Кризата във Венецуела не е новина, а покрай размириците в страната тя само се задълбочава. Дори според "оптимистичните" данни, публикувани от правителствените агенции, валутата търпи такава огромна инфлация, че е почти невъзможно тя да бъде овладяна.
А произтичащите от всичко това бедност и глад засягат всички. Дори и престъпниците.
Репортер на Асошиейтед прес успява да достигне тази специфична прослойка на венецуелското общество - онези, които живеят от другата страна на закона и спят с пистолет под възглавницата. Само че в страната да си позволиш да стреляш с огнестрелно оръжие вече се превръща в огромен лукс, почти непосилен за "дребните риби".
Подобно всичко друго, така и куршумите си имат цена, а тя става все по-скъпа за "крайния потребител" - по един американски долар за патрон. С едната разлика, че един долар струва все повече и повече във венецуелски боливари.
От началото на кризата за 24-годишния страховит гангстер от улиците на Каракас Ел Негрито животът е станал значително по-труден. По улиците има все по-малко пари, което за него означава и по-малко приходи от обирите, които извършва. А ако изстреля няколко патрона, това е почти сигурна загуба.
"Ако изпразниш един пълнител, все едно си изстрелял 15 долара. Ако си изгубиш пистолета или полицията ти го вземе, все едно си изхвърлил 800 долара", коментира гангстерът.
Така едно от неочакваните последствия на тази икономическа криза, отбелязват експертите, е, че въоръжените грабежи и нападенията като цяло са започнали да намаляват в една от традиционно най-насилствените държави в света. От Венецуелската обсерватория за изследване на насилието отбелязват, че за последните три години убийствата в страната са намалели с около 20% въз основа на събраните данни от медийни репортажи и източници в местните морги.
Множество критики се отправят към властите и администрацията на президента Николас Мадуро, че няма публикувани официални данни за престъпността във Венецуела, но в края на май правителството е предоставило данни, според които за същия този период от три години убийствата са намалели с 39%, като само за 2018 г. броят им е спаднал до 10 598. От данните се наблюдава и спад в броя на отвличанията.
Решаваща роля за този спад обаче има именно острата финансова депресия, обзела Венецуела в същия период. Огромната и постоянно растяща инфлация, тежкият недостиг на храни и лекарства е довел до бягството на вече над 3,7 милиона души от страната към съседните Колумбия, Панама, Бразилия и Перу. Голяма част от тях са млади мъже, които бандите традиционно търсят, за да попълват редиците си.
Робърт Брисеньо, директор на Венецуелската обсерватория за насилието, обяснява простата логика в случая: тъй като в страната паричните средства намаляват и стават все по-оскъдни, има и все по-малко нападения. Всичко е въпрос на базова икономика - когато няма какво да откраднеш от хората, просто не крадеш от тях.
Заради цялостното състояние на беззаконие в страната голяма част от венецуелците, които се обръщат към престъпността, се оказват впримчени в същите хаос, несигурност и заплахи, каквито тормозят и обикновените хора.
Всичко това само се засилва от началото на годината, когато опозиционният лидер Хуан Гуайдо се обяви за временно изпълняващ ролята на президент, предизвиквайки по този начин допълнително разделение във Венецуела. В резултат на целия хаос покрай политическите борби в Каракас престъпността не толкова е изчезнала, колкото просто е сменила формата си.
Докато обирите и насилствените нападения намаляват, се бележи ръст в сигналите за кражби - от медна тел от жиците за телефоните до добитък. Междувременно трафикът на наркотици и незаконния добив на злато се превърнаха в основни дейности за представителите на организираната престъпност.
С падането на нощта улиците в големите градове в страната се опразват - не толкова заради официално наложен комендантски час, колкото заради собствения страх на хората за живота и сигурността им. И въпреки че съобщенията за насилствените нападения и убийствата намаляват, болшинството от венецуелците гледат да не показват каквито и да е ценности по себе си. При излизане навън се крият не само смартфони и мобилни телефони - често хората свалят дори и венчалните си халки, за да не привлекат нежелано внимание към себе си.
Дори и при тези цени на патроните и официално обявения спад в престъпното насилие, Венецуела продължава да бъде една от най-опасните държави в света като състоянието сега там е идентично както при държава във война. Просто официално няма обявена война.
Ел Негрито води наемени хулигани, наречени "Лудите момчета" - група, която е част от сложна престъпна мрежа в Петаре, едно от най-големите и най-страшните гета в Латинска Америка. По думите на гангстера неговата група вече извършва около пет отвличания годишно и това е значително по-малко от предишни години.
Подобни бързи отвличания в момента също са сериозен бизнес. При тях обикновено жертвата се държи в рамките на 48 часа, докато близките й се опитват да съберат възможно най-голяма сума пари за краткото време. Похитителите тук не търсят толкова големи суми, колкото бързи пари.
По думите на Ел Негрито откупът, който те определят, зависи от цената на колата на жертвата, а ако събраните средства не са достатъчни според групата му, жертвата съвсем лесно може да бъде убита.
Емиграцията обаче отнема повече негови сътрудници отколкото полицията и гангстерските войни. В Петаре средната продължителност на живота на един млад мъж е 25 години и много момчета решават, че е по-добре да си търсят късмета в съседните държави, отколкото в местните банди.
Колкото до онези, които остават, те се изправят пред други проблеми - мунициите. За един от младежите в бандата на "Лудите момчета", известен като "Кучето", се знае, че съвсем спокойно може да намери и патрони, и оръжия.
Неговият, а и техният проблем е друг - как да платят за тях, когато в държавата средните доходи на месец са около 6,5 долара, а патроните са по долар парчето. Понякога ако решиш да стреляш, независимо от печалбата, може да се окажеш на загуба.
