Докато са били тийнейджърки, те са се надпреварвали по покритите сняг Алпи в опит да спечелят олимпийско злато. Милиони австрийци са им се възхищавали и са гледали на тях като на герои, защото в страната ските са едва ли не национален спорт.
Но за поне двама бивши треньори на националния отбор по ски, тези момичета може би са били и нещо друго: сексуални обекти, които да им доставят удоволствие.
Свидетел в започнало този месец дело за клевета в Австрия твърди, че един от тези треньори дори е казвал: "Това са моите момичета и аз съм този, който ще отнеме девствеността им".
През ноември 2017-а, няколко месеца след появата на първите обвинения в сексуален тормоз срещу холивудския продуцент Харви Уайнстийн, движението #MeToo започва да се проявява и в Австрия. Бившата скиорка Никола Вердениг е първата, която публично разказва за системните случаи на насилие в австрийските ски среди отпреди 40 години.
Тя твърди, че е била изнасилена от свой съотборник, когато е била на 16. Не посочва името му и случаят така и не стига до съд, но това, че споделя историята, води до вълна от подобни признания. С това обаче всяка една от тези жени предприема риск. В Австрия ищецът трябва да докаже твърденията си.
През последната година най-малко три други скиорки са разказвали пред медии за случаи на сексуален тормоз. По думите им треньори и други хора, отговарящи за безопасността на скиорките, са ги изнасилили или са се опитали да направят това, напивали са ги в опит да се възползват от тях и са очаквали сексуални услуги в замяна на по-добро отношение.
Бивши и настоящи ученици от престижни ски-училища също разказват, че поне до 90-те години сексуалният тормоз е бил част от училищната култура. Нещо, с което треньорите и учителите са били наясно. Тази година учител в едно от тези училища е осъден за опит да извърши сексуално нападение.
Друга скиорка – Хелен Скот-Смит, която е тренирана от австрийски треньори, казва, че културата е била такава, че на младите скиорки се е гледало като на "свежо месо".
В началото на 2018-а Австрийската ски федерация (АСФ) създава комисия, която да разследва обвиненията в тормоз. Направеният извод е, че такива случаи в АСФ има по-малко отколкото в други институции със сходен мащаб. Комисията не намира доказателства за системен тормоз, но говорител на АСФ казва, че е възможно в миналото да е имало "неприятни единични случаи".
Има обаче мнения, че много жертви на тормоз в ски-средите не са информирали комисията, просто защото тя е част от ски-федерацията.
Скиорите се тревожат, че споделяйки своите истории, те ще търпят последствия в работата и обществото – същият страх, който тормози много жертви на сексуален тормоз по света. Но в Австрия жертвите се страхуват не само от ответно дело за клевета, но и от риска да трябва да платят обезщетение на същите онези мъже, които са ги насилвали.
Мария Виндхагер е адвокат от Виена, който от 20 години се занимава с подобни случаи. Тя посочва, че този страх е голям проблем за много жени.
Според австрийското законодателство всеки, който публично обвини обществена фигура в сексуален тормоз, може да бъде съден. Ако не докаже или не убеди съдията, че тормозът или насилието наистина са се случили, може да бъде осъден на от 6 месеца до 1 година затвор – или да платят глоба.
В най-"сбърканите" случаи обвинителите в крайна сметка плащат обезщетение на предполагаемия насилник, разказва адвокатът Соня Азис.
В Австрия много трудно се стига до присъда по дело за сексуално насилие – най-често, когато има наистина твърди доказателства - като запис от охранителна камера, текстови съобщения или разказ на свидетел на нападението.
Подобен е случаят с Джулия – бивша скиорка, която не иска да споделя истинското си име заради страх от последствията. Днес тя е на 66 години, но чак сега намира смелост да сподели за това, че е била изнасилена, когато е била на 23. Извършителят, по думите й, е популярният бивш треньор на националния отбор по ски Карл "Чарли" Кар.
86-годишният Кар отхвърля тези обвинения. Той дори съди вестника, който пръв публикува обвиненията срещу него.
Но освен това завежда и друго дело – срещу Джулия и нейния съпруг, заради серия лични съобщения в WhatsApp, които семейството изпратило на приятелка на Кар – Анмари Мозер-Прьол. В тези съобщения Джулия и съпругът й обясняват на Мозер-Прьол, че не трябва да защитава Кар и й "напомнят" що за мъж е той. Тези съобщения, в които Кар е определен като изнасилвач, стават основа за делото за клевета, което той завежда срещу семейството.
Популярността на ски спорта в Австрия води до това, че някои от обвинените са сред най-популярните хора в страната. Обвиненията срещу Кар шокират австрийците, много от които живеят в провинцията и имат консервативни възгледи. Такива възгледи се срещат и сред хора в съдебната система, коментира Соня Азиз. Тя коментира, че налице е "липса на разбиране" и поради тази причина в съда често не се вярва на жените, защото те не са "перфектните жертви".
Тази култура на страха има ефект върху тези, които са преживяли сексуално насилие и тормоз от сосбствените си партньори. Много такива жени при срещи с адвокат изразяват притеснение, че в крайна сметка ще бъдат осъдени заради това, че са проговорили.
Когато съдията или прокурорът не повярват на жертвата, обвиненията срещу предполагаемия извършител бързо падат.
Цели 87% от мъжете, обвинени в изнасилване в Австрия, не търпят последствия, сочат данните на националния център за консултация на жени, жертви на сексуално насилие.
Случва се жени да бъдат съдени и за клевета, т.е. че са обвинили някого с идеята да му причинят вреди без той да им е причинил нещо. Азиз дава пример с жена, която е подала оплакване срещу тормозещия я неин съпруг. Тъй като показанията й са сметнати за "съмнителни", срещу жената е заведено дело за клевета.
В крайна сметка тя е осъдена условно, а по-късно е задължена да плати и финансово обезщетение на мъжа, който (предполагаемо) я е тормозил години наред. За жената било утеха, че поне не е получила ефективна присъда и не е била изпратена в затвор.
Един сходен случай е свързан с бившата депутатка и отявлена феминистка Зигрид Маурaр. През май 2018-а 33-годишната жена публикува снимки на съобщения със сексуални послания, които е получила от собственика на магазин за крафт бири. Скоро след това получава писмо, с което я информират, че той я съди за накърняване на репутацията на бизнеса му. Мъжът отрича обвиненията и иска 60 000 евро обезщетение.
С оглед на законите в Австрия, Маурар е тази, която трябва да докаже, че собственикът на магазина за крафт бири е човекът, който е изпратил съобщенията. В крайна сметка съдията решава, че е възможно друг човек да е хакнал акаунта във Facebook на обвиняемия или просто клиент да е използвал лаптопа му. Така Маурер е глобена 7000 евро, от които 4000 отиват направо в ръцете на собственика на магазина.
След делото тя казва, че "не препоръчва на никого да прави това", което тя е направила. Адвокатката й коментира, че ако Маурар беше поискала юридически съвет преди да публикува снимките, щяха да й кажат да не посочва името на човека, изпратил съобщенията, нито с какво се занимава той.
В Австрия рискът от това да се превърнеш от обвинител в обвиняем отказва много хора от идеята да говорят срещу публични фигури, дори първоначално да са намерили вдъхновение в движението #MeToo, казва адвокатката Виндхагер.
И така стигаме отново до Джулия и нейния съпруг. Когато получават писмо от адвоката на Кар със заплаха, че ще бъдат съдени, те приемат това като намек, че трябва да мълчат. Отказват обаче да го правят.
Джулия се подготвя за делото, припомняйки си всеки детайл от случилото се преди 40 години. С коя ръка пияният Кар я е сграбчил, успяла ли е да го уцели с ботушите, които е хвърлила по него, колко време е прекарала заключена в банята и прочие неща, за които може да бъде попитана в съда.
Джулия и съпругът й получават някакво възмездие в началото на януари, когато съдията отсъжда в тяхна полза. Той държи да е ясно, че няма как да се разбере какво се е случило преди 40 години, но нито Джулия, нито съпругът й са направили нещо нередно.
Адвокатът на Кар казва, че ще обжалва решението, но два дни след като делото за клевета е прекратено, бившият треньор се отказва и от делото, заведено срещу вестника, който пръв е публикувал историята на Джулия.
За нея всичко това е някаква победа. Надеждата й е, че други жени също ще се осмелят да разкажат своите истории. Но с оглед на това колко трудно и натоварващо е било делото, би разбрала, ако не се нагърбят с това.
