В последните месеци темата за "срама от летене" стана актуална покрай отказа на екоактивистката Грета Тунберг да ползва въздушен транспорт заради въглеродните емисии.
Изразът "срам от летене" дори беше определен за дума на годината от нидерландците, но за много хора това да не ползват самолети е голям проблем. Дори и да искат да пазят околната среда, те няма как да пропуснат сватба на член на семейството или професионална възможност, която изисква пътуване на огромно разстояние за кратко време.
Това не значи, че хората не вярват, че летят по-малко. Проучване на UBS сред 6000 души в Германия, САЩ, Франция и Великобритания открива, че един на всеки петима е намалил броя на полетите си през последната година. Това обаче не променя цялостната картинка и повечето самолетни компании работят на същите обороти, както досега.
Оказва се, че по данни на Международна асоциация за въздушен транспорт в глобален мащаб въздушният трафик се е увеличил. Това е валидно дори за държави като Финландия, която обеща да постигне въглеродна неутралност до 2035 г. Изпълнителният директор на финландската национална авиокомпания Finnair - Топи Манер, отбелязва, че не вижда "никакво въздействие на данните за трафика или броя на пътниците" на т. нар. срам от летене.
В същото време информацията на авиокомпании, които шумно се хвалят с компенсиране на въглеродните емисии, също не трябва да бъде възприемана като чиста монета. В крайна сметка по-голямата част са се съгласили да направят това заради CORSIA - програма на ООН, насочена към намаляване на въглеродните емисии в авиацията, която ще бъде наложена между 2021 и 2024 г. Тя цели да запази нивата на въглеродни емисии от международната авиация до нивата от 2020 г., като задължава авиокомпаниите да купуват единици редуцирани емисии, за да запазят баланс във влиянието си.
До каква степен обаче тези схеми за компенсиране на въглеродния отпечатък работят е спорен въпрос. Един пътник в икономична класа, който пътува между Лондон и Ню Йорк, натоварва въздуха с 1.6 тона въглероден диоксид - колкото би било въздействието му, ако всеки ден пътува по 25 км всеки ден с икономична кола.
Компенсирането на въглеродни емисии със сигурност е по-добре от това да не се прави нищо, но това съвсем не решава проблемите.
Изглежда, че единственото място, на което срамът от летене оказва въздействие, е Германия и то по отношение на вътрешните полети. За ноември те са паднали с 12 процента спрямо година по-рано, за сметка на това влаковият транспорт процъфтява. Това от своя страна дава добър поглед върху въпроса как може да успее движението на срама от летене - като предложи смислени алтернативи. Повечето хора не могат да си позволят да наемат яхта, с която да прекосят Атлантическия океан, вместо да се качат на шестчасов полет, или да намерят времето за 19-часово пътуване с влак между Чикаго и Ню Йорк.
Добре е, че темата се повдига, защото кара авиокомпаниите да правят проучвания, свързани с възобновяемите източници на енергия. Засега обаче изглежда, че срамът от летене може да откаже само най-запалените активисти от полетите. Вместо това трябва да се огледаме за алтернативи - методи, които да не противоречат на факта, че за повечето хора е трудно да погледнат на нещата извън нуждите на собствения си живот.
