Не е важно да са първи, важно е да победят Макрон

Европейските социалисти искат да станат най-голямата проевропейска и прогресивна сила в Европейския парламент. Само не очаквайте от тях да включат в редиците си французите от "Република, напред!" на президента Еманюел Макрон.

Докато левите сили в Европа отстъпват територия пред популистите, а френският президент създава свой собствен властови център в парламента в Страсбург, като отлюспва част от техните представители, сблъсъкът им през май се очаква да бъде особено тежък.

Годишният конгрес на ПЕС преди изборите за Европарламент през май 2019 беше използван от лидерите на социалистическите партии в Европа като загрявка преди голямата битка, платформа, от която да се чуе какво ново предлагат на избирателите си.

Скромното събиране в университета ISCTE в Лисабон обаче беше бледо копие на конгресите от края на 90-те години.

Тогава социалистите бяха най-голямата политическа формация в Европейския парламент, а лидери като Герхард Шрьодер, Тони Блеър и Романо Проди управляваха правителствата в Берлин, Лондон и Рим.

Днес единствената страна-членка на ЕС с отявлено социалистическо правителство е Малта, ако не броим малцинствените, коалиционни или програмни правителства в Испания, Румъния, Португалия и Швеция.

ПЕС е напът да спечели само 142 мандата от 705-местния Европейски парламент, ако завоюва само 20 на сто от вота на континента.

Социалдемокрацията преживява тежки времена. Самият конгрес в Лисабон беше открит без особени фанфари, в малка сграда на университет, която се намира извън градския център. Говорителите на събитието описаха сцената като "по-динамична" в сравнение с обичайните петзвездни хотели или конгресни центрове.

Официално Франс Тимерманс беше одобрен за кандидат, който да замести Жан-Клод Юнкер от позицията му на председател на ЕК, в случай че ПЕС спечели изборите. В момента той е първи вицепрезидент на комисията, оглавявана от Юнкер, което едва ли му придава автентичен "опозиционен" и "алтернативен" профил.

Предпазливият и умерен подход на Тимерманс по отношение на работата му в Брюксел (включително опита му в преговорите с Турция за сключване на сделката за имигрантите) нямаше нищо общо с яростната риторика от конгреса на ПЕС.

Един след друг говорителите призоваваха за радикално преобръщане на политиките и стила на управление в ЕС и в отделните страни-членки.

Бившият датски премиер Пол Нируп Расмусен посочи като основен приоритет на социалистите въвеждането на 1% данък върху оборота на т.нар. "дигитални гиганти". "Усещам същия вятър на промяната, както преди падането на Берлинската стена. Капитализмът е болен. Вече не върши работа", пледираше той.

Тимерманс не е единственият функционер от ПЕС, който не влиза в синхрон с преобладаващото социалистическо настроение в организацията.

Лидерът на британските Лейбъристи Джеръми Корбин се смята за герои от мнозина в ПЕС заради радикалните си безкомпромисни позиции по редица политически въпроси, но всъщност е в конфликт с почти всички делегати по отношение на бъдещото развитие на ЕС и нуждата от разширяване на правомощията на Брюксел.

Докато Франция се сблъскваше с поредната вълна от улични протести на "жълтите жилетки", ПЕС охотно използваше Еманюел Макрон за политическа боксова круша по време на конгреса.

"Елитният президент на супербогатите има интелектуални размисли, които не са погрешни, но се опитва да ги прилага в угроза на собствения си народ. Или си с нас и с народа, или си с елита и с едрия капитал", беше една от репликите в задочния спор срещу френския държавен глава.

Колкото до Макрон - той обеща да превърне Европейските избори през 2019 г. в дуел между своята визия за прогресивна Европа и националистическата програма на Матео Салвини. Ако успее да го направи, ще замени социалистите като основен противник на център-дясната Европейска народна партия. ЕНП, която засега е най-голямата и мощна политическа група в Европа, държи едновременно ръководните позиции в Европейската комисия (Жан-Клод Юнкер), Европейския съвет (Доналд Туск) и Европейския парламент (Антонио Таяни).

За разлика от повечето европейски партии, Социалистите се надяват да спечелят евродепутатски мандати във всички 27 страни-членки на ЕС. Проблемът им е в дълбочината.

Избори след избори, анкета след анкета, левите партии регистрират най-слабите си резултати от десетилетия насам.

Френските социалисти потънаха под 5% в социологическо проучване от септември, проведено от Odoxa. Германската Социалдемократическа партия отбелязва исторически слаби постижения в националните и регионалните избори, като в някои анкети пада до 4-та политическа сила. Демократическата партия на Италия, която някога беше най-важната политическа сила в страната, спечели само 18,7 на сто от гласовете при най-лошия си резултат на парламентарните избори през май.

А благодарение на Brexit, социалистите ще изгубят и 20-те позиции на британските евродепутати-лейбъристи.

Решението на проблема с все по-свиващата се електорална база е в изграждането на широк алианс на проевропейските прогресивни сили. В него обаче Макрон не е добре дошъл, защото "не е съюзник в социалната модернизация на страните ни".

Това би трябвало да е еднозначен отказ спрямо подадената ръка от страна на "Република, напред", които обявиха готовност да формират либерална коалиция със социалистическите партии. Само че настроенията в ПЕС съвсем не са толкова единодушни.

Някои от бившите правителствени ръководители от ПЕС като Матео Ренци от Италия, Кристиян Керн от Австрия и Хеле Торнинг-Шмит от Дания проявяваха желание да си сътрудничат с водения от Макрон блок в бъдеще. Премиерът на Малта Джоузеф Мускат дори написа статия в "Гардиан" в защита на реформистката програма във Франция.

И докато социалистите се борят с вътрешните си противоречия, засега оставят напълно открит фронта срещу идеологическите си противници.

Малко след призива от трибуната "Да демонтираме крайната десница!" делегатите започнаха да дебатират по въпроса за прекратяването на членството на западащата унгарска социалдемократическа партия MSZDP.

Това би трябвало да е достатъчно красноречив пример за ограничените способности на европейската левица да осъществи смелите си програми за "дигитална революция, преход към зелена икономика, засилване на профсъюзите и екшън-план за справедливи работни възнаграждения в Европа - от минимална работна заплата към заплата за задоволяване на житейските нужди".