Какво би била Испания без бикоборството? Ще се лиши от най-изтънчената си културна традиция, казват поддръжниците на традицията, известна като "la lidia".
Нормална европейска държава от XXI век, твърдят тези, които говорят в полза на забраната на борбата с бикове.
Испания в момента е разделена на две, когато стане дума за бикоборството - най-прочутата й традиция пред света, наравно с фламенкото.
Почитателите на la lidia казват, че тя остава част от националната идентичност на страната, въпреки че броят на боеве с бикове намалява. Те вдигат наздравици за решение на конституционния съд от миналия месец, което обяви бикоборството за част от "историческото национално наследство" на Испания, като отхвърли забраната, наложена от региона Каталуния.
Но активистите за правата на животните вярват, че все пак нещата вървят в тяхна полза. Беше наложено ограничение на някои фестивали за дразнене на бикове, а няколко града и региона все пак обмислят да наложат рестрикции въпреки решението на конституционния съд.
Откъде започва всичко?
Бикоборството под една или друга форма е съществувало в Испания поне от времената на древния Рим, а най-типичният съвременен формат, който включва матадор с пелерина и меч, се заражда някъде през XVIII в.
"Това е културна традиция. Рискувам редовно живота си за бикоборството, то изисква уважение и сега преминава през решителен момент," казва Хуан Диего Висенте, председател на Съюза на бикоборците в Испания (UT).
"Това е празник, жертвен ритуал, зрелище и бизнес. Бикоборството е сложно и изпълнено с противоречия," обяснява Андрес де Мигел, журналист и писател от Мадрид.
"Отиваш на корида с надеждата да видиш красота и тези редки моменти, в които бикоборецът постига възвишеното състояние на творец. Но той е творец, който залага на карта живота си в името на зрелището."
Дали бикоборството наистина изживява последните си дни?
Според статистиката в Испания, само 9.5% от местните жители са посещавали бикоборски събития, независимо професионални или любителски, през 2015 г.
"Убедени сме, че бикоборството буквално умира пред очите на всички. Забраната, която бе наложена в Каталуния, ще стане реалност и в останалата част от Испания," твърди Силвия Баркеро, лидер на Pacma, партията за защита на правата на животните.
Pacma събраха над 1 млн. гласове на общите избори в Испания през юни, макар да не успяха да получат нито едно депутатски място в парламента.
Общият брой на бикоборческите събития е спаднал драстично, от 3651 през 2007 г. до 1736 миналата година.
Професионалните събития обаче са намалели само с 30% за същия 8-годишен период, който обхваща дълбоката икономическа криза в Испания и бавното възстановяване от нея.
Доколко е жестоко бикоборството?
"Обществото е преминало през фундаментална промяна. Испанците вече не се идентифицират с борбите с бикове, точно обратното - те ги считат за тежък пример на злоупотреба и изтезание на животните," твърди Баркеро.
Няма обаче убедителни доказателства, че мнозинството от испанците искат забрана на борбата с бикове. Повечето социологически проучвания повтарят резултата, който беше показан при анкета на Metroscopia през 2010 - 60% не харесват бикоборството, но само 42% биха наложили забрана върху него.
Тореадорът Хуан Диего Висенте оспорва тезата, че неговото изкуство е жестоко.
Той подчертава, че биковете, които участват в корида, живеят без тормоз, в хармония с естествената си среда, докато не достигнат възрастта, в която да участват в борби - 4 години. Много от тези, които искат да забранят това зрелище, "държат птици в клетки и кучета в малки апартаменти, отрязват им опашките и ноктите и смазват животинската им идентичност", твърди той.
Доколко опасно е бикоборството?
"Никой от нас, феновете, не иска бикът да страда; искаме бърза смърт с фина 'естокада' [финално пронизване с меча]," казва Ендрю Мур, англичанин, живеещ в Мадрид, който е заклет почитател на коридата.
Той обаче приема, че бикоборството би могло да стане и по-хуманно, като се използва електрическа вила, вместо кама, за довършването на победения бик, когато мечът не е постигнал очаквания резултат.
Отделен въпрос е борбата с телета под 1-годишна възраст, които нямат дълги рога и това прави борбата по-лесна за любителите и децата бикоборци - нещо, което често се критикува от Pacma.
Не само бикоборство
Без да имат нищо общо с гъвкавите движения на матадора и бандерилиерото, който забожда назъбени пръчки в раменете на тичащия бик, испанците участват в бурни събития за надбягване с бикове, като прочутия фестивал "Сан Фермин" в Памплона.
Каталунската забрана срещу борбата с бикове през 2010 г. позволи да бъдат запазени местни фестивали с надбягване с бикове - "correbou" - включително типичен каталунски вариант, в който животните тичат със запалени факли, закрепени на рогата им.
Pacma призовава за забрана на събития като фестивала "Bous a la mar" в Дения, Коста Бланка, където биковете се примамват на пристанищната стена, докато не скочат в Средиземно море.
Къде другаде се провеждат борби с бикове?
Борбата за бъдещето на бикоборството отива далеч отвъд Испания.
Има протести за защита на правата на животните и в Колумбия, Перу и Мексико. Миналия месец кметове на шест града във Франция, където се провеждат борби с бикове, се оплакаха пред националното правителство заради натиск от активисти.
Поддръжниците на бикоборството възразяват най-вече срещу външния натиск от групи като британската PETA и Humane Society International (HSI).
Джоана Швабе от HSI/Europe твърди, че "дразненето и убиването на бикове за развлечение е брутален анахронизъм, който дълбоко вреди на съвременния имидж, който Испания се опитва да популяризира".
С толкова голямо разделение в Испания по въпроса за бикоборството, Португалия може би е открила не-смъртоносно решение на проблема.
Качен на гърба на бика, матадорът използва уменията си за езда, за да забива "бандариляс", които само нараняват раменете на животното, преди група мъже да го обездвижат.
В Португалия бикът оцелява. В Испания самото бикоборство е изправено пред изчезване.
Е, като не можеш...какво да те правя. ПП Нищо де, то е само временно- дерзай. Успех и тук!
Моканине, колко мъка има в света на Чичко Мако... Соц мъка. Гоуема...
Хайде и от мен -една класика по темата за животните и хората... https://www.youtube.com/watch?v=LP3qZhdmhGQ
Мако- Да наричаш смеха "огромен" е признак на колосална колокационна неграмотност и само поредно доказателство за огромния ти и никому ненужен напън да се изкараш оригинален и сведущ по въпроси, от които си нямаш хал-хабер. Освен това, очевидно се опитваш да копираш стила на Деоуин- недей, изобщо не си му на нивото и това си личи ВЕДНАГА. Също тъй, трябва да се приготвям за отлитане утре и те оставям насаме със собствените ти неуспешни опити за хаплива оригиналност. Дерзай, но все пак , не залагай прекалено много на тези си старания. Познай, какво ти липва...
Английски групи за натиск тормозят хората ... Познавам любители на животните, които дават хапчета на котките си, за да не се разгонват (защо пък да се чука животното), друга пък си кастрира мачарока, защото и се празнеше на пердетата и миришеше. Той пък и пикаеше в обувките ... Ама не се пуска да излезе, живее в апартамент мъжки мачарок 7-8 кила. Режат топките на кучетата или им ги оставят, а те пък съсипват апартамента, че каква е тази разходка за по половин час на куче 50 кила на ден? Толкова дават на затворниците в човешките затвори. Много са ми странни любителите на животните. И човеците също. Младежите до към 25 са луди по ММА - там е много кървава работата, затварят ги в клетки и се бият до много кръв. Познавам някои любители на ММА, които са ревностни защитници на животните - как, бикоборство - ама че гадост, че това си е жестоко. Ама че някакви доброволно се бият до смърт - доброволно е, няма проблем. До колкото съм виждал, някои бивши феминистки се занимават с правата на животните най-усърдно. Няма вече за какво толкова да се борят при правата на жените освен за някакви дреболии или щуротии, сега дай да браним животните. Не съм любител на коридата, ММА, че дори и бокс гледам рядко и предпочитам аматьорите и леките категории. Мен ме движи това, че ако не вредиш на другите и не си луд, трябва да те оставят да правиш каквото сметнеш за добре с живота си. Щом им харесва корида - да си я гледат, ако ги кефи да търчат пред бикове - да го правят, харесва им да ядат месо дори през пости - тяхна работа, не искат да ядат месо и да носят кожени изделия - добре, както им се ще.