Дори след трудната битка с вируса на ебола, който отне хиляди човешки живота, оцелелите от лапите на най-смъртоносната болест на нашето столетие продължават да страдат от куп странни симптоми и усложнения.
Или както пише Ейми Максман, кореспондент на Slate в Сиера Леоне - все още не знаем нищо за смъртоносния вирус.
Последно през юли той се активизира неочаквано наново в Либерия, точно два месеца след като СЗО (Световната здравна огранизация) обяви битката с епидемията за спечелена.
Една от теориите за възобновяването на болестта е, че вирусът се е "възродил" при секс без предпазни средства от спермата на мъж, който е преболедувал ебола, но е оцелял.
Затова и е неизбежен въпросът: колко дълго вирусът е резистентен след "оздравяването"?
Едно изследване от 1995-та година, проведено върху един-единствен пациент показва, че той е бил носител на болестта още 82 дни след като официално е бил обявен за здрав.
Последните изследвания обаче загатват за още по-дълъг период: четири месеца, шест месеца, девет месеца...
Може ли да се пренесе ебола чрез вагиналната течност на оцелелите? А чрез сълзите?
Всъщност никой не знае със сигурност.
Единственото сигурно нещо, което ежедневно доказват и 13 000-те оцелели след ужасяващата епидемия преди година е, че болестта не приключва с излекуването. При това нито за индивида, нито за обществото.
Когато оцелял напуска болницата със сертификат, че е излекуван от ебола и прегръща облените в сълзи свои роднини - всички си мислят, че се е случило чудо.
За съжаление, само след седмици, много оцелели започват да изпитват страхотни болки, пристъпи на треска, замъглено зрение, загуба на слуха, депресия, безсъние, мигрена и анорексия.
Лекарите не могат да предупредят оцелелите кой от тези всичките симптоми ще е техният (ако въобще болният има симптоми), защото не знаят.
"Да се измъкнеш жив от лапите на ебола само по себе си е забележително постижение, но има своите измерения", казва Ян Крозър, американски лекар по инфекциозни болести, който се заразява с болестта в Сиера Леоне и след това е "евакуиран" за лечение в болницата към университета в Емори, Атланта, САЩ.
Той оцелява, но след това изпитва болки, има замъглено зрение, сериозни проблеми със слуха, има бели петна и влошаване на краткотрайната памет.
Крозър разказва пред журналиста на Slate Ейми Максман, че резултатите от мозъчния му скенер са показали значителни мозъчни увреждания.
Медицинските детайли около състоянието на Крозър бяха показани на последната конференция на СЗО в Сиера Леоне миналия месец. Там Стивън Йе, един от офталмолозите в болницата в Емори, хладнокръвно показа серия изображения на моментното състояние на Крозър след преболедуването, сякаш неговият бивш пациент не е се намираше сред зрителите. Той дори го назова пред аудиторията "Пациент номер 3" и като "много висок мъж".
Крозър понася неудобството да бъде разнасян като парче месо по пресконференциите, единствено, защото, по думите му, той е сигурен, че онова, което може да се научи от неговото състояние ще е полезно и за много други преболедували.
Той е наясно също така колко голяма е разликата между лечението, което той е получил в скъпата американска частна болница, между вниманието, което са обръщали на всеки един негов орган, и онова, което получават хиляди африканци, заразени от вируса.
Например, основното лекарство, които се използват за да се намали очното налягане на оцелелите, струва около 30 долара в Сиера Леоне. То е прекалено скъпо за местните жители, затова и много от африканците просто... ослепяват.
Неправителствената оргазнизация Sierra Leone Association of Ebola Survivors се бори за безплатни, тайни тестове, които да проверяват дали спермата или други телесни течности все още не съдържат вируса. Но за сега тези тестове са труднодостъпни за населението на Сиера Леоне.
В Западна Африка само няколко клиники в трите най-силно засегнати от болестта държави предлагат безплатна грижа за оцелелите от ебола.
На срещата на СЗО в Сиера Леоне, докторите от тези клиники разпространиха данни за процента оцелели, които са развили различни симптоми след лечението.
В клиника в Гвинея, например, една трета от оцелелите са съобщили за изключително силни болки. Почти половината са показали сериозни проблеми в концентрацията, а всички оцелели са казали, че се чувстват несигурни, асоциални и отхвърлени от общността и приятелите.
Лекарите също така спорят кои от здравословните проблеми могат да са следствие на директното действие на вируса и кои просто са следствие от намалената физическата и психическа защита на преболедувалите.
Понякога оцелелите показват симтоми, наподобяващи HIV, туберкулоза, маниакална депресия, варицела и други.
Затиова и време на своята презентация пред СЗО Крозър предупреждава: "Очаквайте неочакваното".
Има обаче и друг проблем.
Когато острата фаза на болестта премине, много пациенти се оказват без работа, без съпрузи или роднини, без подслон.
"Някои от оцелелите живеят в изоставени автомобили", казва Кадиату Фофана, член на Асоциацията на Оцелелите от Ебола в Сиера Леоне. "Имаме нужда от поддържащи програми", казва тя и има предвид образование, работа и домове.
Изследването на симптомите, които развиват оцелелите от болестта, е необходимо, за да се намерят по-добри начини за лечение. Така или иначе е почти сигурно, че Ебола ще избухне пак.
"Много е важно да е реагира на време", казва Крозър. "За мен, например, вече е късно".
Неговото зрение се е възстановило след лечението, но слухът му е сериозно нарушен.
"Хората ме питат дали съм благодарен, заради възможността да бъда евакуиран от Сиера Леоне и да бъда лекуван по начина, по който бях. Те казват, че съм щял да бъда мъртъв, ако не е било това", разказва Крозър.
"Да, аз съм благодарен за възможността, но същевременно не мога да забравя факта, че толкова много мои пациенти и колеги починаха, защото нямаха достъпа до лечението, който аз имах.
Това се отразява в дълготраен аспект и показва неравенството по отношение на здравеопазването в различните региони на земното кълбо. Така че, предпочитам да говоря за другите случаи, отколкото за своя".
