Когато човек минава през опашките и проверките на летището, най-често единствената мисъл, която има в главата му е всичко да стане по-бързо, за да се качи навреме в самолета, а след това да пристигне сигурно от точка А в точка Б.
Иначе казано - когато си на летище, по-често си вглъбен в себе си и рядко мислиш за околните.
Въпросът е, че едно оглеждане наоколо може да спаси човешки живот. Със самолети пътуват не само бизнесмени и туристи, летищата са и центрове за трафик на хора - възрастни и деца биват транспортирани за принудителен труд или за сексуална експлоатация.
И да докладваш за нещо нередно още на летището може да спаси някого от съвременните форми на робство - това е посланието на Алисия „Козак“ Козакевич - жертва на отвличане и треньор на обучения за забелязване на случаи на трафик на хора към всички, които се качват на борда на самолет.
Когато е на 13 години, Козакевич бива отвлечена от дома си в Питсбърг от мъж, с когото е общувала онлайн. След нейното спасяване (и след период на психологическо възстановяване), на 14-годишна възраст тя започва да говори пред ученици в различни училища за опасностите от отвличане, така че други да могат да се учат от нейния опит.
Сега, на 31 години Козакевич е активист за безопасност в интернет, мотивационен оратор и основател на проекта "Алисия" - неправителствена организация, оказваща подкрепа на жертви на отвличания и бореща се срещу интернет хищниците, сексуалната експлоатация на деца и трафика на хора.
Козакевич също така работи с авиационната хуманитарна група Airline Ambassadors International, където помага в обученията на служители по летищата и на борда на полети да разпознават признаците, че някой не пътува по собствена воля.
Когато бива отвлечена, похитителят й не използва самолет за придвижване, но за сметка на това преминава щатската граница между Пенсилвания и Вирджиния. Самата тя помни ясно моментът на пресичането на границата, защото именно тогава надеждата й за измъкване е най-силна. Когато колата на похитителя й приближава кабинката за събиране на пътни такси, тя усеща проблясъка на надежда, че човекът вътре може да обърне внимание и да види, че тя е отвлечена.
„Мислех, че това е моментът, в който ще бъда спасен. В този момент реших, че служителят в кабинката ще погледне в колата, ще види момиченце, което плаче, и ще започне да задава въпроси. А аз щях да бъда достатъчно смела и да започна да викам за помощ", разказва тя.
Нищо от това не се случва обаче. Нито тя намира силата да изкрещи, че е похитена, нито човекът в кабинката обръща някакво внимание на плачещото на задната седалка момиче. Самата тя днес не обвинява хората, които работят в кабинката през онази нощ - те не са били обучени да търсят знаците, а дори и да са подозирали нещо, едва ли са щели да знаят какво да направят.
И все пак, както казва тя - ако те са минали през подобно обучение, нещата можеха да приключат много бързо.
В крайна сметка Козакевич бива спасена от ФБР, но след четири дни, прекарани в плен на своя похитител. Време, в което тя е насилвана сексуално, окована за врата и измъчвана. Всичко това се излъчва на живо в интернет.
Именно излъчването на живо обаче успява да помогне за спасяването на момичето, след като към ФБР бива подаден анонимен сигнал от човек, който видял видеото и разпознал Козакевич от новините за изчезнало момиче.
Сега, чрез работата си за Airline Ambassadors International, Козакевич, която вече има магистърска степен по криминалистика от Чикагската школа за професионална психология, дава насоки на летищните служби и на служителите на авиокомпаниите ноу-хауто да видят сред хилядите пътници, преминаващи покрай тях всеки ден, знаците за подозрително поведение.
Организацията, с която си сътрудничи тя - Airline Ambassadors International - е основана от бившата стюардеса от Американските авиолинии Нанси Ривард през 1996 г. като хуманитарен благотворителен проект.
Идеята зад нея е, че "стюардесите могат да бъдат модел за подражание" и да вдъхновяват пътниците да правят добро и да помагат на околните, обяснява Ривард пред CNN.
И макар проблемът с трафика на хора първоначално да не е във фокуса на AAI, впоследствие организацията става известна именно с това. По време на пътуване до Камбоджа през 2009 г., за да помогне на деца-сираци, Ривард и нейните колеги виждат 3-годишно момиченце, страдащо от сериозно недохранване. Местните им обясняват, че по-късно същия ден трафикантите ще дойдат за това дете, за да го продадат в чужбина. Стюардесите решават да се намесят и отвеждат момиченцето на сигурно място.
Шокирани от видяното, стюардесите започват да търсят признаци на трафик на хора по време на полети. Само месец след това, по време на мисия в Доминиканската република, те правилно идентифицират две жертвите на трафик в два различни полета, летящи обратно към САЩ. До края на месеца стюардесите успяват да предотвратят още два случая на трафик на хора в различни полети до Америка.
Единият от случаите дори води до разбиването на кръг за детска порнография в Бостън, в който са били експлоатирани 86 деца - нещо, което кара Ривард и колегите й да разберат, че задачата, с която са се заели, е наистина голяма и важна.
Въпреки това на нея й е необходимо доста време, за да убеди транспортните групи и авиокомпаниите да се заемат с проблема. Авиокомпаниите просто не искат техните марки да се свързват с нещо толкова негативно. Все пак тя успява да прокара идеята си и от 2011 г. насам AAI започва да провежда обучения в летища по целия свят.
Групата дори успява да повлияе на американското законодателство, прокарвайки текст, който изисква авиопревозвачите да осигурят обучение за разпознаване и докладване на съмнителни случаи, свързани с трафик на хора.
Фокусът на всяка сесия е да се изяснят потенциалните признаци на трафик на хора, да се очертае как да се докладва и да се даде светлина върху този належащ въпрос с реални истории на оцелели.
През 2013 г. Ривард вижда видео от показанията на Алисия Козакевич пред Конгреса в подкрепа на закон за защита на децата от онлайн хищници.
Тя е поразена от страстта на младата Козакевич и решава, че държи да се срещне с нея. Скоро след това двете се разбират да си партнират в обучителната програма на AAI. Съгласието на Козакевич да разказва историята си пред публика прави самото обучение далеч по въздействащо за зрителите.
И макар сесиите на AAI да са съсредоточени върху служителите на летището и на борда на самолетите, Козакевич и Ривард подчертават, че пътниците също могат да направят всичко, за да спрат трафика на хора.
Всъщност пътуващите имат възможност да забележат и разпознаят дори по-точно съмнително поведение по време на полет или още на летището, обясняват двете. Има случаи, когато пътниците забелязват проблемна ситуация, просто виждайки текстови съобщения на други пътници.
Ако някой пътник подозира, че има проблем с друг пътник и той/тя е жертва на трафик, първото, което трябва да се направи, е да се потърсят летищните власти. Не се препоръчва да се приближава до заподозрения трафикант или да се разпитва заподозряната жертва. Ако ситуацията се разиграва вече във въздуха, тогава трябва да се потърси стюардесата, за да съобщи тя на пилота. Той, на свой ред, вече ще може да се свърже с наземните власти.
"Трафикантите използват авиокомпании. Те са на летището; жертвите им са на летището. Може би седите там и чакате своя полет, или сте на опашката за проверка, или сте в самолета - ще прекарате доста време с останалите хора от полета. Така че, обърнете внимание. И докладвайте, ако видите нещо, ако имате това тревожно чувство", казва Козакевич.
Предупредителни знаци:
1. Облекло на пътника
Може да забележите, че конкретен пътник се движи с малко или дори с никакъв личен багаж. Жертвите може да са по-зле облечени от техните спътници. Може да носят дрехи с неправилен размер или да не са подходящи за климата и времето навън.
2. Пътникът лети сам, но видимо не знае подробности кой ще го посрещне при пристигането.
При този сценарий жертвата е качена на борда, без да знае, че е жертва. Трафикантът е уредил работа в друга държава, но не е дал на жертвата информация кой точно ще я очаква там.
3. Жертвата може да е татуирана по специфичен начин
Много хора имат татуировки, така че това само по себе си не е показател. Често обаче трафикантите или сводниците маркират жертвите си като знак за собственост. Такива маркери са татусите с баркод, думите "притежавана от..." ("Property of"), корона, торба с пари, пачки долари или дори просто име на мъж. Ако се види подобно нещо, комбинирано с други съмнителни признаци, това може да е червена лампа за нещо нередно.
4. Потенциалната жертва изглежда неориентирана и без информация за място на заминаване, полет и крайна дестинация
Трафикантите използват редица инструменти, за да държат жертвите си поробени. Някои трафиканти не казват на жертвите си къде се намират, къде ги водят или каква работа ги очаква. Всичко това се прави с цел затрудняване на евентуално бягство.
5. Разговор като по сценарий - потенциалната жертва звучи изкуствено, а думите й са като наизустени
Понякога трафикантите тренират жертвите си да говорят определени неща пред други хора, за да избегнат подозрения. Пътник, чиято история изглежда непоследователна или представена твърде "по сценарий", може би се опитва да скрие истинската причина за пътуването си и просто рецитира това, което му/й е казано да каже. Същото се отнася и за заподозрения трафикант - той може да предостави несъответстващи подробности за името или възрастта на жертвата.
6. Ограничаване на свободното движение
Това е един от най-издаващите моменти - когато трафикантът, който придружава жертвата, се опитва да я контролира и пази, ограничавайки движението й, за да не може жертвата да избяга или да се обърне към властите за помощ.
7. Контрол върху комуникацията на жертвата
Страхът и сплашването са два от инструментите, които трафикантите използват за контрол на жертвите си. Така на летището и по време на полет жертвата видимо страни от разговор околните пътници, а трафикантът допълнително я ограничава от това от страх да не се събудят съмнения.
8. Избягване на униформени на летището
Видимото отбягване на хора в униформи на летището може да е знак, че нещо не е наред.
9. Трафик на деца
Дете, подложено на трафик за сексуална експлоатация, може да бъде облечено по сексуален начин или да изглежда, че е под влиянието на наркотици или алкохол. Детето също така може да изглежда недохранено и/или показва признаци на физическо или сексуално насилие, като синини, белези от изгаряне с цигари и подобни.
