Местните избори на 31 март са последният път, в който избирателите в Турция ще отидат до урните през следващите 4 години. Това прави този вот далеч по-важен от обичайното гласуване за кметове и общинско ръководство в различните провинции.
Това са и първите избори за страната, откакто след референдум тя прие президентската система на управление - факт, който се прие като сериозна победа за настоящия държавен глава Реджеп Таип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПРС). Сега опозицията гледа на изборите за местна власт като последна възможност за уравновесяване на везните и отнемане на пълната власт от ръцете на управляващите.
Ердоган, от своя страна, поема кампания, която цели да запази авторитета и властта му, като за целта той не се свени да използва дори и външната политика за привличане на избирателите.
Защо местните избори са важни?
Още от 60-те години насам местните избори в Турция винаги са играели ролята на своеобразна репетиция за парламентарния вот. Партията, която печели кметската надпревара, обикновено след това успява да придобие властта и на национално ниво, обяснява пред TRT турският политолог Махмуд Рантиси.
На практика местните избори дават на партиите възможност да загреят, да представят повече от своите лица и да подобрят имиджа си. Кампанията активизира на максимум локалния потенциал от активисти и лица, които след това на национални избори просто поддържат ритъма и засилват представянето. Всичко положително, което правят местните активисти, след това се натрупва в националния имидж на всяка от партиите.
Въпросът в случая е, че този път нещата са разменени, тъй като вотът за парламента на Турция се проведе миналата година заедно с президентските избори. Това обаче не намалява цената на местните избори.
От една страна, както вече казахме, това ще са последните официални избори, които по график ще се проведат в страната през следващите 4 години. Евентуална победа за Партията на справедливостта и развитието би дала сигурен контрол на Ердоган върху цялостното управление на страната. Същевременно обаче Турция е изправена пред редица вътрешни и външни проблеми, които поне към момента умело биват експлоатирани от опозицията.
За партиите от опозиционния блок е важно да спечелят колкото се може повече позиции на тези избори, за да могат да си осигурят известна защита и достъп до публични ресурси за през следващите 4 години.
Кои са основните лагери
Подобно на надпреварата за турския парламент, и тук основните коалиции ще са две. От едната страна е Народният алианс, воден от ПРС. Към тях се добавя и Партията на националистическото действие, известна с крайно консервативните си позиции. Алиансът е подкрепен и от извънпарламентарната Партия на голямото единство в най-големите общини и райони, договорени от двете страни.
Срещу тях се изправя опозиционният блок на Националния алианс, воден от Републиканската народна партия и "Добрата партия" на отцепилата се преди няколко години от Партията на националистическото действие Мерал Акшенер.
Именно заради силния националистически уклон на "Добрата партия" про-кюрдската Народна демократическа партия не е част от този алианс. Въпреки това се смята, че на места в страната са постигнати тайни договорки между двете страни за съвместна работа срещу коалицията на Ердоган.
Ключовите теми
За разлика от традиционната за едни местни избори реторика, която най-често се фокусира върху услугите, свързани с гражданите, и местните проблеми на общините, този път дебатите се водят по един по-различен модел.
Този път темите като икономическата криза, в която изпадна страната през миналата година, участието на Турция в сирийския конфликт, нападенията от страна на ПКК, смятана от Анкара за терористична, както и отношенията с държавите от ЕС и от Запада като цяло доминират обществения дневен ред.
Така Народният алианс се фокусира върху идеята за оцеляването и устойчивостта на Турция и заплахите, пред които е изправена страната. По този начин увеличава тежестта на темата за сигурността в общия дебат. Целта на Ердоган и неговите партньори е да насочи изборите именно към идеята, че в момента Турция е сигурна именно заради факта, че те са на власт.
Междувременно обаче той залага сериозно и на противопоставянето на Запада като фактор за подсилване на националистическите настроения. Именно по тази линия дойдоха и последните му коментари за голямата църква "Света София", за която той на няколко пъти обеща, че отново ще бъде превърната в джамия. "Света София" е един от най-забележимите символи на Истанбул като град.
Строена още през 360 г., това дълго време е най-големият храм в света. С идването на Османската империя на Балканския полуостров и завладяването на Константинопол, църквата е превърната в джамия и около нея са построени минарета. След разпадането на Османската империя правителството на Турция секуларизира сградата през 1934 г. и от следващата година тя функционира като музей.
Сега Ердоган се заиграва с идеята за връщането на мощта на Турция като наследник на Османската империя именно чрез символ като "Света София". Повторното й превръщане в джамия ще е начин за него да демонстрира своята сила и надмощието на водената от него политика.
Това усещане се подсилва и от коментарите, които турският държавен глава направи по повод атентата в Крайстчърч, Нова Зеландия, нападайки правителствата на Австралия и Нова Зеландия. Тъй като атентаторът беше използвал символика, свързана с Османската империя като враг на Европа и християнството, Ердоган се постави като защитник на османското наследство и остро разкритикува чуждите и определяйки нападението като "посегателство срещу Турция".
Ердоган постави под въпрос мотивите на Австралия и Нова Зеландия да изпратят войски в Турция по време на т. нар. "Галиполска операция" през Първата световна война, заявявайки, че техните действия са били насочени срещу исляма.
"Вашите деди дойдоха и видяха, че сме тук. Тогава някои от тях се върнаха сами, други в ковчези. Ако идвате със същите намерения, винаги сте добре дошли! Не се съмнявайте, ще ви изпратим обратно, както и вашите предшественици", каза президентът на Турция.
Тази му остра реторика срещу чужди държави е типична за предизборното поведение на Ердоган и цели преди всичко да го представи като защитник на исляма, традициите и историята, обръщайки се към избирателите по-скоро с емоционални апели, отколкото с рационални и с конкретни политически послания.
Междувременно опозицията също не се фокусира толкова върху локалната политика, колкото върху големите общонационални проблеми. Те обвиняват правителството и управляващата партия за предизвикателствата, пред които е изправена Турция. И съответно не е като да липсват теми за "подклаждане на огъня" - от корупционните скандали, свързани с властта, до актуалните икономически проблеми и високата инфлация.
Допълнително с това има едно фокусиране и върху настоящото положение на сектора на публичните услуги. Опозицията остро критикува цялостното качество, което се предоставя на обикновените граждани, опитвайки се да създаде допълнително локално недоволство.
Обвиненията към правителството тук до голяма степен са насочени и към сериозните средства, които се вкарват във военната кампания в Северна Сирия. Според лидерите на двете големи партии не е работа на Анкара да се меси във вътрешните дела на други държави.
Проблем са и самите сирийски бежанци в страната. Опозицията в Турция винаги е критикувала правителството за приемането на такъв голям брой мигранти, бягащи от Сирия, а в тази кампания критиките само се засилват. Според някои от критиците на опозиционните лидери, всичко това само води до засилване на ксенофобията и агресията спрямо чужденци в страната.
По време на кампанията опозиционните партии продължават да поддържат това негативно отношение към бежанците и дори обещаха да ги изпратят обратно в родните им страни.
Според част от анализаторите даже Турция при Ердоган е далеч по-отворена към външните хора и към различните малцинства и групи, отколкото биха били кемалистите от Републиканската народна партия или още повече - от крайните националисти в "Добрата партия".
Иначе казано - почти всяко решение на управляващите е поставено под въпрос и остра критика с цел дискредитиране на всичко, което правителството и президентът са постигнали.
След изборите
В случай на победа за водения от Ердоган алианс, това ще предостави на турския президент картбланш от няколко години, в които той да предприеме сериозни, но и непопулярни мерки за оздравяване и стабилизиране на икономиката, тъй като опасността от избори ще остане отложена поне за известно време. Заздравяването на властта в ръцете му също така ще помогне той да прокара и някои от своите приоритети като връщането на смъртното наказание например.
Обратният сценарий - ПРС да изгуби ключови градове като Истанбул и Анкара (доста слабо вероятно, но все пак), ще бъде знак, че властта на Ердоган е станала значително по-хлабава, а връзката му с електората е започнала да губи силата си.
А това на свой ред може да доведе до доста сложни и интересни времена за Турция.
