Сред море от руски знамена, Владимир Путин се качи на сцената в Симферопол - най-големия град на Кримския полуостров, за да възвести, че вече 5 години "Ние сме заедно!", а публиката възторжено отговори с бурни възгласи "Русия! Русия!".
Големите тържества в Симферопол и по целия полуостров включваха редица концерти, маршове и демонстрации на руска военна техника, за да се акцентира, че противно на цялостното непризнаване от страна на Запада, Крим е вече част от Русия.
И появата на Владимир Путин на сцената, заедно с рокгрупите и прокремълските рапъри, беше кулминацията на празниците на полуострова по случай годишнината от анексирането.
Разбира се, това беше придружено от публични и телевизионни изблици на щастие от страна на местните. По руските телевизии се въртяха интервюта с обикновеновени работници, домакини и т.н., които коментират колко по-добре се развива полуостровът сега под властта на Кремъл.
За тези хора референдумът е поправил една "историческа несправедливост" - преотстъпването на Крим на Украйна от през 1954 г. от тогавашния лидер на СССР Никита Хрушчов (който е украинец). Цялостното усещане е на благодарни за "освобождението" граждани - точно така, както Русия обича да се отнасят към нея. От своя страна Кремъл отговаря на тази благодарност с инвестиции.
Официалните руски данни показват, че от анексирането насам страната е вляла в икономиката на Кримския полуостров около 13,5 милиарда евро - повече, отколкото в почти всеки друг регион на Руската Федерация. Според анализатори инвестицията цели да гарантира, че местните ще останат доволни от руското управление и ще продължат да го подкрепят.
Кремъл също така построи и 19-километров мост с 250-километрова магистрала към него, които да свързват Крим с руската част на континента. Междувременно покрай тържествата от годишнината от анексирането Путин откри и две нови електроцентрали - една в Симферопол, друга - в Севастопол, които, по думите му, ще осигурят на Крим така необходимата енергийна сигурност.
Ако оценките на руския президент са верни, двете електроцентрали трябва да произвеждат достатъчно количество електроенергия, за да се покрият 90% от нуждите на полуострова.
И все пак - далеч не всички в Крим са щастливи от този 5 годишен период на руско управление - както в Крим, така и в самата Русия.
На полуострова обаче е трудно човек да чуе особено гласни критики към Кремъл. Причина за това е огромният брой агенти на службите, изпратени там, за да блокират несъгласието. Противниците на руското управление, включително етническите украинци, кримските татари и етническите руснаци, които остават лоялни към Киев, описват една атмосфера на страх и напрежение.
"Когато бяхме част от Украйна, никой не искаше да демонстрирам, че съм патриот. Но в днешния Крим трябва да викаш колко голям патриот си всеки ден. Те превърнаха Крим в мини Съветски съюз. Навсякъде има информатори", казва Сергей, бивш офицер от Червената армия. Самият той се страхува да говори повече или да разкрие повече за себе си, защото може да се окаже жертва на репресии.
Вероятно най-тежко засегнати от промените са кримските татари - мюсюлманска етническа група, съставляваща около 12% от населението на полуострова. Репресиите срещу тях датират още от времето на Сталин, който решава масовото им депортиране към Централна Азия през 40-те. Едва 40 години в края на 80-те - по време на упадъка на СССР - на тях им е разрешено да се завърнат обратно към родните си домове.
Сега спомените за репресиите от страна на Москва отново са живи, превръщайки много кримски татари в едни от най-явните противници на руското управление на полуострова. Според Human Rights Watch от 2014 г. насам десетина кримски татари, обявили се срещу промяната, са изчезнали безследно. Шест от тях по-късно бяха намерени мъртви.
Най-известен е случаят на 39-годишния Решат Аметов, който последно е видян през март 2014 г., когато група мъже, членове на проруска паравоенна организация, го вкарват в автомобил.
След близо две седмици тялото му е открито в гората, а на ръцете му има белезници. Отвличането на Аметов, което се случва посред бял ден, е заснето от случаен минувач, а видеото е качено в YouTube. Досега обаче няма задържани или дори официално заподозрени за убийството му.
В края на миналата година руските службите за сигурност арестуват друг кримски татар - Едем Бекиров, който страда от множество здравословни проблеми, включително диабет и сърдечни заболявания. Обвиненията срещу него са за незаконен трафик на оръжия и експлозиви. Поддръжниците на Бекиров твърдят, че обвиненията са абсурдни, тъй като 58-годишният агроном носи протезен крак и се придвижва трудно и с помощта на патерици.
"Това се прави, само за да се стреснат хората и да се държат под страх. Руските сили за сигурност искаха да покажат, че никой не може да очаква милост. Това са тактики от типа на Гестапо", коментира известният активист за правата на кримските татари Заир Смедля. Колкото до съпротивата - тя би могла да е само мирна. По думите на Смедля всеки опит да се въстане с оръжие само би дал на Кремъл повод да засили репресиите и да заличи всички несъгласни.
Но не само в Крим анексирането предизвиква сериозни обществени разделения.
Макар първоначално то да беше посрещнато с патриотична еуфория в Русия и скок в одобрението за Путин, сега, 5 години по-късно, след тежки санкции от страна на Запада, които удариха сериозно руската икономика, нещата не изглеждат така позитивно и радостно.
Това си пролича и до голяма степен от факта, че за пръв път в Москва нямаше масови политически митинги по случай годишнината от присъединяването на Крим. Една от причините е, че след 5 години вече просто я няма еуфорията от това, че "Крим е върнат към родината". Според някои експерти именно тежките в икономически план години предизвикаха сериозно недоволство у много руснаци.
Така, заедно с прокараното сериозно увеличаване на пенсионната възраст в страната, все още доста ниския жизнен стандарт и увеличаващите се разходи за военни кампании зад граница (най-вече в Сирия), управляващите вероятно са преценили, че манифестации по случай откровено скъпото анексиране на Крим може и да не се окажат особено добра идея.
На фона на това социално напрежение и гневните реакции срещу бедността в страната, се променят и настроенията сред хората.
"През последната година социолозите започнаха да чуват във фокус групите, че Крим ни е струвал прекалено много и че като цяло влагаме твърде много в чуждестранни военни приключения", казва Екатерина Шулман, политолог от Москва.
Всички тези опасения бяха отразени и в скорошния адрес на Владими Путин към Държавната дума. Там той до голяма степен се фокусира именно върху вътрешните проблеми, включително стандарта на живот. Според Шулман обаче думите му почти не са оказали влияние върху общественото мнение и притесненията на руснаците.
Според проучване на общественото мнение, публикувано миналата седмица от московската фондация "Обществено мнение", само 39% от руснаците имат положително мнение за анексирането на Крим - с 28 процентни пункта повече спрямо 2014 г. Проучването идва и на фона на постоянния спад в рейтинга на Путин, който бележи годишно дъно от едва 33% на фона на широко недоволство от противоречивия закон за увеличаване на пенсионната възраст с пет години.
Истината обаче е, че за Владимир Путин казусът с Крим отдавна е приключен въпрос, който не подлежи на никакво обсъждане, независимо от санкции, заплахи и т.н.
Това продължава да е една от големите победи, които той отбелязва за своето управление. И всяка крачка назад би била проява на слабост в очите на собствените му хора.
Нещо повече, някои анализатори твърдят, че дори след края на управлението на Путин, неговият наследник би рискувал да бъде определен за предател, ако реши да отвори темата за евентуално връщане на полуострова на Украйна.
Така че санкции или не, Кремъл ще продължи да гледа на Крим като на своя изконна територия. Ако ще и Русия да трябва още десетилетия напред да изплаща цената му с икономиката си.
