Съчувствие и солидарност, неприязън към мигрантите, идентифициране на чужденците с терористи, наивност спрямо изключителните мерки за сигурност. Тези чувства завладяха Европа след атентата в Берлин. Старият континент беше ударен в сърцето и то не един път. Брюксел още помни взрива на станцията на метрото Моленбек, на две спирки от европейските институции. Не са забравили жертвите си и хората в Ница.
А всички останали, макар и останали далеч от ужаса на терористите, е достатъчно просто да вземат самолета. Още на летището ги очакват засилени мерки за сигурност. По-скоро трябва да докажеш, че не си терорист, а не обратното. Камо ли ако идваш от България. Карат те да си събуваш обувките, вкарват те в скенери, взимат натривки... Всичко това под зоркия поглед на въоръжени до зъби войници, готови да насочат автомата в момента, в който им се сториш леко подозрителен.
Лошите времена изискват лоши мерки. Наложително е, заради сигурността на всички.
Но има едно нещо, което показа, че Германия и заедно с нея цяла Европа не е готова за терористичните атаки. Става дума за превенцията, за закъсненията, за липсата на координация между различните полицейски и разузнавателни служби на национално и общоевропейски ниво.
Да видим биографията на атентатора: тунизиец, бил в затвора в Италия, експулсиран, няколко пъти взиман на мушка от полицията в Германия, бил под наблюдение. Неминуемо идва въпросът: „Как този индивид се разхожда необезпокояван из Европа, снабдява се с камион, който има GPS! и стига до булевард в центъра, в час, в който тировете не могат да влизат там?" Както се случи и в Ница!
Сега всички мислят да направят подвижни бариери срещу камиони след легналите полицаи пред институциите. А следващия път?
Какво ще сложим пред супермаркетите и моловете?
Възможно ли е в епохата на най-напредналите технологии, във времето, в което сякаш може да шпионираш всичко, да контролираш всичко, дори да се вмъкнеш в предизборните кампании на другите, да не може да бъдат контролирани опасни индивиди, рецидивисти?
Мониторингът не означава да ограничиш свободата на движение, а да бъдеш в състояние да предотвратиш или поне да се намесиш навреме.
Ако знаем точно къде ни е колата или кучето, ако другите чрез iPhone и Facebook знаят точно къде се намираме ние, защо да не може да се разбере къде се движи един терорист?
Тази цена ще трябва да платят и мигрантите, ако не искат да ги причислят автоматично към лошите. Ако са без документи, защо да не бъдат непрекъснато наблюдавани до установяването на тяхната идентичност. Би било и мярка в защита на малолетните, тъй като расте броят на безследно изчезналите.
Но нека да е ясно. Няма нулев риск. Тероризмът е свързан с много области, той зависи от дипломацията, от тлеещите военни конфликти, от подкрепа към страни, които го подхранват и финансират. Но превенцията и координацията на европейски ниво са спешна нужда, която не може да се отлага.
Разследванията на атентатите във Франция, Белгия и Германия потвърждават едни и същи сценарии. Извършителите са криминално проявени, млади, инфилтрирани в обществата, имат логистична подкрепа от роднини и приятели от квартала.
Списъкът на самотните или организирани терористични клетки, които се движат необезпокоявани в крайните квартали и се разхождат в различните държави от Шенген, е дълъг. Те намират оръжия, документи, експлозиви. Дори и така наречените „самотни вълци", считани за още по-опасни, тъй като не са пряко свързани с терористичните организации, не са толкова „самотни". И те имат работа, семейство, съседи, приятели.
Но терористите не са извънземни. Те използват мобилни телефони, компютри, взимат кола под наем, купуват самолетни билети, трябва да имат документи, с които да минат границата, използват кредитни карти. Все някъде спят нощем, запазват хотели или намират подслон, плащат сметки. В този смисъл технологиите за проследяването им ги има. Нужни са съгласие и желание от страна на властите. А в ерата на Facebook да се страхуваш да не бъдеш шпиониран, когато всеки знае всичко за другия, помага единствено на терористите.
