Има един мъж. Германец. Нацист. Есесовец. Жив е и е на 93 години. Казва се Оскар Грьонинг. Работил е в един от лагерите на смъртта - в Аушвиц. Бил е счетоводител.
Той е в полезрението на немската правораздавателна система отдавна.
През 2005 година участва в заснемането на документален филм, в който потвърждава наличието и на лагери, и на газови камери, и на работата им. Прави това срещу сънародниците си германци, които отричат Холокоста. Изрича думите "Бях там, видях". Неколкократно признава моралната си вина.
Възможно е публичното му говорене да е сделка на адвокататите му с прокуратурата, но може и да не е.
Факт е, че миналата година същата прокуратура, която през 2005-та го е сметнала за невинен, го счита за виновен и му повдига обвинения за съучастие в убийството на 300 000 души.
Той е работил като счетоводител и не е убил нито един човек. Нито един.
93-годишният Оскар Грьонинг в първия ден на съдебния процес срещу него, повдигнат на 21 април 2015-та година с обвинение за съучастничество в убийството на 300 000 души в Аушвиц / Снимка: Getty
В съда присъстваха и евреи, оцелели от ужаса на Холокоста. Нито един от тях не го обвини в насилие и убийства. По думите на немските медии свидетелите мълчат, а децата им - гледат и слушат разказите му и не проумяват.
По времето, когато е счетоводител в концлагера, Грьонинг отговаря за вещите, откраднати от депортираните в лагера. На 10 юни 1945-та частта, в която служи, се предава на британците и той е задържан. През 1946-та е прехвърлен във Великобритания. Впоследствие е освободен и се завръща в Германия, където води спокоен живот.
С днешна дата той е осъден на първа инстанция на 4 години и адвокатите му обжалват тази присъда.
Има още един мъж. С днешна дата бившият надзирател в концентрационния лагер "Аушвиц" Райнхолд Ханинг (94 г.) е осъден на 5 години лишаване от свобода заради съучастие в избиването на най-малко 170 000 души.
Присъдата беше произнесена в град Детмолд. Есесовецът Ханинг е постъпил като надзирател в зловещия концентрационен лагер, когато е бил на 23 години. До края на Втората световна война там са били избити над един милион души.
Райнхолд Ханинг по време на процеса срещу него
Десетилетия по-късно при Ханинг и такива като него не биха могли да се докажат конкретни престъпления. Точно поради тази причина в Германия беше приет закон, по силата на който е достатъчно да се докаже, че си работил в концентрационен лагер, което се смята за престъпление.
Не всички германци могат да са откровени за Холокоста, въпреки съучастието си като Оскар Грьонинг, не всички са били "на работа" по време на трудно доказуемото престъпление като Ханинг, но всички до един имат комплекс, когато се говори за миналото.
Беше отдавна, през 2003 или 2004 година. Бях в Швейцария във френскоговорящ планински кантон.
Малко градче. Любезни хора. Поздравяват те всички на улицата, независимо дали те познават или не, и ти също поздравяваш всички. Така е прието.
Но в една триетажна къща с голям двор не се говореше само френски език и нямаше само швейцарци. В къщата се чуваха френска, немска, италианска, българска, английска реч. Говореше се дори есперанто. Бях ръководител на театрално ателие, работех над текст от съвременен италиански автор.
Една сутрин в кухнята на приземния етаж, чаках заедно с още няколко сънени колеги пред машината за кафе. Влезе един от двамата германци и застана най-отпред като ни предреди и съвсем спокойно започна да си си прави кафе. Застана дори пред момичето, чийто ред беше дошъл. Настана неловко мълчание.
Ядосах се и му казах веднага да отиде най-отзад и да се извини на момичето. Той се обърна, изгледа ме презрително и спокойно ми каза, че аз съм от Източна Европа, тоест - славянин, тоест - роб, и трябва да мълча.
Казах му, че сигурно е така, че вероятно е прав и че освен всички разлики, които той вижда в нас като човешки същества, има и още една. И тя е разликата между дядовците ни. Гледаше неразбиращо.
Казах му, че по време на Втората световна война неговият дядо е товарил едни хора в едни вагони и ги е пращал в едни лагери, а моят дядо, от робската България, е свалял същите тези хора от сходни вагони, защото така в крайна сметка е решило робското българско правителство.
Той пребледня. Извини се. Аз не приех извиненията му. До обед на същия ден си беше тръгнал. Беше образован мъж, с добра работа, жена, кола, деца.
Не генереализирам. Не познавам много германци. Не зная колко от тях мислят като него, но често си спомням случката.
Зная, че в Германия отричането на Холокоста е престъпление по смисъла на "закона за публичното одобряване, отричане или омаловажаване на действията на националсоциалистическия режим, което може да наруши общественото спокойствие".
Според едно доста оспорвано решение на германския Конституционен съд по този въпрос: "Дори такива твърдения да са част от научно изследване или хипотеза, те могат да обосноват наказуемост, защото защитата на свободата на словото не е валидна за съзнателно изнасяне на факти, определени като "доказано лъжливи" от германското законодателство". Оспорван или не, законът си е закон.
Холокост (от гръцкото ὁλόκαυστον - ὁλόν „напълно" и καυστον „изгаряне") е геноцидът над приблизително шест милиона европейски евреи по времето на Втората световна война, като елемент от програма за целенасочено унищожаване, планирана и изпълнена от Нацистка Германия.
Понякога понятието бива заменяно с термина "шоа" (Иврит: השואה), което на иврит означава "разрушение" или "голяма катастрофа".
Други етнически, политически и социални групи - цигани, комунисти, хомосексуални, Свидетели на Йехова, съветски военнопленници, политически затворници, инвалиди също са преследвани и унищожавани от този режим.
Холокосът не е само и не е просто чудовищно зло. Той дори не е и "отвъд представите за Добро и Зло"(Ницше). За него точни думи няма открити. Няма и да има.
Болката е огромна, раните - незаздравели.
Справедливо трябва да бъде наказан всеки, замесен в това ужасно деяние.
Не съм юрист, не се наемам да тълкувам нито закона, нито прилагането му.
Размишлявам само дали след всички справедливи процеси, и след всички заслужени осъдителни присъди, емското общество има желание да приключи с тази позорна страница от историята си веднъж и завинаги.
Германия има право да гледа напред.
70 години са кратък момент от историята, но са и време, в което се сменят две поколения, и повече. Разбира се, за престъпление от такъв ранг не бива да има давност.
Размишлявам и дали немската правораздавателна система, която от 1946 година до преди година не намираше Грьонинг и Ханинг за виновни, а сега не изпитва остро чувство за вина за това, че не е предприела нито една законова стъпка срещу тях.
И я предприе. Обвинение в съучастие в убийствата на 300 000 души за единия и на 170 000 за другия. Продължавам да размишлявам...
