Все повече са младите италианци, които са запленени от залаганията. Сутрин на училище, а вечер залагат пари, понякога до късна нощ. Скуката се бори на ротативките. Училището и местата, където се играе хазарт са все по-близки. Сряда вечер е вечер като всички други, но в тази игрална зала между 11 часа и полунощ е пълно с момчета и момичета. Те се надяват на печалби, а всъщност ще бъдат обрани до шушка.
Машините ги има във всеки мол. А те са толкова популярни сред децата. Това са машини на късмета, които работят с монети и когато печелиш, изкарват метри цветни талончета. Да, именно такава е наградата: метри от неудобна хартия, които обаче да бъдат видими отдалече.
Победителите отиват при друга машина и след известно време и усилия машината им връща ваучер. За това парче китайска пластмаса, малките играчи са изхарчили по около 10 евро.
Учениците от горните класове не се занимават с глупости. Под зоркия поглед на чернокожия охранител, те директно се намъкват в стъкления портал на "Luckyville"- игрална зала за възрастни.
Само през 2016 година италианците са изхарчили 95 милиарда евро или 4,7% от БВП за хазартни игри. От тях за раздаване на печалби са отишли - 76,5% милиарда евро, печалбата за организаторите на хазартни игри е от 8,5 милиарда евро. Като данъци държавата е прибрала - 10 милиарда евро.
Италианският рекорд
През 2016 година Италия бие всички рекорди, напук на кризата. За хазарт отиват 7,9 милиарда евро на месец, 260 милиона на ден, почти 11 милиона на час, 181 хиляди евро на минута. Все едно всеки италианец - включително и бебетата е заложил и съответно евентуално загубил 1 583 евро. На Ботуша за игри са изхарчили много повече от годишната печалба на Мерцедес (83,8 милиарда), или на Amazon (83,6 милиарда) и дори на Boeing, която конструира и продава самолети по света (90,2 милиарда).
Тото, залагания на коне, бинго, покер? Това вече не е модерно. Повече от половината от парите е изиграна на ротативките. Там са отишли 26,3 милиарда. Ротативките приемат монети и дават печалби до 100 евро. 22,8 милиарда е перото за по-горния клас машини.
Те взимат банкноти и може да спечелиш до пет хиляди евро, но в случай на джакпот може и повече. Резултат: 50 хиляди в брой, 2,7% от БВП.
В Абруцо няма пари за снегорини, но за ротативки има
Например Абруцо, където падна голямата лавина и туристи и местни умират под снега, защото пътищата не се чистят. Те нямат добри снегорини, но имат 11 154 ротативки. По една на всеки 119 жители. По брой на игрални машини на човек те се първи в Европа. Така е и в друга италианска област - Фриули Венеция Джулия.
Интересен факт е, че и снегорините и броят на ротативките зависят от държавата. Най-вероятно режимът на разрешения е доста либерален.
Всъщност държавата има изгода да поддържа игралната треска на хората. Така се благоприятстват печалбите на фирми, регистрирани извън страната - в Лондон, Люксембург или Кипър. В същото време обаче се взимат смешни такси. ДДС в Италия варира за съответните услуги - за електричество, храни и лекарства е 10%, за дрехи - 22%.
Затова пък собствениците на игрални зали дължат минимална такса от 5,5%, която даже до 2011 година е била - 2%. А ротативките с монети - 17,5% през 2016 година.
От деветдесет и петте милиарда, отишли за хазарт, трябва да се приспаднат печалбите за организаторите на хазартни игри на стойност осем милиарда и половина и данъците - за 10 милиарда. Останалото е отишло за печалби.
Сумата от приходите и данъците изразява реалните разходи за хазарт. Тоест това е сумата, изхарчена за игри през 2016 година - това са 18,5 милиарда евро, седем пъти колкото печалбата на Ферари.
Печалбите се считат за богатство, върнато на държавата. Но е така само заради статистиката. Истината е, че който е загубил никога няма да си получи парите. А който е спечелил, много рядко накрая все пак ще се окаже на плюс. И двата случая ще продължат да играят.
В страната, където има четири казина
Законът за хазарта в Италия е много строг. На Ботуша има само четири оторизирани казина. Те се намират в Кампионе д'Италия, Сен Винсен, Сан Ремо, където се провежда известният фестивал и Венеция.
Най-стари са казиното на Сан Ремо, открито на 12 януари 1905 година. То се счита официално за най-старото казино в страната. Казиното на Венеция обаче съществува от 1638 година на Канале Гранде и се счита за най-древната игрална зала в света.
Видно е, че италианската държава предпочита да има казина предимно в пограничните зони. Кампионе д'Италия е на границата с Швейцария, Сен Винсен - на границата с Франция и Сан Ремо, който е на Лазурния бряг, близо до Монте Карло. Идеята е хем да няма казина в страната, хем малкото такива да са на границата - т.е. да спират играчите, запътили се в чужбина. Другата цел е била да се развият по-бедни райони.
Отдавна се говори за откриване на други казина в Италия. Особени усилия полага автономната област Фриули Венеция-Джулия, но всички нейни опити да получи разрешения отидоха напразно.
Много италианци са недоволни от това и стотици ходят в чужбина да играят. Най-близката дестинация е Словения, където има десет казина. Италианците идват и в България, където броят на казината е неограничен.
Но липсата на казина не означава тотална липса на хазартни игри. Масово разпространени са ротативките. Те са 397 хиляди за цялата страна, пада се по 1 апарат на 151 жители. За сравнение в Германия е една игрална машина на всеки 261 жители, а в Испания на всеки 245.
Големият брой на игралните машини започва с правителството Берлускони. Идеята е да се увеличат данъчните приходи чрез разрешителни за хазарт, за да не се увеличават данъците по принцип.
Първоначалната идея е да се възстановят разрушените от земетресението зони. Така се издават много разрешителни за игрални машини. В края на краищата се случва нещо друго. Италия се превръща в игрална зала на отчаяни играчи.
Така с 397 хиляди оторизирани машини, средната национална гъстота е по една ротативка на 151 жители. Италия е сред първите шест страни в света: заедно с Австралия, Сингапур, Финландия, Нова Зеландия и САЩ. Тя заема 22% от глобалния пазар.
