Хакерска група, нарекла се "Пазителите на мира" (Guardians of Peace), проби защитата на сървърите на Sony Pictures и извади наяве много лични детайли за работещите там, кореспонденция и други данни - повечето поверителна фирмена информация.
Това би било поредната подобна атака, ако причината за атаката срещу Sony Pictures не беше филмът "Интервюто", който предизвика гнева на официален Пхенян преди още да е излязъл на екран. Атаката не приключи с това - много киносалони отказаха да го пуснат, след като получиха заплахи не само за хакерски, но и за реални терористични атаки.
Посъветвани от адвокатите си в параноичната на тема съдебни дела Америка, техните собственици прецениха, че не могат да си позволят риска някой клиент да пострада при предварително обявена заплаха и отказаха да приемат филма на Sony, което принуди компанията да отложи показа му.
Атаката и последвалите заплахи доведоха до резултат, който никой във Вашингтон не си е представил и в най-големите си кошмари:
Един авторитарен режим успя да наложи цензурата си върху гражданите на САЩ
Добре дошли в дигиталния век. Джордж Клуни сполучливо отбеляза в интервю - това е позорно (отказът от излъчване на филма) и сега можем да очакваме от тези хора всичко - да атакуват голяма медия, ако отразяването на някоя новина не им хареса, да спрат всяка публикация, която искат да не излиза.
Президентът Барак Обама заяви, че има сведения, които уличават режима в Северна Корея за подбудител на атаката и обеща адекватен отговор. Пхенян не закъсня - оттам яростно отхвърлиха обвиненията и отправиха нови заплахи към Вашингтон.
Името на хакерската група "Guardians of Peace" косвено води към Северна Корея - това е израз, който бившият президент Ричард Никсън е използвал като отговор на въпрос защо САЩ поддържат свои войски в Южна Корея. Групата хакери е избрала същото име и отправя явни заплахи срещу наследника на Никсън.
Този казус надминава досегашни хакерски атаки, дори и такива, които се считат за дело на други държави. Китай често е обвиняван, че използва хакерски прийоми, за да се докопа да тайна информация. Израел пък беше обичайният заподозрян, когато хакери пуснаха вирус, който наруши работата на иранските центрофуги за добиване на обогатен уран. Руски хакери започнаха кибер-атаки срещу естонски правителствени мрежи през 2007г., когато политическото напрежение между Талин и Москва се повиши по повод преместване на паметник на руски войници, които естонците наричат окупатори.
В момента светът наблюдава внимателно развоя на събитията - дали и по какъв начин филмът "Интервюто" ще бъде пуснат в прожекция. Паулу Коелю предложи да го откупи и той да бъде пуснат в YouTube за безплатно гледане. Това поражда опасения дали YouTube няма да е поредната жертва на масова хакерска атака. Президентът Обама обеща ответни мерки и те вероятно в момента се обмислят. Трудността идва оттам, че каквито и да е санкции да бъдат наложени на самоизолиралата се Корейска народно-демократична република, те едва ли ще влошат икономическото ѝ положение повече от сега.
Режимът в Пхенян има за свой поддръжник официален Китай, който сдържа милитаристките им изстъпления в посока Южна Корея, но и няма да допусне никакви твърди мерки да минат през Съвета за сигурност на ООН. Още един поддръжник режимът на Ким Чен Ун има в лицето на своя мощен съсед Русия - на принципа на общия враг, който и двете страни виждат в САЩ.
Русия и Китай внимателно следят какъв ще е отговора на Вашингтон в този случай - главно за да нагодят собствените си стратегии за кибервойна към реалността. В случая хакерите на КНДР извършват класическо разузнаване с бой - извършват атака, която изважда на показ слаби места в отбраната и ще покаже и какви мерки е готов да вземе атакувания. Затова и отговорът на Белия дом ще е ясен сигнал и за властите в Пекин, Москва и за целия останал свят. Точно както целият свят си направи изводите от отговора на САЩ след 11 септември 2001г.
Сигурно е, че тази акция няма да остане без последици, въпросът е дали те ще отприщят верижна реакция.
Друг въпрос е как една държава отговаря на атака срещу своя мрежа (или част от нея) на друга държава, която няма съответстващи мрежи и де факто се намира в прединформационната ера - поне като общество. Севернокорейските хакери могат да са камуфлирани в която и да е страна по света - те дори може физически да се намират на различни места по света и да нанасят координирани акции по избрана цел. Ответен удар по "техните" мрежи може да означава удар по приятелски държави или дори по мрежи в САЩ, ако атаките са генерирани от т.нар. зомби-сървъри.
Какъвто и да е отговорът на САЩ, в момента се наблюдава истинска хибридна война - кибератаки и агресивна пропагандаи и заплаха, която поне за момента постига целите на Пхенян - един филм не стига до зрителите си, а много хора са лично уязвени от разкрити за тях данни и се чувстват беззащитни пред този нов начин на агресия.
Точно по същия начин американци са били нападнати на 7 декември 1941г. и на 11 септември 2001г. - на американска земя. И в двата случая отговорът на Вашингтон включваше масивна употреба на военна сила, в първия случай срещу страната агресор - Япония е използвано и ново оръжие, за бъде сломена съпротивата и. От ози момент са минали над 70 години, но за всеки американски президент подобна атака не оставя много варианти освен ответна атака. Интересно е най-вече дали ще бъде използван нов тип оръжие в тази отдавна неконвенционална война.
