Малко хора знаят какво представлява Нова земя - мистериозен архипелаг отвъд Северния полярен кръг, който се контролира от руската Федерална служба за сигурност (наследник на прословутото КГБ).
Различни части от островите носят имена като "Черната гъба" или "Широкия нос" по простата причина, че на тях са били тествани ядрени оръжия. На Нова земя дори е правено изпитание на прословутата Цар бомба.
До слабо населените, но тежко милитаризирани острови не пътува почти никой, освен шепа елитни военни служители.
Описанието звучи така, сякаш Адът е замръзнал, но се оказва, че Нова земя е и своеобразен "нов ГУЛАГ" за президента Путин - там той е решил да наказва своите най-шумни противници.
От вече казаното става ясно, че архипелагът не е място за хора със слаби сърца, но една жена е твърдо решена да отпътува за там, защото отчаяно иска да види партньора си. Тя е Кира Ярмиш - популярно лице на руската опозиция и говорителка на опозиционния лидер Алексей Навални.
Завършила е "Международни отношения" в Московския държавен университет и като по-млада се надява на дипломатическа кариера в Африка, далеч от руската политическа сцена. Студентските протести в столицата през 2011-2012 г. обаче преобръщат възгледите и плановете й и Кира решава да се бори за справедливост в собствената си родина.
Кира Ярмиш
Сега Ярмиш е убедена, че приятелят й е сред първите жертви на нови тактики, разработени от Кремъл за справяне с опозицията. Пред "Дейли Бийст" тя е категорична - ФСБ отвлича приятеля й Руслан Шаведдинов и го изолира съвсем целенасочено от останалия свят и от близките му някъде из онзи неприветлив полярен архипелаг.
Нещо повече, Кира е убедена, че има действащ заговор на руските тайни служби, който цели да укрива Руслан от нея.
Колкото повече информация излиза за казуса на Ярмиш и Шаведдинов, толкова по-ясно става, че не е случайност именно той да бъде изпратен на Нова земя. Руслан отговаря за новинарския поток, който идва от антикорупционната фондация на Навални, и е един от най-известните репортери на въпросната фондация.
Неговите клипове в YouTube, които уличават различни висшестоящи лица в корупция, събират милиони преглеждания.
Трудно е да оправдаеш изпращането на човек като Шаведдинов отвъд Полярния кръг, но държавната система на Кремъл все пак успява. В Русия все още има казарми и 12-те месеца военна служба са задължителни за всеки мъж между 18 и 33-годишна възраст.
Така на 23-годишна възраст Шаведдинов е обвинен, че се укрива от задължителната военна служба.
Московският военен комисар - полковник Максим Локтев - твърди, че случващото се с Руслан е напълно обичайно.
Младият мъж е заловен и е изпратен на архипелага, за да отслужи дълга си към родината.
Колегите и приятелите на активиста, начело с Кира, не вярват на нито една дума на Локтев. И въпросът не е, че на Шаведдинов му се налага да изтърпи военната си повинност, а че разпределението му е крайно подозрително. Как така от хилядите казарми, които се намират на необятната руска територия, Руслан е изпратен именно в Нова земя?
Алексей Навални е съгласен с тази теория. Пред "Дейли Бийст" той посочва, че това е уникален пример как администрацията на Путин и ФСБ използват военната служба като затвор за политически активните млади руснаци. В случая целта е Шаведдинов да бъде напълно откъснат от обичайния си живот и дейности, както и от близките си.
Руслан Шаведдинов
Почитатели на Кира и Руслан из цяла Русия също смятат, че Ярмиш и Навални са прави.
Младата двойка е позната в цялата страна заради клиповете си, които редовно публикува в социалните мрежи и които са сред основните средства на Навални за комуникация с последователите си.
Миналото лято например, докато опозиционният лидер е в затвора, повече от 3 млн. души гледат репортажа на Руслан за заместник-кмета на Москва Наталия Сергунина, която е печелила колосални суми от сделки с имоти, сключени от компании, притежавани от нейни роднини.
Полицията често нахлува в офисите на Навални и на фондацията му, при което биват конфискувани компютри, телефони и камери. На 27 юли миналата година на зазоряване членове на специален въоръжен отряд обискират не някоя административна сграда, а дома на Ярмиш и Шаведдинов, будят двойката и конфискуват цялата им техника.
Инцидентът все пак не отчайва активистите, които продължават да публикуват видеа с опозиционно съдържание. През декември Кира и Руслан нямат търпение да посрещнат Нова година и правят планове как ще празнуват с приятели някъде извън Москва.
Но на 23 декември Руслан изчезва, а мобилният му телефон спира да отговаря.
Почти 24 часа по-късно Кира открива, че приятелят й е на 3 хил. километра от нея в поделение, което се намира в Рогачево, на Южния остров на Нова земя.
Дотогава Ярмиш не знае много за правилата, които се спазват на архипелага, но това, което научава, я шокира. Близо до руската база се намира един от старите полигони за тестване на ядрени оръжия, а островите като цяло са осеяни със съоръжения, които и до днес се водят строго секретни.
Тя не може да посети острова без специално разрешение, което се издава от ФСБ. Да говори с Руслан също се оказва почти невъзможна задача.
Двама от армейските капитани подслушват всеки негов разговор, затова всеки път, в който Кира пита как е Шаведдинов, той отклонява темата и казва "Нека поговорим за теб". Руслан все пак успява да уточни, че му е забранено да използва мобилен телефон, което е грубо нарушение на правата му - всеки руски войник има правото да се обади на семейството си поне веднъж седмично.
Затова Кира решава да съди поделението и неговото командване.
Междувременно нейните молби до ФСБ да й бъде разрешено да посети острова не получават никакъв отговор. През февруари тази година московски съдия трябва да отиде до архипелага, за да изслуша свидетелствата на Шаведдинов, но в последния момент казва, че не е успял да стигне заради влошени метеорологични условия.
Полетите дотам редовно биват отменяни заради суровите антарктически зими, но Ярмиш не вярва на това оправдание - все пак авиацията няма никакъв проблем да транспортира Руслан до Нова земя в самия край на декември.
Крайното заключение на съда пък твърди, че на Шаведдинов не са наложени никакви специални рестрикции, макар че дори затворниците в Русия в момента имат повече права от Руслан, а на Ярмиш й остава да се надява, че ще почака завръщането на приятеля си 12 месеца, както правят повечето млади рускини.
Тя обаче не спира да се притеснява за приятеля си заради мястото, на което е изпратен, и заради аргументите, с които е изпратен там.
"Казвам си, че щом ни задържат, обискират домовете ни и ни плашат по този начин, значи вършим нещо правилно. Но понякога това не е достатъчно успокоение", посочва в заключение Кира.
