Самолетните криле са мощни, плътни и солидно построени. Такава е традицията в индустрията. Екип от изследователи под ръководството на NASA обаче е създал гъвкаво крило, което може да се трансформира по време на самия полет.
Крилото с ширина от 4 метра е конструирано от хиляди елементи, които се напасват един в друг и функционират по подобие на крилото на птица. Инженерът от NASA Ник Креймър сравнява технологията на новия проект с начина, по който кондорът свива крилете си при излитане, после ги разгръща в по-оптимална форма, а ако иска да направи по-агресивна маневра, "отключва" рамото си. Именно тази реакция се търси при експерименталната технология.
Не само начинът на функциониране отличава новото крило от досега познатите модели.
Екипът, в който влизат експерти от NASA и Масачузетския технологичен институт, посочва, че дизайнът им може да доведе до значително повишаване на ефективността на бъдещото производство и поддръжка на самолетите.
Кенет Чънг, изследовател от Научния център "Еймс" към NASA, дава пример с Boeing 787 Dreamliner. Самолетът е конструиран от толкова големи елементи, че самото им създаване изисква извънредно големи матрици и пещи, преди да бъдат транспортирани до площадката за сглобяване с помощта на още по-едрогабаритни самолети. Същото се отнася и до производствения процес на Airbus A380.
"Размерът на разходите и инфраструктурата, в която бизнесът трябва да инвестира за прилагането на новите дизайни, са наистина изключителни. Затова целта на нашите проекти е да ги намалим до такава степен, че да запазим същия тип производителност на материалите, но да можем да ги произвеждаме без изискваната в момента техническа база", казва Чънг, цитиран от CNN.
Новите криле се създават чрез впръскване в 3D-матрица на полиетеримид, подсилен с влакна. Всички отделни елементи се произвеждат по този начин, след което се сглобяват в едно цяло. Процесът се извършва от множество монтажни роботи.
Ако традиционната самолетна индустрия има нужда от изграждане на завод, по-голям от самия продукт, тук методът на сглобяване на елементите позволява предварително точно планиране на формата на крилото само на базата на това колко и какви компоненти ще бъдат използвани.
Ултралеката модулна структура може да се сгъне до компактна форма, за да се пренася по-лесно, което също така я прави и идеална за още една цел - изпращане в космоса.
Технологията е много подходяща за ползване в орбиталното пространство, където може да се ползва за разгръщане на масивни аерокосмически структури. Изследователите продължават да търсят начини за приложението й с помощта на евентуално роботизирано сглобяване в космоса.
Концепцията за по-евтини и маневрени самолети е привлекателна за пътническата авиационна индустрия, но преди да я видим по летищата, е нужно да се преодолеят огромни препятствия.
Основният проблем е как материалът да се внедри в съществуващите системи. Това би означавало тотално преосмисляне на традиционния подход към проектирането на самолети. Ще бъде нужно много време, научна работа и разбира се - пари.
За да се оправдае подобна революция в традиционния производствен процес на аерокосмическата индустрия, трябва да е налице безспорна аргументация. Увеличаването на производителността от новата технология ще трябва да е много сериозно, за да се приложи масово. Въпросът не е дали е осъществима. Въпросът е дали е финансово оправдана.
Ако тази технология все пак си пробие път до създаването на пътнически самолет, има потенциал не само да промени производството, но и поддръжката на машините.
Колкото по-податлива на модулни промени е една система от гледна точка на производството, толкова по-голяма е вероятността да се достигне до ниво на висока ефективност при замяната на частите, така че самолетът да се експлоатира много по-дълго - дори отвъд момента, в който всички оригинални компоненти вече са подменени.
Ключовият принос на този проект е доказателството, че в момента модулният дизайн е най-добрият начин за извличане на висока производителност от тези материали.
