Франция се изправя пред ключово политическо изпитание: изборите за нов президент, който ще управлява републиката до 2022 г. в един от най-турбулентните и несигурни периоди за страната.
Кои са основните кандидати, какво предлагат и какви са последните прогнози? Вижте отговорите на някои от основните въпроси преди първия тур на президентските избори.
Как гласува Франция?
Близо 47 милиона избиратели имат право да гласуват на двата тура на изборите: първия - в неделя, 23 април, балотажа - на 7 май. От този резултат зависи кой ще бъде 8-мият президент на Петата френска република.
Държавният глава се излъчва с пряко и общо избирателно право, чрез мажоритарен вот в два тура. За да спечели даден кандидат, трябва да получи абсолютно мнозинство от гласовете, подадени на първия или втория тур. Президентският мандат е 5-годишен, като може да се повтори само още веднъж.
Френските граждани гласуват в общо 66 546 избирателни секции, като изборният ден започва в 8 ч. и приключва в 19 ч. местно време. В някои от по-големите градове, избирателните секции ще останат отворени до 20 ч. местно време.
Във френските отвъдморски територии гласуването се провежда в съботите, предхождащи двата тура: това се отнася за Гваделупа, Гвиана, Мартиника, Сен Бартелеми, Сен Мартен, Сен Пиер и Микелон и във Френска Полинезия. Островите Реюнион, Майот и Нова Каледония гласуват заедно с метрополията.
Единствените резултати, които медиите имат право да съобщават преди затварянето на всички секции в 20 ч., са данните за избирателната активност. Забранено е публикуването на данни от екзит-пол по време на активното гласуване. Ограничението се отнася и за резултата от вота в отвъдморските територии, където изборът вече ще е приключил.
11 кандидати за Елисейския дворец
Конституционният съвет допусна до изборите общо единадесет кандидати, които успяха да съберат най-малко 500 подписа на "народни избраници" от най-малко 30 различни департамента или отвъдморски територии в рамките на 3 седмици.
Право на подкрепа за кандидат-президентите имат около 47 000 души - кметове, европейски депутати, съветници в регионалните събрания, сенатори и народни представители във френския парламент.
От гледна точка на статистиката - на теория може да има до 80 кандидат-президенти. Това число обаче трудно може да се постигне, доколкото повечето от избраниците отказват да дадат подкрепата си за когото и да е.
Рекордът за най-голям брой кандидати за президент е регистриран през 2002 г., когато се включиха общо 16 души (тогава Жак Ширак победи Жан-Мари льо Пен на балотаж).
Най-голям брой подписи успя да събере кандидатът на Републиканската партия Франсоа Фийон (3635), следван от кандидата на Социалистическата партия Беноа Амон (2039). На трета позиция се нареди независимият Еманюел Макрон (1829). Марин льо Пен взе малко над минималния праг - 627 подписа
В бюлетината на първи тур участват още Жан-Люк Меланшон (805), Жан Ласал (708), Никола Дюпон-Енян (707), Натали Арто (637), Франсоа Аселино (587), Филип Путу (573) и Жак Шьоминад (528).
Какво показват социологическите прогнози?
Никога досега президентските избори не са били толкова непредвидими. През последните три седмици рейтингите на четиримата фаворити Еманюел Макрон, Марин льо Пен, Франсоа Фийон и Жан-Люк Меланшон са почти изравнени. И четиримата имат потенциален шанс да се класират за втория тур.
Вторият ключов фактор за крайния резултат ще бъде нивото на избирателна активност. По предварителни данни - очаква се тя да бъде сравнително ниска.
Les sondages de BFMTV toujours aussi ridicule avec Macron #melenchon #fillon #lepen pic.twitter.com/Vu0fznZgXt
— Arthur ♕ (@Mr_Arthur_C) April 21, 2017
Проучване, публикувано от BFMTV: Макрон води с 24%, Марин льо Пен търпи спад до 21,5%, Фийон остава на 20%, Меланшон вдига подкрепата си до 19,5%. Беноа Амон остава на скромните 7 процента два дни преди първия тур.
Еманюел Макрон
"Нито ляв, нито десен", на 39 години и с огромна амбиция - Еманюел Макрон разби системата в предизборната кампания с надеждата да спечели Елисейския дворец. Бившият инвестиционен банкер от "Ротшилд" беше сравнително неизвестен само преди три години, преди да стане министър на икономиката. Привлечен към политическия живот от Франсоа Оланд - Макрон предаде доверието на "откривателя" си.
Еманюел Макрон, който се кандидатира за първи път на директни избори, обещава пълно обновяване на политическия си живот начело на голямо центристко движение.
Макрон показа, че е способен да издържи на най-тежките атаки по време на предизборната кампания, но най-големият проблем пред него е колебанието на избирателите. Броят на гласоподавателите, които са твърдо решили да гласуват за него, намалява. Една трета от симпатизантите му казва, че все пак може да променят мнението си в деня на изборите.
Макар да влива "свежа кръв" във френската политика, доверието в Макрон се подкопава от липсата му на опит в изборите и от неясната позиция по въпросите как ще се справи с липсата на мнозинство в парламента. Ако успее да се пребори за място във втория тур, победата му изглежда сигурна.
Марин льо Пен
Политик "по рождение" с буреносен темперамент, Марин льо Пен очаква триумф на Националния фронт във втората си президентска кампания.
Още от пролетта на 2013 г. социологическите проучвания й даваха шанс за участие на балотажа на президентските избори, затова програмата "минимум" на крайно-дясната Льо Пен е да повтори изненадващия успех на баща си Жан-Мари от 2002 г.
Между 23 и 24 процента от избирателите твърдят, че са готови да гласуват за нея на първи тур - това е най-солидната електорална база, която ще й даде силна позиция преди балотажа. Над 80 процента от потенциалните гласоподаватели на Марин льо Пен казват, че са напълно убедени в избора си.
Подкрепата обаче започна да се разколебава - особено след интервюто й от 15 април, в което обяви, че Франция не носи отговорност за масовия арест на "Велодром д'Ивер" над 13 000 евреи през юли 1942 г., които впоследствие са депортирани в нацистки концлагери.
Франсоа Фийон
Хипер фаворизиран след неочаквания обрат на първичните избори в десницата (когато победи Ален Жюпе с 66,6%), кампанията на Фийон се оказа минирана от серията разкрития за финансови злоупотреби, недекларирани заеми и фиктивни трудови договори в полза на съпругата му Пенелоп и двете им деца.
В момента срещу него са повдигнати три отделни обвинения за разхищение на публични бюджетни средства, незаконно присвояване на социални блага и деклариране на неверни обстоятелства в декларацията за имотното си състояние.
Въпреки това Фийон не се отказа от участието си в изборите и обяви, че е убеден, че съдът ще установи невинността му. "Това, което не ни убива, ни прави по-силни", обича да повтаря кандидатът на Републиканската партия.
Ако запази подкрепата си на нивото от 18-20 процента, Франсоа Фийон трудно ще се добере до балотажа. Може да разчита на вота на по-възрастните гласоподаватели, но трудно може да повтори успеха на Никола Саркози от 2007 г.
Жан-Люк Меланшон
Кандидатът, който през 2012 г. нарече Франция "горящ кратер", този път се представя за "кандидат на стабилността" на фона на неспокойния политически пейзаж. Надеждите му са да вземе реванш над Социалистическата партия, която напусна със скандал през 2008 г. и да се позиционира като незаобиколим фактор в разпада на левицата.
65-годишният лидер на партията "Непокорна Франция" създава проблеми на френската левица повече от 20 години. Динамиката на кампанията успя да го наложи на трета позиция рамо до рамо с Франсоа Фийон през последните няколко седмици.
Беноа Амон
Победата му на първичните избори на Социалистите в края на януари му даде нужната инерция. Три месеца по-късно, Амон рискува да влезе в историята на партията с най-слабия резултат на президентски избори.
Изоставен от силните фигури в партийните редици и на доста голяма дистанция зад втория ляв кандидат Меланшон, Беноа Амон вероятно ще финишира под "бариерата" от 10 процента.