Няма никакво съмнение, че безследното изчезване и смъртта на 239 души е сериозно събитие. Представете си, че това е равносметката от терористичен акт в Съединените щати. Щеше да последва незабавно разследване, което да покаже какви грешки са допуснат и как може да бъдат поправени.
Вероятността нещо да бъде покрито би била нищожна.
Само че какво се случи, когато трагедията засегна жертвите от полет MH370 на Malaysia Airlines?
Две години и половина по-късно буквално нямаме представа какво се случва с разследването, което уж продължава. Нито една от отговорните страни не желае да коментира трагедията, да признае вина или да обърне внимание на страданията на семействата, които загубиха близките си в самолета.
Новата книга на репортера Кристин Негрони "The Crash Detectives" обаче хвърля шокираща светлина върху този скандал.
Тя описва колко потресена се е почувствала, когато разкрива, че "колкото и привидни усилия да прилагат за разкриването на мистерията на MH370, може да се окаже, че властите нямат никакъв интерес да разберат какво се е случило".
Негрони говори за безсилието на вътрешните инспектори в Malaysia Airlines. Това води до един от най-важните въпроси: Защо MH370 не e разполагал с техника за отчитане на локацията и условията на полета на по-кратки интервали от 30 минути?
Една година преди самолетът да изчезне, инспекторите на авиокомпанията откриват, че тя не отговаря на собствените си технически правила за честотата, при която полетите на дълги разстояния предават значима информация чрез сателитна връзка към централата в Куала Лумпур.
Нещо повече - инспекторите посочват, че при подобен проблем самолетите - включително полет MH370 - нямат право да летят по закон.
Според правилника на Malaysia Airlines, компанията е длъжна да проследява самолетите си "по време на всички фази на полета, за да гарантира, че полетът тече по предварително посочения курс, без извънпланови отклонения или забавяния".
Благодарение на упорството си Негрони разкрива, че транспортният министър на Малайзия по време на инцидента с MH370 - Хишамудин Хюсеин - е бил информиран за данните от доклада, но така и не си признава по време на честите журналистически въпроси, засягащи очевидните пропуски при проследяването на полета.
"Авиокомпанията е била предупредена от собствения си екип, че не отговаря на правилника за следене на полетите. Така че в Малайзия са били наясно, че имат проблем и не са направили нищо по въпроса. Не мисля, че днес съществува компания, която би си позволила подобен риск", казва Негрони.
Тя успява да прочете копия от докладите на инспекторите, но те не съдържат информация за изискуемата честота на съобщенията между самолета и централата. Нито авиокомпанията, нито местната дирекция за Гражданска авиация отговарят на редовните й молби за достъп до тази информация.
Все пак тя установява, че в момента полетите на дълги разстояния на Malaysia Airlines предават тези съобщения на всеки 5 минути.
Два дни след изчезването на MH370 министър Хюсеин обявява пред медиите в Куала Лумпур "Няма какво да крием".
А всички разследващи журналисти знаят, че един от най-големите проблеми е да разбереш какво точно се прикрива. След това идва въпросът за мотива - защо е нужно да се крият следи, кой има интерес от това?
Когато става дума за авиацията, властите на Малайзия не са нищо повече от фасада.
На хартия държавата разполага с всички институции, които би трябвало да прилагат международните стандарти за регулаторен контрол - Министерство на транспорта, дирекция за Гражданска Авиация, които отговарят за надзор над авиокомпаниите и т.н. Самите Malaysia Airlines имат собствен Отдел за контрол на качеството и регулаторни въпроси.
Но когато обърнете внимание на това как се правят назначенията в тези институции и кой контролира работата им, ще осъзнаете, че всичко е измама.
В търсене на истината в Малайзия, Негрони веднага попадав в лабиринта на националния политически живот, изтъкан от скандали. Премиерът Наджиб Разак не дава обяснения кой е отговорен за източването на милиарди долари от държавния инвестиционен фонд, нито как близо 700 млн. долара от този фонд се оказват в личните му банкови сметки.
Ето как Financial Times описва средата, която позволява подобно ниво на корупция да съществува безпрепятствено: "Партията на Наджиб - Национална организация на обединените малайци - управлява държавата без прекъсване в продължение на 6 десетилетия чрез подкупи и натиск срещу политическите опоненти".
Шуробаджанащината е проникнала във всички държавни институции, включително в онези, които държат контрола върху търговската авиация.
Неизбежно, когато се случи толкова сериозна криза, колкото загубата на MH370, тя показва колко скъпо струва удоволствието да назначаваш политически пешки вместо професионалисти на ключови позиции.
Журналистът от CNN Ричард Куест, който също е автор на книга за MH370, интервюира министър Хюсеин повече от година след трагедията и коментира: "...съществува изумителна разлика между неговото възприятие за случилото се и това, което останалият свят мисли по въпроса".
Това е едно от възможните обяснения. Но при политически режим, в който корупцията се е превърнала в епидемия, трудно може да се търси оправдание за нечия управленска несъстоятелност в отказа му да осъзнае реалността.
Малайзийското правителство контролира и ръководи разследването за изчезването на mолет MH370. Преди този случай, кабинетът никога не е подлаган на какъвто и да е сериозен натиск за публичност. Очевидно до ден-днешен не желае да признае отговорността си.
Самата вътрешна йерархия в разследването е трудна за осмисляне. Трите най-ангажирани държави, които финансират издирвателните мисии, са Малайзия, Китай (152 от пасажерите са китайци) и Австралия (тъй като мястото на катастрофата е най-близо до Австралия, която освен това притежава добра експертиза в подобни разследвания).
Един по-задълбочен поглед обаче показва, че разследването е оплетено във все по-разрастваща се структура от "помощници".
Най-отгоре стои eкипът за разследване на безопасността на полет MH370 към малайзийското Министерство на транспорта. Към ноември 2014 г. още петима външни партньори предоставят експертна помощ: Boeing; Rolls Royce (производител на двигателите на самолета); Thales (европейски аерокосмически конгломерат); американският Национален борд по транспортна безопасност, както и австралийският му еквивалент - Бюро по транспортна безопасност.
Оттогава насам се включват още повече организации - австралийската група за отбранителни науки и технологии; френската служба за транспортна безопасност - бюрото за разследвания и анализи; британската Служба за разследване на въздушни инциденти; британският сателитен оператор Inmarsat, който идентифицира района за издирвателните операции; както и Honeywell, компанията за авионика, която произвежда системите на Boeing.
Част от разследването се е превърнало в самостоятелен бизнес и поръчва технологии, които обикновено не се използват при подобни случаи - например да се определи точната локация в южния Индийски океан, при която полетът приключва.
Това е изцяло австралийска инициатива на изследователи, ръководена от Работната група за издирвателни стратегии и Групата за възстановяване на полетните курсове; към нея се включва още компания на име Global Environmental Modelling Systems (GEMS), Организацията за наука и индустриални проучвания на Австралия CSIRO, Геонаучната организация на Австралия и Националният университет на Австралия.
Наличието на толкова много замесени страни представлява някакъв организационен кошмар. Кой пред кого се отчита? Кой за какво отговаря?
Когато става дума за публичност на информацията, австралийското бюро по транспортна безопасност изнася най-голямата тежест. Службата публикува седмични бюлетини за напредъка на издирвателната мисия, но тя не е упълномощена да дава отговор на такива базови въпроси като:
- Защо намирането на отломки по бреговете на западния Индийски океан беше оставено на любителите?
- Защо нито един цент не беше отделен за методическо издирване, вместо да се пръскат 180 млн. долара за подводно търсене, което до момента се оказва безпредметно?
Бюлетините на австралийското бюро по транспортна безопасност издават, че службата е ограничена от заповедите на Куала Лумпур, чиято цел е да отклонят или игнорират всеки опит за поставяне на въпрос за достоверността и компетентността на разследването.
Разбира се - една от последиците от затворения политически режим като този в Малайзия е, че той подхранва развитието и разпространението на безразборни налудничави спекулации - от версията за извънземно отвличане до подли заговори на разузнавателните служби.
В опит да оборят най-идиотските теории на конспирацията, 15 бивши и настоящи специалисти по аерокосмически и комуникационни технологии създадоха организация, наречена Независима група за MH370.
Но дори те се покриха, след като успяха да затворят устите на някои от най-кресливите тролове и да публикуват цял куп многословни технически документи.
Хората, които страдат най-много от потулването на случая, са семействата на пасажерите и екипажа.
През септември Върховният съд на Куала Лумпур реши да даде ход на граждански иск, внесен от 76 близки на загиналите (66 китайци, 8 индийци и двама американци).
Семействата настояват за публикуването на 37 документа - комуникационни архиви, кореспонденция, бележки и междинни доклади от разследването. Ответници по гражданския иск са Malaysia Airlines, генералният директор на дирекцията за Гражданска авиация, кралските ВВС на Малайзия и правителството.
Това е един от редките случаи, в които съдебната система в страната демонстрира независимост от политическия режим. Изходът от делото остава непредсказуем.
Фактът, че разследването не може да се остави в ръцете на малайзийските власти, е ясен отдавна. Останалите участници в мисията би трябвало да се грижат за собствената си репутация и най-после да прекратят тази бъркотия.
Би трябвало да е елементарно да се обясни какво се знае и какво остава неясно по отношения на събитията, довели до трагичната нощ през март 2014 г. Това би била първата крачка към прозрачността на този процес.
Не е белег на провал да се признае, че голяма част от въпросите все още са без отговор. Част от тези отговори няма как да се дадат, преди да се открият ключови доказателства - като черните кутии на самолета, например.
Но дори това никога да не се случи, дори мистерията да си остане вечна мистерия, все пак трябва да се поеме отговорност за безобразния начин, по който се ръководеше разследването досега.
Защото няма съмнение, че това разследване на причините за катастрофата на полет MH370 не върши работа.
