Когато Матео Салвини излиза на сцената в Милано, знае, че е сред свои хора.
Марин льо Пен, лидер на френското "Национално обединение", вече е подгряла публиката. Герт Вилдерс от холандската Партия на свободата, го потупва по рамото, за да си направят селфи.
На площада пред катедралата в Милано са се събрали поддръжници на цели 11 дясно-популистки партии от цяла Европа.
"Хората, които са тук, не са от крайната десница. Екстремистите са онези, които управляваха Европа през последните 20 години", казва вицепремиерът на Италия пред тълпата от симпатизанти. "Кой предаде Европа? Кой предаде мечтата на Дьо Гол и Де Гаспери? Направиха го Меркелите, Макроновците, Соросовците, Юнкеровците, които изградиха Европа на големите финанси и безконтролната имиграция".
Откакто влезе в управляващата коалиция с "5 звезди" в Италия, лидерът на "Лигата" Матео Салвини се сдоби с героичен статус сред европейските популисти заради способността си да налага твърдата си политика по отношение на миграцията.
Салвини се надява да използва тези инерционни сили, за да формира наднационален алианс след 26 май - и, в крайна сметка, да преобърне съществуващия Европейския съюз с хастара навън.
Мнозина наблюдатели в Брюксел предупреждават, че създаването на нова коалиция от антиевропейски сили може да доведе политиката на ЕС до блокада. Или както посочват от Европейския съвет за външна политика - има риск следващата ЕК да бъде по-малко склонна да се занимава с международни казуси и да се отклони от досегашните си принципи по основните глобални проблеми пред Европа: свободна търговия, защита на човешките права, върховенство на закона и политика на базата на многостранни споразумения.
Марин льо Пен смело предсказва, че новият алианс ще бъде третият по големина политически блок в ЕП след изборите в неделя. Тя твърди, че "моментът е исторически" и че за първи път сродните й политически сили от континента не са разделени, а са "в позиция да променят тази Европа".
Въпреки активната дружелюбна агитация, намеренията на Салвини и Льо Пен може да се сблъскат с неизбежните пречки на реалната политика.
Големият митинг в Милано беше пропуснат от един от водещите фактори в евроскептичното движение - Хайнц-Кристиан Щрахе от австрийската Партия на свободата се принуди да отмени визитата си в Италия заради избухналия корупционен скандал в собствената му страна. Щрахе подаде оставка от всички заемани постове - включително като вицеканцлер на Австрия, а правителственият ръководител Себастиан Курц поиска предсрочни избори.
Виктор Орбан беше вторият лидер, ухажван от Салвини, който пропусна сбора.
Унгарският премиер често хвали лидера на "Лига" за това, че е спрял миграционният поток през Средиземно море. Самият той обаче още не е взел решение дали да остане в рамките на центристкия блок ЕНП (който замрази членството на "Фидеш" преди месеци), или да се сбогува с влиянието си в Брюксел и да подкрепи групата на Салвини. Очевидно решението на Орбан не е никак сигурно, а резултатът от 26 май ще е от ключово значение за бъдещето на европейската десница.
Полската "Право и справедливост", която също се разминава все по-рязко с ЕНП, е сред влиятелните групи, които отказват да се включват във френско-италианския съюз.
Практиката досега показва, че евроскептиците не изгарят от желание да работят заедно в ЕП.
От 2014 г. съществуват две подобни групи в Европарламента, които държат общо 78 евродепутати.
Първата група е "Европа на свободата и пряката демокрация", която се състои от 41 души и се оглавява от британеца Найджъл Фараж. Най-голям дял в нея има неговата Партия на Brexit (14 мандата), следвана от италианските "5 звезди" (с 11 души). Две френски партии с по двама евродепутати също влизат в това обединение - "Стани, Франция" на Никола Дюпон-Енян и Патриотите на Флориан Филипо.
Втората фракция е "Европа на нациите и свободите", в която влизат 37 евродепутати и се управлява съвместно от Никола Беи от партията на льо Пен и Марсел де Грааф от партията на Герт Вилдерс. Френското "Национално обединение" е водеща сила в тази група, следвана от италианската "Лига", австрийците на Щрахе и холандската Партия на свободата.
Самостоятелната тежест на всяка от тези групи е незначителна на фона на ЕНП (216 евродепутати) или групата на Социалистите (187 мандата). Предизборното обединение обаче може да доведе до формиране на по-многочислена сила в ЕП.
Марин льо Пен и Матео Салвини се надяват да формират една голяма обща парламентарна фракция под името "Европа на нациите", към която да се влеят евентуалните популистки евродепутати от Полша, Гърция, Естония, Словакия, Чехия, Великобритания (старият UKIP, напуснат от Фараж) и България (представлявани от "Воля" на Марешки, за когото социолозите не дават шанс да прескочи бариерата от 5,8%). Салвини разчита да получи 25 мандата в Италия, Льо Пен - 22 във Франция, Алтернатива за Германия - 12, австрийската Партия на свободата - 5.
Предварителните проучвания показват, че популистките партии в Европа ще спечелят около 25-30% от гласовете на гражданите. Това обаче не е гаранция за проповядваната от тях революция в рамките на ЕП.
Въпреки че споделят доста общи националистически теми, популистктие движения са разделени по различни парламентарни фракции и имат собствени приоритети, които правят общата им дейност доста трудна.
Например - Салвини е отявлен поддръжник на Владимир Путин, докато полските популисти са дълбоко враждебно настроени към руските амбиции. Данните от гласуванията в действащия ЕП показват, че мечтата за "всенародна" евроскептична коалиция е почти непостижима. Едва ли бъдещата парламентарна фракция ще е по-способна да се мобилизира за координирани атаки срещу системата на ЕС.
За да имат инструменти за влияние в Брюксел, отделните партии в големите политически семейства трябва да работят заедно. Основните групи като ЕНП, ПЕС и др. са наясно с този факт, защото го правят от десетилетия. Но популистите не представляват единен блок, особено що се отнася до ключови проблеми като търговията, икономическата интеграция и миграцията.
Салвини, например, иска повече свобода за бюджетните разходи, докато северните популисти от Холандия, Финландия или Германия са фискално консервативни. Някои харесват Путин, други - не. Салвини иска да изгони имигрантите от Италия, но "приятелите" му от Централна и Източна Европа не желаят да ги приемат. Изглежда, че единствените теми, по които имат единодушие, са свързани с това, което не харесват.
Всичко това поставя под сериозен въпрос дали тържествените обещания и речи са подплатени с реално съдържание.
Това няма да е първата група от "протестни" движения, които постепенно улягат и се дистанцират от собствените си предизборни платформи, веднъж щом влязат в ЕП, където нямат особено влияние върху европейското законодателство.
Засега прогнозите сочат, че Италия е единствената страна-член на ЕС, в която популистите около Салвини имат шанс да станат първа политическа сила. Някои наблюдатели обръщат внимание, че дясното обединение около Рим може да произведе обратен ефект - а именно, да увеличи тежестта на Либералите и Зелените при бъдещите преговори за формиране на коалиция около ЕНП или ПЕС.
