В нощта на 3 август 17-годишната Йоланда се прибира от купон към дома си в Аскапоцалко, район в Мексико Сити. Близо до апартамента си тя се разделя с компанията от приятели и продължава към дома сама.
Малко преди да се прибере обаче край нея спира полицейска кола, а полицаите я питат какво прави сама на улицата по това време. Без да има значение отговора й, четиримата служители на реда я вкарват в автомобила и там, според нейните показания, бива сексуално малтретирана и от четиримата.
След като свършили с нея, полицаите я оставили на улицата, все още в шок. Още същата вечер, придружена от родителите си, тя подава жалба пред градския прокурор.
На следващия ден полицията минава и конфискува всички видеозаписи от частните охранителни камери на магазините наоколо, гледащи към улицата, въпреки че по закон те биха се нуждали първо от заповед на градския прокурор за това. На улицата, където е извършена атаката, има и камери за сигурност, контролирани от местните власти на града. Записите от тях също са иззети.
Няколко дни по-късно родителите на момичето обявиха, че по жалбата им вече не се работи, а те самите са били заплашени със саморазправа. Междувременно, противно на всичко очаквано в случаи като този, експертите по сексуални престъпления към офиса на градския прокурор не са успели достатъчно бързо да вземат ДНК проби от жертвата - нещо, което впоследствие прокурорът признава за грешка.
Цели три дни след изнасилването младата жена е призована да предостави биологични доказателства за извършителите. По това време тя отдавна е отмила всички видими следи на насилието.
Две убийства сред многото
Три дни след инцидента в Аскапоцалко, на 6 август, в Атиталакия, щата Идалго, полицията намира трупа на 29-годишната Анхелика под мост. Тялото е голо, увито в одеяло, и с признаци за изтезания и сексуално насилие, извършени преди смъртта. Близките й само преди ден са съобщили за изчезването на младата жена.
На 10 август 6-годишната Кристина, която е изпратена от родителите си в Куернавака, столица на щата Морелос, за да прекара лятото с баба си и дядо си, бива намерена мъртва с множество прободни рани по тялото. Малко по-рано същата вечер детето казва, че ще си легне по-рано, след като е прекарало деня в магазина за тортили на баба си.
Когато обаче възрастните отиват да проверят как е тя, намират безжизненото й тяло с прободни рани по него. Баба й се опита да я реанимира, но Кристина вече е мъртва. По-късно при аутопсията патолозите ще установят и следи от сексуално малтретиране, извършено преди убийството.
Необяснимо насилие
Броят на жените и момичетата в Мексико възлиза на малко над 63 милиона, което се равнява на около 60% от населението на страната. Йоланда, Анхелика и Кристина са само нищожна част от имената във все по-дългия списък на жертвите на насилие над жени в Мексико. То се среща по-често, но освен това то става все по-брутално и трудно за обяснение.
Тази ескалираща вълна на целенасочено женомразко насилие започва да се появява през 90-те в град Сиудад Хуарес по границата със САЩ и коства живота на стотици жени. Оттогава то се разпространява и в други части на Мексико, принуждавайки федералното правителство да предприеме действия за преодоляване на проблема.
През 2007 г. се дава начало на Програмата срещу насилието, свързано с пола, като нейната цел е за да се бори за премахването на престъпленият срещу жени в определени проблемни области. Програмата предвижда редица мерки за превенция и спешни мерки, които властите се ангажират да спазват.
Специално място в Наказателния кодекс
Насилието спрямо жените в Мексико обаче достига до такива нива, че законодателите в страната през 2012 г. решават през 2012 г. да отделят в Наказателния кодекс специално убийства, извършвани срещу жени заради пола им.
Сред факторите, за които се следи още, са допълнителни признаци като осакатяване, обезобразяване, нанасяне на унизителни рани. Тук попадат и случаите на убийство при доказано системно семейно насилие, когато тялото е поставено на обществено място или ако между убиеца и жертвата има специфични отношения.
Според доклад на ООН от 2017 г. в Северна Америка и в Африка е най-вероятно за жена да стане жертва на убийство от всички континенти. По данните от доклада Мексико има важна роля за това Северна Америка да излезе начело по този показател.
От 2015 г. до юни 2019 г. в Мексико са убити поне 3080 жени, но според данните на правителството в страната разликите между 2015 и 2019 г. в това отношение са забележими. Според събраните от мексиканските власти данни през 2015 г. делът на полово мотивираните убийства е около 0,66 на 100 хил. души, а през 2018 г. става 1,19 на 10 хил. души - почти двойно по-висок дял само за три години.
Най-много убийства не означава най-много убийства на жени
Причините за този скок в насилието над жени в Мексико са сложни. Лесно е да се предположи, че то ще бъде съсредоточено в онези мексикански щати, в които по принцип има най-висок процент на престъпления. Това би означавало, че агресията не е насочена конкретно срещу жени, а съществува по принцип и вината за нея до голяма степен може да бъде хвърлена върху деструктивното влияние на картелите. Но това не е така.
Анабел Ернандес от Deutsche Welle изследва статистиките за престъпленията в 32 щата на Мексико, разглеждайки именно броя на специално отделените в закона убийства на жени. И данните показват, че онези щати в Мексико с най-много регистрирани убийства не е задължително да са същите, в които са убити най-много жени.
Изводът от проучването й е, че няма ясен географски модел за това насилие: засегнатите щати с високи нива на женомразки престъпления са разпръснати из цялата страна и няма ясно определени тенденции за локация на насилието. От 2015 г. в 18 от общо 32 щата вече има въведени програми от мексиканското правителство за превенция на полово мотивиранитепрестъпления.
Престъпленията предизвикват протести
Междувременно на 16 август в Мексико Сити се проведе протестен поход, в който хиляди души излязоха по улиците на града в знак на подкрепа за изнасилената Йоланда и с искане за ясно противопоставяне на насилието, свързано с пола. Демонстрантите скандираха "Ние ви вярваме" и "Убиват ни и вие нищо не правите."
Проблемът според експертите е, че докато обстоятелствата и социалната динамика не бъдат изследвани като фактори за формирането на подобни нагласи за насилие, убийствата и изнасилванията едва ли ще престанат.
Въпросът е дали има воля за изграждането на истинска и целенасочена политика по въпроса, или нещата ще останат предимно на думи.