приятелят на близнаците казва, че през по-голямата част от времето в лагера са го карали да изучава китайски и конституцията на държавата, но най-трудното е бил пълният контрол над ежедневния живот.
"Искат да знаят какво мислиш, какво чувстваш, бяха поставили дори камери в тоалетните", разказва той.
Всеки, който е спорил с ръководството на лагера, е бил "отвеждан в друго помещение за наказание", допълва уйгурът, като по негови изчисления там е имало около 4000 мъже на възраст от 16 до 70 години.
По негови думи, нещата са се подобрили малко, когато е бил прехвърлен във втория лагер, където пазачите са били с по-"свободно" отношение, но въпреки това и там се е чувствал като в затвор.
Въпреки че описаните от него събития няма как да бъдат потвърдени надеждно от други източници, неговата история съвпада с други свидетелства от уйгури, които са били хвърлени в такива лагери.
Той е бил освободен от втория лагер на 25 октомври 2017 г., точно в края на XIX-я Национален конгрес на Китайската комунистическа партия, но не и преди да бъде заставен да подпише документ, който му забранява да говори за лагерите. Той допълва, че около дузина негови приятели и роднини са били принудени да подпишат документи, в които "поръчителстват", че той няма да говори за случилото се. И по думите му, ако разкрие самоличността си, „много хора ще си имат проблеми".
Визата на приятеля на двамата близнаци е валидна за още известно време, но той споделя, че с ужас очаква деня, в който ще се наложи да се връща в Китай. Опитва се да не мисли за това какво ще се случи, когато му се наложи да се върне, защото не иска отново да се озовава в лагерите.
Трудна борба
Близнаците са изгубили първото си дело за получаване на статут на бежанци, показват съдебни документи. В момента са в процес на обжалване на съдебното решение. Адвокатът им Зухра Хамроева, която работи за организацията за защита на правата на човека "Ердам", казва, че кандидатстването за статут на бежанец е трудно, защото Русия не признава нарушенията на правата на човека от китайска страна в Синдзян.
Миналата година Русия беше сред 37-те държави, подписали писмо до ООН, в което Китай получава похвали за "забележителните постижения в областта на правата на човека" в региона, както и за борбата му срещу тероризма.
Александър Габуев, експерт по Китай в мозъчния тръст Carnegie Moscow Center, казва, че е много малко вероятно Русия да повдигне в обозримо бъдеще темата, която е от "изключителна важност" за китайските власти.
"Китай, естествено, има огромно влияние над Русия - както икономическо, така и геополитическо, така че не би имало смисъл за Русия да заклеймява действията на Китай по този въпрос и да поема риска от негативни последици", коментира той.
Втора причина за подкрепата на Русия за действията на Китай в Синдзян са сходствата, които руското правителство вижда със собствените си политики в Чечня, където групи за защита на правата на човека многократно са обвинявали подкрепяния от Кремъл лидер Рамзан Кадиров в масови злоупотреби и насилие.
"И в двата случая, тези драстични мерки се случват под прикритието на световната борба срещу ислямския тероризъм", казва Габуев.
Дмитрий Кисельов, телевизионен журналист, наричан "главният пропагандист на Русия", отрази възгледите на Кремъл през септември, когато показа документален филм по държавната телевизия, озаглавен "Какво реално се случва с уйгурите в Китай". В него той хвали китайските власти за създаването на лагерите.
Братята Шавкат се надяват татарската общност да обърне внимание на техния случай, но до момента малцина са говорили за него, въпреки публикации, че някои от около 5000 китайски татари, живеещи в западен Китай, подобно на майката на близнаците, са били хвърлени в лагерите.
"Висши представители на властите от татарски произход в Русия просто се боят от Кремъл и им е наредено да си държат устата затворена", коментира Фарид Закиев, лидер на националистическата организация "Всетатарски обществен център", бореща се за правата на татарите в Русия.
През юли, той е организирал еднолична демонстрация в Казан в подкрепа на каузата на уйгурите, но са присъствали само около 15 активисти. Руските уйгури, общност от около 4000 души, разпръсната из цялата страна, също нямат желание или не са склонни да заемат публична позиция. Тези, които са говорили по темата, включително руския уйгур Дилмурат Шаидов, казват, че са били подложени на заплахи от китайски бизнесмени и руски политици и чиновници.
Въпреки че живеят в постоянна несигурност и с нищожна обществена подкрепа, Шахдияр и Шахризат са решени да се опитат да останат в Казан, място, което те чувстват като свой дом. Адвокатът им възнамерява да води дела чак до Европейския съд по правата на човека, ако руските съдилища отхвърлят апелацията им, но се опасява, че близнаците може да бъдат депортирани "във всеки момент".
"Ние сме наполовина татари, защо не можем да останем тук? Не разбират ли, че ако ни върнат обратно, ще умрем там?", пита Шахризат.
