Защо производството на кокаин в Колумбия продължава да расте?

Независимо от борбата с наркокартелите, подкрепяна от Съединените щати и мирното споразумение с бунтовниците от FARC, кокаиновото производство в Колумбия е достигнало рекордни нива през 2017 г. Този феномен може да подкопае опитите на страната да постигне устойчив мир.

Службата на ООН по наркотиците и престъпността публикува своя нов годишен отчет, който разкрива притеснителните тенденции. Според данните - производството на кокаин в Колумбия се е увеличило с 25%, като достига 1976 тона през 2017 г. Ръстът се свързва с увеличението на обработваните за тази цел площи - от 46 000 хектара през 2013 г. до 171 000 хектара през 2017.

Данни от Националната служба за контрол на наркотичните вещества в САЩ показват, че през 2018 г. се наблюдава леко понижение в отглеждането на кока и производството на кокаин в Колумбия. Въпреки всичко мащабът им остава на исторически високи нива.

Американските служби посочват, че работят в тясно сътрудничество с президента на Колумбия Иван Дуке и местните власти, с цел да съкратят наполовина производството до 2023 г. Вашингтон вече е вложил близо 10 млрд. долара в борбата с наркопроизводството за последните 2 десетилетия.

Посланикът на Колумбия в САЩ Франциско Сантос коментира пред AP, че се надява данните от 2018 г. да бележат началото на обрат в тенденциите.

"Надяваме се, че през 2019 г. ще отчетем 20-процентово намаление, когато мерките, които предприемаме, започнат да дават резултат. А през 2020 г. ще има още по-сериозно намаление", казва той.

Въпреки оптимизма му, анализът на ООН поставя много въпроси. Колумбийското правителство подписа историческо мирно споразумение с бунтовниците от партизанската групировка ФАРК през 2016 г. От него се очакваше да се справи именно с този проблем. Тогава защо желаният ефект не се забелязва?

Изабел Перейра, съветник по борбата с наркотиците към организацията Dejusticia в Колумбия, смята, че причините са свързани с нарушените обещания от мирното споразумение през 2016 г. и икономическата реалност в страната, която принуждава бедните фермери да продължават да се издържат с отглеждане на кока.

Към негативните фактори спадат още обезценяването на колумбийското песо спрямо американския долар, което е довело до увеличаване на печалбите от износ. Спадът в цените на златото през последните години е накарал мнозина колумбийци, които са заменили кокаиновото производство с извличане на злато, да се върнат към старите си занимания.

Разбира се - търсенето на кокаин от дилърите в Европа и Съединените щати, което никога не е спирало, също допринася за кризата.

Споразумението от 2016 г. все пак е изиграло известна роля. Местата в Колумбия, на които се е отглеждала кока, страдат от сериозна бедност и до голяма степен са откъснати от останалите региони в държава. По тези места няма достъп до образование или до пътища, които да позволяват на фермерите да пътуват редовно, за да продават стоката си. Местните жители настояват за повече подкрепа от властите в продължение на десетилетия. Мирното споразумение изглеждаше като събитието, което най-после ще ускори процесите.

През 2015 г. става ясно, че споразумението включва не самом субсидии, но и техническа помощ в определени райони, за да се приложат проекти в подкрепа на хората при прехода от нелегалните посеви към по-нормални икономически алтернативи.

Скоро след подписването на споразумението от бившия президент Хуан Мануел Сантос обаче става ясно, че амбициозните му цели не се изпълняват с очаквания мащаб.

"Правителството на Сантос не остави достатъчно финансиране или техническа помощ по програмата за замяна на земеделското производство, а правителството на Дуке не работи за приемственост в политиките по споразумението", казва Перейра.

Фермерите, които са престанали да отглеждат кока, скоро осъзнават, че не могат да намерят алтернативни начини за самоиздръжка. Сега се връщат към нелегалното производство и отново стават уязвими на рекет от страна на въоръжените групировки, които искат да завземат контрола върху кокаиновия бизнес, отнет от ФАРК.

Тези групировки принуждават фермерите - понякога с физическо насилие - да продължават да отглеждат кока.

Перейра казва, че правителството на Сантос е трябвало да заработи много по-бързо по обещанията пред местните земеделци. Прилагането на мерките обаче е било твърде бавно и неравномерно.

Ситуацията се е усложнила с идването на власт на новото правителство, което не е поело ясен ангажимент за продължаване на програмата. Въведени са много промени от гледна точка на това кой трябва да я ръководи и откъде трябва да дойдат парите.

В крайна сметка, администрацията на Дуке оставя фермерите без пари за преход към легално земеделие, което ефективно отслабва споразумението от 2016 г., като поставя под риск целия опит за налагане на мир.

Новините

Най-четените