Томи Ларън е изгряваща телевизионна звезда в Америка. Пикът на популярността й дойде, след като подложи на размазваща критика Бионсе заради тематичното й изпълнение в стил "Черните пантери" по време на Супербоул.
Тя се хвана за думите на Бионсе, че "животът на чернокожите означава повече". Тя продължи с типичната си хаплива триминутна тирада, в която нарече Джей Зи дилър на наркотици и подхвърли на Бионсе, че ако иска да защитава черните квартали, би могла да "започне от собствения си дом".
Видеото събра милиони зрители, което само радва хардлайнерите на американската консервативна десница и вбесява левицата. По-късно Ларън беше поканена да повтори тезите си по TMZ и в други медии с доста по-масова аудитория извън периферията на крайнодесния ефир.
Няколко месеца по-късно Джей Зи отговори на удара. Той пусна семпъл от коментара на Ларън преди строфите си в "Drug Dealers Anonymous" на Pusha T.
За Ларън това е повод за гордост. Тя коментира, че "не са много консерваторите, които могат да се похвалят, че са муза на рапъри".
Бързият възход на Ларън от студентка по журналистика до национална медийна звезда се дължи на серията й от агресивни коментари във Final Thoughts - предаване в телевизията на Глен Бек The Blaze.
Записите от коментарите й са гледани от милиони души. Но повечето от големи й хитове в интернет се случват, когато тя смазва от критика поп културата през призмата на консервативната десница и го прави, за да говори за расовата политика в САЩ.
Ларън твърди, че "атакува ожесточено знаменитостите, които използват влиянието си, за да отстояват някаква теза за социална справедливост".
Нейният анализ на протеста на звездата от Националната футболна лига Колин Кеперник (който застана на колене по време на националния химн в знак на протест срещу насилието на чернокожи) бе пуснат във Facebook на 31 август. Само три седмици по-късно, клипът е събрал близо 65 млн. зрители.
Политологът Дан Касино, автор на нова книга за Fox News, казва, че тази склонност да се прави "дясна критика на поп културата" е едно от нещата, които толкова бързо изграждат имиджа на Ларън: "Това е ниша, в която други хора не са навлезли, и тя се възползва много добре от това."
Успехът й е особено поразителен, като се има предвид, че само преди 2 години, единствените видеа, в които тя е участвала, са били постове в YouTube от The Scramble (Сблъсък), студентската новинарска емисия, която е водила в Университета на Невада, Лас Вегас.
Ларън коментира, че опитът й от университета доказва, че тя може да прави истинска журналистика, но не с това се занимава сега. "Открито и изцяло признавам, че не съм журналист. Очевидно имам гледна точка, и я отстоявам много пламенно. Коментатор съм."
В края на следването си, през април 2014 г. тя започва да търси журналистически стаж. The Blaze отхвърля кандидатурата й. Тя се свързва с тепърва изгряващата тогава One America News Network. Изпълнителният директор Робърт Херинг отговаря директно, като казва, че не предлагат стажове, но я кани да се яви на прослушване и "ще видим дали има работа за вас".
Прослушването е успешно и само на 21 години тя се оказва в дълбоките води - започва да води собствено шоу, което започва през август 2014 г.
"Изградих го изцяло сама и научих много, защото не получих особено много помощ."
Тя разработва коментарната си рубрика Final Thoughts, и започва да мисли как би могла да привлече внимание извън малката аудитория на канала.
"Бързо забелязах, че хората харесват моите коментари във Final Thoughts, затова започнахме да ги пускаме отделно в YouTube."
Бързият монтаж, непоследователно движение на камерата и краткото времетраене са перфектни, за да привлекат вниманието на зрителите в ерата на социалните медии. Същото важи и за откритата агресия на Ларън. Тя определя видеата като "директни, сбити, лесни за разбиране и лесни за следване".
През юли 2015 тя за първи път става национално известна, когато критикува нежеланието на Барак Обама да свърже "радикалния ислям" с мотивите за стрелбата на Мохамед Юсеф Абдулазис във военен тренировъчен център в Чатануга.
Тогавашният приятел на Ларън е мобилизиран и командирован на военна мисия в чужбина.
„Това имаше силно въздействие върху мен, бях много ядосана на начина, по който медиите го отразяваха." - обяснява телевизионната коментаторка.
"Радикалният ислям се превръща в правило, не в изключение. Вчерашните умерени ислямисти са сегашните терористи." Тя призовава и за засилени атаки срещу ИДИЛ.
На следващата сутрин телефонът й не спира да звъни.
"Хора от гимназията ми пишеха съобщения, за да ми кажат колко популярен е станал коментарът ми. Аз бях момичето, което размаза Обама", спомня си Ларън.
Видеото демонстрира, че Final Thoughts е печеливша формула: то привлича вниманието на шефовете на The Blaze, консервативната медийна компания на Глен Бек. След като преди са я отхвърлили като стажант, те я привличат като изгряваща звезда.
В новия й праймтайм слот, Ларън продължава да участва активно в ежедневното продуциране на шоуто и е твърдо решена да го прави и занапред. "Нямам семейство, нямам гадже. В Далас съм само поради една причина - да правя това шоу." Тя се прибира до родния си град Рапид Сити в Южна Дакота само за по-големите празници.
Главният продуцент Джесика Гроус, работи в тясно партньорство с Ларън. Тя идва в The Blaze след дълга кариера в телевизията, от TMZ до шоуто на Опра. Според нея двете не са само колеги, но и близки приятелки. Политическите възгледи на Гроус не са толкова строго определени, но тя казва, че когато я е срещнала, е разбрала, че има нещо изключително специално в нея."
Ларън, Гроус и останалите участници от малкия продуцентски екип са все млади жени - нещо необичайно в която и да е медийна компания, и особено изненадващо в консервативна медия. Това обаче не я прави феминистка. Според нея това движение е "превзето отвътре" и е станало "пасивно-агресивно антимъжко".
Ларън обяснява бързината на успеха със смелостта си: "Аз съм безстрашна."
Други, които споделят консервативните й възгледи, използват същото определение.
Глен Бек коментира: "Томи говори това, което мисли, и е безстрашна. В този момент хората търсят лица, които казват това, в което вярват, независимо от последиците."
Ларън е съгласна с неговия анализ: "Има твърде много консерватори, които се боят от това да не им лепнат етикет и се боят от това да не ги харесват. Не се занимавам с глупости, искрена и неподправена съм. Не казвам тези неща, за да жъна огромна популярност или да съм скандална, а казвам неща, които много хора биха искали да кажат, но се боят да ги изрекат." Един от етикетите, от който някои консерватори бягат - и който критиците слагат редовно на Ларън - е "расист".
Тя казва, че коментаторите често я осмиват като "бяла националистическа Барби".
Не може да се отрече, че славата й идва от случаите, в които тя се е захващала с теми, свързани с емиграцията (тя се описва като "хардлайнер" по този въпрос) и всичко, свързано или вдъхновено от движението Black Lives Matter, което в един момент тя сравнява с Ку Клукс Клан.
Политологът Касино счита, че подобно на Доналд Тръмп, Ларън може да се счита за пример на фундаменталната промяна в начина, по който консерваторите говорят за расовите различия. "Имаше неписано правило в консервативното движение от много време, което те бяха научили от Ричард Никсън: не се говори открито за расата. Приемаше се за вредно и опасно да се говори за това под каквато и да е форма."
Подобно на Тръмп и много други консерватори, Ларън свързва тази промяна с умората от политическата коректност. "Твърде дълго белите хора слушаха, че не могат да говорят за расови въпроси, и че само някои цветнокожи могат да говорят за расите. Не приемам това."
Тя твърди, че не е расист, но и че "не може да има група хора в тази страна, които са обвинявани за проблемите на малцинствените общности, и после да нямат правото да говорят или да се защитят."
Напоследък Ларън се е превърнала в ентусиазиран поддръжник на официалния кандидат на републиканците, след като предпочитаният от нея претендент - Марко Рубио отпадна. Сериозна мотивация за нея е антипатията й към противника му. "Аз съм #NeverHillary, винаги и докрай," заявява тя. "Може и да не харесвате това, което Доналд Тръмп казва, но аз не харесвам това, което Хилари Клинтън прави."
Ексцесиите на Тръмп според нея са простими като жестове на шоумен. "И аз съм шоумен," допълва тя.
Част от това шоу е външният й вид - нещо, което й е спечелило гнева на критиците, включително по нейни думи на феминистките. Определено се подхвърля, че тя дължи кариерата си на визията си,
"Грижа се за себе си," казва тя. "Дали някои хора ме гледат, защото смятат, че съм красива? Може би да. Но доста повече гледат, защото оценяват това, което казвам."
Що се отнася до това дали възходът на Ларън ще продължи извън сегашния политически сезон, това не е съвсем сигурно. Работодателят й - The Blaze, има доста финансови трудности. Той не успява да привлича големи рекламодатели, които да финансират програми и предавания, възприемани като твърде крайни.
Ларън твърди, че е трайно ангажирана с The Blaze, и изрича немалко похвали за Бек, но в някакъв момент може и да бъде принудена да си търси нов медиен дом. Според Касино това може и да не е лесна задача. "Посланията, които тя отправя, ще й създадат доста големи проблеми да намери масови рекламодатели. Независимо дали ни харесва или не, това, което говорите по телевизията, се диктува от фирми като Procter & Gamble и Chevrolet," коментира той.
Ларън очевидно разбира защо и как работят нейните видеа с Final Thoughts. "Много съм спорна и провокативна, и не бягам от това," коментира тя. Тя успява да изрази консервативния гняв на 2016, и го прави по много свеж начин.
Трудно е да си представим този гняв да изчезне, независимо какъв ще е резултатът от изборите, но дори и това да се случи, Ларън може и да се задържи в телевизионния пейзаж за дълго. Като целия американски консерватизъм, тя е неимоверно находчива и адаптираща се.
