През 2017 г. се проведоха някои важни избори по света, а милиони хора дадоха гласа си. В България гласувахме за 44-то Народно събрание, а след вота победител излязоха досегашните управляващи ГЕРБ, което даде на Бойко Борисов мандат да сформира третия си кабинет.
Изборите у нас обаче бяха само леко ехо на световната карта. Във Франция победата на Еманюел Макрон сякаш поне временно спря устрема на евроскептиците и крайните националисти да пророкуват тоталния разпад на ЕС. Малко преди това либералите на Марк Рюте в Холандия също успяха да постигнат победа, която 8 месеца по-късно се превърна в правителство със силен консервативен отенък.
Тереза Мей и Ангела Меркел също си спечелиха победи, но за тях обаче те имаха по-скоро вкуса на загубата, тъй като изгубените места (за торите във Великобритания) и липсата на сигурен коалиционен партньор (в Германия) им изиграха лоша шега.
Ясен победител обаче беше Себастиан Курц в Австрия, където неговите християндемократи се наложиха убедително, давайки му път да се превърне в най-младия министър-председател на страната.
Убедителен беше и изборът на Хасан Рухани в Иран, който беше преизбран за президент със значително мнозинство.
2017 г. беше и година за референдуми - един изключително успешен и два, които на пръв поглед бяха успешни, но после донесоха сериозни загуби за тези, които са ги свикали. Първо, Реджеп Ердоган успя да затвърди властта си в Турция с допитването за промени в конституцията, даващи много повече правомощия на президента.
Вотовете за независимост в Иракски Кюрдистан и в Каталуния обаче не доведоха до такъв успех. Въпреки че и на двете места бе регистрирана победа за обявяването на независима държава, властите в Ирак и в Испания все пак успяха да наложат своето.
Така Иракски Кюрдистан бе подложен на кратка военна акция от силите в Багдад и техните партньори, а Каталуния се видя принудена да разпусне парламента си и да свика нови избори (спечелени уж от либералите юнионисти, но с общо мнозинство на сепаратистите).
След тази откровено турболентна година за изборите по света идва 2018 г. - привидно доста по-спокойна, но с не по-малко подводни камъни по пътя. В общо 72 държави по света догодина предстои президентски, парламентарен или местен вот.
Ето някои от най-интересните места, където да следим предизборните кампании:
Русия - президентски избори, 18 март
Едва ли някой има съмнения, че Владимир Путин ще спечели четвърти мандат като президент. И все пак настроението около изборите в най-голямата по територия държава по света е напрегнато. Сред кандидатите има изключително разнообразни индивиди - от чернокож блогър, през бивша порно звезда, та до щерката на Анатолий Собчак (бившия кмет на Санкт Петербург и ментор на Владимир Путин) - Ксеня.
Журналистка, светска личност и водеща, Ксеня често е наричана от западните медии "Парис Хилтън" на Русия, което достатъчно говори за реалните й шансове. И все пак тя се опитва да се лансира като лице на опозицията срещу Путин, критикувайки го за различни негови политики. Според мнозина обаче тя е просто одобрен от Кремъл критик, чиято единствена цел е да представи на руснаците и пред света идеята, че това не са предварително спечелени от Путин избори.
Междувременно най-големият опозиционен лидер - бизнесменът Алексей Навални, бе оставен извън надпреварата заради условни присъди срещу него по обвинения за финансови нарушения.
Унгария - парламентарни избори, април или май
Увереността на премиера Виктор Орбан и неговата партия Fidez за победа на изборите е голяма. Особено на фона на факта, че опозицията срещу управлението му е далеч по-голяма в Брюксел и Обединена Европа, отколкото в самата Унгария. Засега социолозите дават на Fidez около 40%, а за да може някой да се изправи срещу него, се изисква обединена опозиция - нещо, с което страната не може да се похвали в момента.
Освен това Орбан "ухажва" и унгарците зад граница, които също имат право да гласуват на изборите. Иначе казано - ако няма изненади, Fidez може да се поздрави с още един мандат на върха в Унгария.
Великобритания - местни избори, 3 май
Горчивата победа на Тереза Мей на парламентарните избори от 2017 г. и изненадващият ръст при резултатите на лейбъристите са сериозни предпоставки за интересни местни избори във Великобритания. Те едва ли биха предизвикали оставката на настоящото правителство, но определено ще покажат как стоят нещата година преди Brexit, a най-вероятно и година преди следващите избори за парламент в страната.
Предизвикателството пред лейбъристите е да запазят устрема на анти-Brexit и анти-Мей вълната и да надградят върху резултатите от 2017 г., поздравявайки се с поне частична победа. За консерваторите местният вот ще покаже имат ли още сила за борба или Brexit е изтощил твърде много силите им за борба.
Каквито и да са резултатите там, тези избори ще бъдат репетиция за 2019 г., когато Великобритания вече няма да бъде част от ЕС. А тогава страната ще има нужда от силно управление, което да се справи с всичките нови проблеми, които ще се появят.
Италия - парламентарни избори, не по-късно от 20 май
Засега новият млад лидер на антисистемното движение "5 звезди" Луиджи ди Майо се радва на добра подкрепа, която позволява на евроскептиците да дишат във врата на сегашните управляващи от Демократическата партия на премиера Паоло Джентилони.
Според повечето експерти най-вероятният развой на събитията би бил победа за демократите, които да съставят правителство заедно с Forza Italia на бившия министър председател Силвио Берлускони. Напълно възможно е обаче и "5 звезди" да вземе връх и да задмине демократите през следващите месеци.
В страната има висока безработица, външният дълг е висок, а бежанската криза се усеща далеч по-осезаемо, отколкото на повечето места в Европа. Всичко това дава много козове в ръцете на Ди Майо, който не се притеснява да използва популистка реторика.
Никоя от трите най-големи политически сили - "5 звезди", Демократическата партия и разделеното дясно, оглавено от активизиралия се Силвио Берлускони, не изглежда способна да спечели пълно мнозинство. Върви се към т.нар. висящ парламент и коалиционно управление, а "5 звезди" отдавна се изказва срещу подобни "задкулисни политически сделки".
Така че ако не друго, Италия ще предложи доста интересен вот, изпълнен с много напрежение.
Мексико - президентски избори, 1 юли
6-годишният мандат на настоящия мексикански държавен глава Енрике Пеня Нието приключва и той вече няма право да се кандидатира за поста.
Водещ е бившият кмет на Мексико - Андрес Мануел Лопес Обрадор, за когото това ще е трети опит да спечели президентското кресло. Сега неговите шансове са по-големи от всякога, особено на фона на въздигналия се в страната национализъм, подхранван от изказванията на Доналд Тръмп. Като лидер на ляво-националистическото Движение за национално възраждане (MORENA), Обрадор обещава да се бори с "отровната, омразна, ксенофобска" политика на Тръмп към Мексико.
Друг претендент е Маргарита Завала, съпругата на бившия президент Фелипе Калдерон. Наскоро тя се отцепи от дясноцентристката партия на съпруга си Партия на националното действие (PAN) и сега се кандидатира като независима. PAN, от своя страна, се опитват да съставят коалиция с лявоцентристката Партия на демократичната революция и заедно да издигнат бившия финансов министър Хосе Антонио Меаде.
Без съмнение обаче основна тема в изборите в Мексико ще са САЩ и политиката на Доналд Тръмп. А засега се очертава от мексиканска страна да бъде избрана солидна опозиция на Белия дом.
Швеция - парламентарни избори, 9 септември
Изборите през 2014 г. донесоха победа на социалдеморкатите на Стефан Льовен в страната и установиха правителство на малцинството в коалиция със Зелените.
Само няколко месеца по-късно обаче управлението избегна колапс, постигайки договорка с опозиционния Алианс, създаден между Умерената партия, Центристката партия, Либералите и Християндемократите. Оттогава насам нещата не са се променили значително и фрагментираното шведско общество ще трябва да реши кого иска за управляващ.
Социалдеморкатите продължават да водят убедително в предварителните проучвания, които към момента им дават около 27%. Това обаче далеч не би им било достатъчно да постигнат убедителна победа и по-стабилно правителство. За сметка на това обединени, партиите от Алианса се очаква да спечелят около 39%.
С последния си ход да лансира закона за сексуалното съгласие премиерът Льовен може да си е спечелил точки в очите на жените в Швеция, но въпросът е дали те ще са му достатъчни, за да запази премиерското място.
Бразилия - парламентарни избори, 7 и 28 октомври
Последните няколко години бяха доста трудни за Бразилия. Президентът Дилма Русеф бе отстранена с импийчмънт, бившият президент Луис Инасио Лула да Силва е съден за пране на пари, заемащият поста президент в момента Мишел Темер бе официално обвинен в рекет и възпрепятстване на правосъдието и това е само върхът на айсберга. Иначе казано целият политическия елит на Бразилия тъне в корупционни скандали.
Не е изненадващо, че неотдавнашно проучване показа, че 87% от бразилците казват, че е "много важно" кандидатите да не бъдат свързвани с корупция или скандали. И все пак Лула продължава да води според социологическите изследвания. Тънкият момент в случая е, че ако не спечели делото си, го чака затвор, а не президентското кресло.
Ако това се случи, от втора линия изскачат крайнодесеният конгресмен Жаир Болсонаро, който стана известен с тежките си сексистки и хомофобски изказвания, и Мария Осмарина Марина Силва Ваш ди Лима - бивш министър на околната среда, която и през 2014 г. се кандидатира, но претърпя тежък неуспех.
Който и да победи обаче в Бразилия, го чака тежка работа, много проблеми и потенциални политически скандали.
САЩ - междинни избори, 6 ноември
Около две години след избора на президент в САЩ се провеждат и частични избори за Конгреса, а тенденцията показва, че при тях партията на президента най-често губи места. Това определено означава поне частично преначертаване на политическия пейзаж в САЩ. Една солидна загуба, подобна на тази от 2010 г., когато демократите изгубиха цели 63 места в Конгреса, може да означава една много по-враждебна среда за президента Тръмп в собствения му заден двор и проблем с лансирането на бъдещи законопроекти.
Големият въпрос тук е кой ще се окаже накрая с повече избрани конгресмени. И все пак републиканците също имат няколко коза в ръкава си. На междинните избори общо 23 от 43 сенатора на демократите трябва да защитават местата си като 10 от тях са в щати, спечелени от Доналд Тръмп през 2016 г. За сравнение само един сенатор на републиканците се изправя на избори в щат, спечелен от Хилари Клинтън.
До самите избори обаче има още доста време и политиката на президента Тръмп, секс скандалите или някой съвсем неочакван фактор може да наклони везните в едната или в другата посока.
