През годините след голямата икономическа криза Германия събра голямо количество чужденци, които да спомогнат за създаването на все по-мултикултурния облик на много градове в страната.
В ролята си на най-голямата европейска икономика, Берлин притегли към себе си голямо количество млади и амбициозни хора от всички краища на континента.
Сега обаче някои от тези чужденци искат да се приберат в родните си държави. Голяма част от тях идват от Испания и Португалия.
Испанците в страната дори имат своя организация - "Volvemos" - "Връщаме се". Неин организатор е Раул Джил Бенито. Той работи с властите в Мадрид за да привлече възможно най-много испанци от т.нар. "Загубено поколение", родено от средата на 70-те до към средата на 80-те, да се върнат обратно в Испания. Организацията му предлага помощ за завръщащите се обратно в родината - консултиране, документация, съвети и т.н.
Нещата се променят на Иберийския полуостров. Младите хора, избягали от масовата безработица преди десетилетие, сега се връщат у дома. Само за 2018 г. властите в Мадрид са отчели, че цели 83 728 испанци са се заврънали от чужбина. За първи път след разгара на финансовата криза испанците, които се връщат в страната, вече превъзхождат тези, които я напускат. А Volvemos е помогнала на 600 души от тях.
Съседна Португалия преживява подобно развитие. По време на кризата около половин милион португалци напуснаха страната - голям изход за население от около 10 милиона. Но от 2017 г. насам броят на завръщащите се отново надвишава емигриращите.
Сега правителството в Лисабон започва програма, която предлага на завръщащите се емигранти данъчни облекчения до 6500 евро като първоначална финансова помощ, а онези, които желаят да започнат собствен бизнес получават гарантиран от държавата заем.
И двете страни трябваше да чакат години, преди този обрат да се случи. В момента те са в икономически подем и растеж, който освобождава много нови работни места.
Само в Португалия, където средната за страната безработица падна до 6,5% - най-ниското ниво от 15 години насам, в момента има над 30 хил. свободни места.
Междувременно Лисабон малко по малко си изгражда славата на хъб за стартъпове. И макар сред младежите все още да има доста висока безработица, а много от работните места са временни и с не дотам добро заплащане, Испания и Португалия отново могат да предложат добри перспективи на своите добре образовани граждани.
Такива са перспективите включително и за онези, които са избрали да учат някъде в Европа, а след това са предпочели да останат в някой от големите притегателни центрове като Лондо, Париж или Берлин, вместо да се завърнат у дома.
26-годишната Ирен Санчес е една от тях. През 2015 г. тя пристига във Филинген-Швенинген, Германия, като част от разменната програма на студенти "Еразъм".
У дома в Мадрид тя учи ивент мениджмънт и намеренията й са след края на програмата да се завърне обратно. Проблемът е, че по това време пазарът на труда в Испания все още е тежко място без особено добри позиции. Затова тя решава да остане и да си пробва късмета в Германия.
Във Филинген-Швеннинген Санчес посещава университет, кара стажове и по-късно получава магистърска степен в Берлин. Успява да научи немски и да вземе сертификат за перфектно владеене на езика. Днес го говори вече без почти никакъв акцент.
В крайна сметка си намира добра работа в "Даймер", където се изготвя стратегия за дигиталните кампании на няколко от брандовете на автомобилния концерн, печелейки за това солидно възнаграждение. С други думи, тя намира мечтаната работа.
"Времето, което прекарах в Баден-Вюртемберг, беше може би най-щастливото в живота ми", казва Санчес.
Днес вече тя е отново в Испания, където отново работи за "Даймлер", но в мадридския офис на компанията. Причините за прибирането й са комплексни - както медицински, така и нуждата от връзка със семейството. Но за опита, който получава в Германия, сега тя се вписва перфектно в работната си среда в Испания.
Когато Агустин Торес, служител на испанското външно министерство, казва, че на Испания ще са й полезни завръщащите се, той говори за хора като Ирен, които според него са научили много в чужбина и демонстрират упоритост.
Надеждата му не е просто да спре изтичането на мозъци, а да процесът да се обърне в полза на Испания. Това е визия, която той е заложил в 50-те мерки на своя "План за завръщане", който правителството възнамерява да финансира от тази година. Вече стартира пилотен проект.
Португалия също се нуждае от завръщащите се, за да може да избегне ново икономическо изоставане. Страната се сблъсква с тежка демографска криза, която води до липса на квалифицирани кадри. Това личи особено в здравната система, където липсата на лекари и медициски сестри се усеща най-остро.
Именно от това се възползва 36-годишният Тиаго Лурейро, който е намерил редовна работа в малкото градче Сантяго до Каке, на два часа път с кола от Лисабон. Регионът е сред най-бедните, но въпреки това свободни работни места има, особено за медицински персонал.
Когато португалското правителство беше принудено да намали бюджета за здравеопазване през годините на криза, професионалният му опит като медицинска сестра и университетската степен не му помагат да остане на работа. Така че скоро след това той си стяга багажа и заминава за столицата на Северна Ирландия - Белфаст, където се намира вече един от тримата му братя. Съвсем скоро след това вече има работа в местна болница с възнаграждение от 3000 паунда на месец (при наем на подсигурено жилище от 500 паунда).
Няколко години след това обаче той е готов да се завърне у дома - мрачното време, хората и дори храната не му понасят и той започва да си търси нова работа. Това, което намира, далеч не е перфектният избор, но самото качество на живота, ниските цени и досега с познатата култура го карат да се чувства достатъчно щастлив и готов да създаде семейство с приятелката си.
Именно такива чисто лични причини карат много млади хора от Португалия и Испания да се приберат обратно в родината си.
И "Volvemos" са се сблъсквали с много подобни случаи - раздяла с половинка, родители у дома, или непоносимост към времето....
Тенденцията обаче е видима. Носталгията към дома сред испанци и португалци се оказва по-силна от мечтите за "германски живот" и за двете иберийски държави това е повече от добра новина.
