Франция не прави достатъчно, за да предотврати насилието над жени и да помогне на жертвите на насилие. Нов доклад по темата от група експерти на Съвета на Европа, публикуван във вторник, призова за по-сериозни действия.
Той идва в момент, когато Франция провежда сериозен обществен дебат темата, който трябва да произведе промени в законите на страната.
Публикуваната оценка на експертите се отнася до прилагането на Истанбулската конвенция във Франция. Според тях страната е поела "силен ангажимент в провеждането на политики за предотвратяване и борба с насилието над жени като национален приоритет".
И все пак страната трябва "да увеличи броя на специализираните служби и специализирани приюти за жени жертви на насилие, като същевременно гарантира тяхното адекватно географско разпределение, да засили мерките за обучение на всички професионалисти, да подобри наказателното реагиране на насилието и да преразгледа криминалното определение за сексуално посегателство и изнасилване, за да се гарантира, че се основава на липсата на свободно дадено съгласие.
И това са само част от препоръките към Франция за борбата с насилието срещу жени.
Докладът също така критикува практиката за допускане на дела за изнасилване да бъдат изправени пред поправителен съд за по-малко сериозни обвинения, което прави възможно преквалифицирането на престъплението като сексуално посегателство, което носи по-малко сериозни наказания. Това "свежда до минимум сериозността на изнасилването, а" жертвите "носят последствията от дисфункцията на съдебната система".
В отговор френското правителство заяви, че е "по-ангажирано от всякога да се бори срещу всяко сексуално и основано на пола насилие".
В неделя френското министерство на правосъдието публикува собствен доклад за убийствата или опитите за убийства, свързани с домашно насилие през 2015 и 2016 г. Докладът установява, че две трети от жертвите са били жертва на домашно насилие, преди да бъдат убити или да бъде посегнато на живота им.
Консултацията продължава три месеца и приключва на 25 ноември - Международния ден за борба с насилието над жени.
Жил Бурдоа, която ръководи група за подкрепа на жертви на домашно насилие в Париж, в едно свое интервю неотавна заяви, че "не е оптимист" относно тези консултации и колко ще постигнат те.
"Истинският проблем е в полицията и в приемането на оплакванията от жените, в съдиите, които не наказват насилниците, и е затворите, които са толкова пълни, че нито един насилник никога не бива затворен, освен ако почти не убие жертвите си", каза тя.
Някои жени, оцелели след жестоки актове на домашно насилие пък са на мнение, че тяхната гледна точка и тяхното положение се пренебрегва, като акцентът се измества към онези жени, които са били убити.
"Не съм мъртва и следователно не се броя", каза Мелиса, оцеляла след домашен тормоз, живееща в Париж. Тя е обезпокоена, че националният дебат във Франция се фокусира твърде много върху случаите на убийства на жени заради пола и желанието да се въведе специален термина в закона за това - фемицид, а не върху хилядите жени, претърпели дългосрочно физическо, психическо или сексуално насилие.
През годините, каза тя многократно е подавала жалби в полиция срещу бивш свой партньор. Въпреки това на нея й се налага да се бори за попечителството над децата им, след като бащата я принуждава (със сила) да се откаже от законното попечителство над тях, както и от парите в общата им сметка в банката, която той е присвоил за себе си.
По думите й обаче полицията подминава до голяма степен оплакванията й и не приема сериозно твърденията за тормоз. Един полицай дори й предлага просто да начертае червена линия, която да я разделя от мъжа й насилник. "Имате голяма къща, нали? Е, иди вкъщи и начертай линия в центъра и остани от едната страна, а той ще остане от другата", казал полицят по спомените й.
Сега разведена, Мелиса все още страда от психологически проблеми, включително посттравматичен стрес заради побоите, които бившият й мъж й хвърлял.
Хоралин Думеснил, бивш френски адвокат, който защитава жертви на домашно насилие, коментира, че правителството е трябвало да направи основата преди да се консултира с обществеността.
"Първо трябва да се проведе задълбочено разследване на жертвите на фемицидите и взаимодействието им с полицията, прокуратурата и съдиите, за да се установят структурни проблеми държавата", казва тя.
Думеснил описва публичните консултации в момента като схема за "маркетингова комуникация", като според нея те "не се фокусират върху решаването на проблемите", а просто поддържат разговор. Подобно на Мелиса, тя също се притеснява, че фокусът върху темата за фемицида е твърде тесен и ограничава силно въпроса.
Марлен Шиапа, държавен секретар отговарящ за равенството между половете от 2017 г. насам, ръководи този национален дебат. Въпреки това нейният пост има много по-малък бюджет от напълно оборудвано министерство и тя не може да подписва нормативни документи.
Новината за отпускането на бюджет от 1 милиард евро за насърчаване на равенството между половете през 2020 г. - удвояване на сумата от тази година - идва обаче на фона на твърде малко информация за направените до момента разходи.
Думеснил е на мнение, че ако от тези пари не се отделят средства за промяна в обучението на кадрите от полицията и от съдебната система, занимаващи се с подобен род престъпления и жалби, като цяло това ще увеличение ще е безсмислено.
Тя каза, че многократно се е сблъсквала с безчувствено и неподходящо поведение от страна на полицаи спрямо жертвите на домашно насилие.
"На някои от клиентите ми се подиграваха, други бяха напълно дискредитирани", коментира Думеснил и добавя, че тя последователно е насърчавала клиентките си да направят първата стъпка. След такова отношение обаче някои жени са се отказали да подадат жалба, разказва тя.
По думите на Катрин Гарние, наскоро оттеглила се от полицията като шеф на районно управление в южния френски град Каркасон, коментира, че подобни случаи не са рядкост.
Служителите в нейното управление са получили обучение за реагиране на всичките видове насилие в рамките на само един ден.
"Разделът за домашното насилие може да е бил 20 или 30 минути, пресечен в пълен ден на обучение", обяснява Гарние.
През цялата си кариера тя е оставена сама да разбере как най-добре да се справи с случаите на домашно насилие, тъй като й се налагало разследва множество оплаквания без подходящо обучение.
"Тези разследвания се обработваха като всички други видове насилие и това беше сериозна грешка", коментира бившият полицейски началник.
