Лекар, извлечен насила по пътеката на самолетен борд. Сбиване в пътническия салон. Бой в ръкава на летището. Хлипаща майка. Вбесен стюард. Напоследък ставаме свидетели на серия от инциденти в самолети, чийто отзвук достига глобални мащаби в социалните мрежи и медиите.
Но дали наистина ексцесиите на борда на пътническите самолети са се увеличили през последните години?
Всъщност оскъдната статистика, която съществува по този въпрос, показва точно обратното - поведението на пътниците в самолетите дори се подобрява, посочва Си Ен Ен.
Броят на агресивните пасажери намалява със стабилна тенденция след пика, който достига през 2004 г. За последната година има само 92 случая на лица, които са се опитали да попречат на работата на стюардите по време на полет. Това е осезаемо намаление в сравнение с 310-те бордови инцидента преди 13 години, както показват данните на Федералната авиационна служба на САЩ.
Американското Министерство на транспорта също отчита броя на оплакванията, подадени от потребители на услугите на авиокомпании. И те са намалели - с повече от 11% от 2015 до 2016 г.
Данните далеч не са изчерпателни. Възможно е никой да не регистрира инцидент, при който пътник е приканен да напусне самолета, ако в казуса не са намесени органите на реда.
Все пак ръководителите на авиокомпании и техните служители казват, че последната вълна от инциденти ги е принудила да преразгледат сериозно политиките си.
В такъв случай: защо сега се вълнуваме от тези случки повече, отколкото преди?
Когато се качват на борда на самолета, всички пътници пренасят със себе си и част от всекидневния си стрес. Някои работят твърде много, други - недостатъчно много. Някои имат притеснения заради финансови, политически, здравословни проблеми или грижи около свой близък човек. Външният свят е сериозен фактор на напрежение. Той е като багаж, който никой не чекира.
Близо 16 години след терористичните атентати на 11 септември 2001, повечето пътници все още са принудени да преминават през мъчителни проверки за безопасност. Летищните власти изискват от хората да се събуват и да свалят коланите си, да вадят лаптопите от чантите си, да не носят никакви бутилки с вода със себе си и т.н.
След като се окажат на борда, личното пространство на всички намалява. Пасажерите започват да се чувстват така, сякаш се бранят от нашественици.
Пътниците са разделени по категории за настаняване. Конкурират се и за мястото, в което могат да държат личния си багаж, за да спестят време или избегнат допълнителни такси.
Компаниите отдавна промениха бизнес модела си: въздушният транспорт никога не е бил толкова достъпен и евтин, както сега. Само че комфортът и скоростта се превърнаха в платен продукт, който създава неравнопоставеност между потребителите. Напълно логично е, че някои хора се качват на самолета гневни още от самото начало.
От опашките за проверки, през претъпканите терминали до неудобните тесни седалки- ограничаването на личното пространство предизвиква все повече гняв, разочарование и антипатия към летенето.
Всеки инцидент, записан със смартфон и споделен милион пъти в YouTube, Facebook или Twitter, има експлозивен глобален ефект. Възможността да се информираш за всеки подобен инцидент е най-съществената промяна, която предизвиква усещането за засилена честота.
По света има около 7 млрд. устройства, свързани с глобалната мрежа, като всяко от тях е способно да снима и предава това, което улавя пред обектива си.
Доколко обаче тези клипове отразяват адекватно първопричината за конфронтациите на борда? Дали понякога не пропускат реалните факти и не подвеждат аудиторията си? Във всеки случай, стюардите и стюардесите попадат в подобни напрегнати ситуации всеки ден. Без съмнение те също се изнервят, докато пасажерите ги наблюдават как си вършат работа с телефон и камера в ръка.
Социалните мрежи дават трибуна, от която всеки човек може да отвърне на нечий удар. Това обаче е и признак за все по-силното усещане за безпомощност, което изпитват хората по отношение на света около тях.
