Не е лесно да си Алексис Ципрас.
Гръцкият премиер е главно действащо лице в двуседмичния политически трилър: всичко започна с дръзкия ход с референдума, който вкара до будна кома гръцката банкова система, освободи огромно електорално напрежение през победата на "OXI" и кулминира в брутален 17-часов маратон на нерви и компромиси на терена на кредиторите в Брюксел.
Часове преди ключовия дебат по новото данъчно законодателство по поръчка на Тройката, СИРИЗА е пред разкол, а синдикатът на служителите в публичния сектор ADEDY обяви, че свиква 24-часова стачка - първата демонстрация срещу кабинета на Ципрас от началото на управлението му.
"Ще гласувам с отвращение"
"Поемам пълна отговорност за грешките и пропуските, поемам отговорността, че се подписах под документ, в който не вярвам, но съм длъжен да приложа", заяви Ципрас в едночасово интервю пред държавната ЕРТ късно във вторник.
Гръцкият премиер все пак се опита да "продаде" отстъпките на Еврогрупата като свои успехи.
"Честно казано, те не само бяха принудени да ни отпуснат свежи пари, но и да ни дадат 82 млрд. евро и да приемат преструктурирането на дълга", коментира той.
Ципрас призна, че не е успял да намери друг изход за кредитиране на огромния външен дълг на Гърция: "Поисках помощ от Русия, Китай и САЩ, никъде нямаше опции".
Той заяви, че без споразумението ситуацията в страната щеше да се усложни още повече.
"Един хаотичен фалит не само щеше срути банковата система и да стопи всички депозити, но и щеше да ни принуди да печатаме валута с драстична обезценка. Един пенсионер, който сега получава 800 евро, щеше да вземе 800 драхми пенсия. И нямаше да му стигнат не за месец, а за три дни", така Ципрас очерта апокалиптичния сценарий на Grexit.
Особено интересен акцент от интервюто беше ясната разделителна черта, която Ципрас очерта между себе си и Янис Варуфакис.
"Той даде чудесна инерция на преговорите от самото начало, но е ясно, че впоследствие бяха допуснати грешки. Човек може да е брилянтен икономист и университетски преподавател, но това не го прави задължително добър политик. Аз поемам отговорността", заяви неузнаваемият Ципрас по адрес на доскорошния си финансов министър.
ДДС-терапия за 3 млрд. евро
Екипът на Евклидис Цакалотос вече внесе пакетът с промени в данъчното законодателство, от чието приемане зависи бъдещето на финансовата програма.
Проектът беше внесен във вторник вечерта със спешен статус, което означава автоматично разпределение в ресорната парламентарна комисия и приоритетна позиция в дневния ред.
Пленарният дебат може да се проведе само в едно четене за максимум от 10 часа - с други думи, най-късно до четвъртък сутрин пакетът трябва да бъде приет.
Законопроектът предвижда въвеждане на три ставки на ДДС в размер на 6, 13 и 23%.
Най-ниският данък добавена стойност ще се налага на продажбата на лекарства, книги и билети за театри; 13% ДДС се предвижда за всички свежи хранителни продукти, енергийните доставки, водоснабдяването и хотелиерството. Най-високата ставка на ДДС - 23% - е за преработените хранителни стоки, транспорта, ресторантите, медицинските услуги и др.
Проектът на Цакалотос предвижда постепенно премахване на специалната ДДС-ставка за Егейските острови, като ексклузивният статут ще се запази само до края на 2016 г. и то за най-отдалечените острови. Като контрамярка правителството предлага подкрепа за осигуряване на работни места за социално-слабите жители на островите.
Новото законодателство предвижда още повишаване на данък "Солидарност" до 8% в зависимост от нивото на доходите на задължените лица. Данък "Лукс" се увеличава от 10 на 13% за притежание на моторни превозни средства с работен обем на двигателя от над 2500 куб.см., басейни, въздухоплавателни средства и лодки с дължина над 5 метра.
Променя се и данъчното облагане за селското стопанство, увеличава се корпоративният данък от 26 на 28%, и др.
Извън данъчните промени се предвижда и реформа на Гръцката статистическа служба ELSTAT.
Сметките на Главната данъчна администрация показват, че предвидените мерки ще доведат до годишно увеличение на бюджетните приходи в размер на 3,175 млрд. евро.
Свой сред чужди, чужд сред свои
По ирония, Ципрас може да разчита на сигурна подкрепа от страна на про-европейската опозиция в лицето на ПАСОК, Нова Демокрация и То Потами, както и на коалиционния партньор "Независимите гърци".
Въпреки публичната кампания против споразумението с Тройката, лидерът на ANEL и министър на отбраната Панос Каменос все пак обяви, че ще одобри предложените от МФ мерки в парламента, за да не допусне успех на европейските сили, които се опитвали да детронират Ципрас.
Проблемът на премиера идва от собствените му редици - СИРИЗА няма единна позиция по споразумението с кредиторите.
Един от най-острите противници на Алексис Ципрас е председателят на гръцкия парламент Зое Константопулу (СИРИЗА). Преди дни Константопулу гласува "против" даването на мандат на Ципрас за продължаване на преговорите с Тройката. Тя обяви, че няма намерение да се оттегли от поста си дори партийният лидер да поиска оставката й.
Още една силна фигура в СИРИЗА каза "не" на своя премиер: става дума за енергийния министър Панайотис Лафазанис и лидер на крилото "Лява платформа", който призова Ципрас да оттегли споразумението, докато не бъде взето окончателно решение в парламента.
"Гърция има алтернатива. Дилемата на кредиторите - капитулация или разрушение - е фалшива, тя цели да тероризира и предизвика колапс в публичното самосъзнание", обяви Лафазанис в "кърваво писмо" до премиера Ципрас.
Лафазанис заявява, че радикална формация като СИРИЗА не заслужава да носи отговорност за подобно "неприемливо споразумение", след като вече е отхвърлила спасителните програми и мерките за бюджетни съкращения.
Енергийният министър дори заплашва, че "макар парламентът да одобри сделката с гласовете на опозицията, гръцкият народ няма да го приеме, ще го отхвърли с единство и борбеност".
Данък "Обществено мнение"
Въпреки разцеплението в рамките на СИРИЗА общественото мнение се оказва на страната на Алексис Ципрас.
Според изследване, публикувано в гръцката агенция MacroPolis, цели 70,1% от гърците отговарят положително на въпроса дали парламентът трябва да приеме споразумението с Брюксел. С "не" отговарят 25,3 на сто.
Гърците са раздвоени по въпроса кой носи вината за строгите реформи, които трябва да се приложат: 48,7% са склонни да обвинят европейските лидери, докато 44,4% виждат причините в администрацията в Атина.
Въпреки всичко над 68% от запитаните отговарят, че предпочитат Алексис Ципрас да продължи да ръководи правителството дори ако има промяна в коалицията. 22,6% смятат, че е време премиерът да се смени с друга фигура с по-широко обществено доверие.
Правителствената въртележка
Една от първите задачи на Алексис Ципрас след прокарването на ключовия вот ще бъде ремонт на кабинета. Още в четвъртък, според правителствени източници, ще има смяна на министри.
Промените няма да засягат само онези членове на кабинета, които са изразили несъгласие със споразумението, а ще има по-мащабен ремонт с цел "подобряване на работата на кабинета".
Предполага се, че сред отстранените министри ще бъдат Панайотис Лафазанис (енергетика) и Димитрис Стратулис (алтернативен министър по социалната сигурност), които вече се очертаха като вътрешни опозиционери в кабинета. Надя Валавани (алтернативен министър на финансите) също даде знак, че има намерение да се оттегли от властта.
В Атина не очакват радикална смяна на формулата на властта или предсрочни избори - поне засега. Една от причините Ципрас да не пристъпи към формиране на "правителство на националното спасение" е нежеланието му да вижда лица от стария режим в управлението.
Около 30 депутати от управляващата лява коалиция вероятно ще бламират лидера си и няма да подкрепят законопроекта на Цакалотос.
Ако броят на "бунтовниците" надвиши 40 души, обаче, кабинетът ще падне под конституционно закрепения минимум от 121 депутати в подкрепа на кабинет на малцинството. В този краен случай, Ципрас може да бъде принуден да формира нов кабинет на базата на широка коалиция, а председателката на Върховния съд Василики Тану може да поеме премиерския пост.
