Ехото от електоралния срив на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в Турция продължава да кънти.
Докато властта се люшка между коалиция на компромиса, нестабилното правителство на малцинството или в краен случай - нови предсрочни избори, "Хюриет" е инсталирал брояч, с който изчислява откога президентът Реджеп Тайип Ердоган не се е появявал в телевизионен ефир.
Безпрецедентно - турският държавен глава мълчи повече от 48 часа след последната си изява в изборния ден. Единствената позиция от страна на Ердоган беше кратко съобщение, в което призовава всички партии да оценят парламентарния вот "здравомислещо и реалистично".
"Ердоган се появяваше по три пъти на ден по турските телевизионни канали по време на предизборната кампания", напомня изданието.
Нерегламентирана, но открита и невъзмутима агитация от страна на държавния глава, който би трябвало да изпълнява функциите си отвъд партийните пристрастия.
Президентът громеше опозицията от трибуната на партиен митинг на ПСР с Корана в ръка, а ескалацията на вътрешното напрежение след атентатите срещу полицейски и съдебни сгради беше използвана за демонстрация на твърдата държавна сила. Напразно.
В кръга на провинциалния политически хумор - не помогна и извънредното привикване на Лютви Местан до Анкара на среща с премиера Ахмед Давутоглу броени дни преди вота с цел спешна активизация на електората от български произход през "изселническите организации".
Турският урок може да послужи като универсален пример за всеки (балкански) управник с нескромни творчески планове.
На теория, Ердоган беше постигнал всичко - укрепи се във властта в продължение на повече от 10 години, ползваше се с лична харизма, като в същото време имаше в актива си инерцията от икономическия растеж след финансовата криза от 2001 г.
Статутът на Турция като "световна държава" (по определението на Исмаил Джем) му позволи да влезе в ролята на сериозен фактор, който балансира интересите си както спрямо Запада, така и спрямо Русия.
Всичко това - в комбинация с комфортната избирателна система, която пречи на фрагментацията и изкуствено помагаше за налагането на еднопартийната власт на консервативната Партия на справедливостта и развитието.
Но Ердоган не се задоволи с това и се провали.
На първо място, се провали заради натиска за власт. Мечтата по демокрация "руска марка" удари на камък.
ПСР трябваше да постигне пълно мнозинство в Меджлиса, за да прокара проекта за Нова Турция - смяна на парламентарната система с президентска форма на управление.
Затова "надпартийният" президент се оказа централен политически сюжет в периода преди изборит, което доведе до жалби до Централната избирателна комисия и специална позиция от страна на ОССЕ за "загриженост заради активната роля на президента в кампанията".
Едновременно с това, само за няколко месеца след президентските избори от август 2014 г. стотици души, позволили си да изразят "несъгласие" с Ердоган, бяха изправени на съд заради възгледите си - в това число, журналисти, карикатуристи, студенти, и... бившата Мис Турция Мерве Буюксарач.
Новият турски парламент е резултат от вълната на гражданските протести през 2013 г., които искаха повече демокрация, повече плурализъм, разделение на властите и децентрализация. Принципи, които противоречат на президентските амбиции на Ердоган.
Това е и провал на идеологическия кич. Когато Турция загуби блясъка на икономическия подем от последните години, заложи на религиозно-националистическата карта.
Докато Ердоган даде всичко от себе си да възпали носталгията на турците по "славното минало", като си построи императорски сарай и се обгради от бутафорна "гвардия" с османски воини, опозицията заложи на кампания в стил "Икономиката, глупако".
Силният фокус върху икономическите проблеми, разделението между богати и бедни провинции, и залог върху правата на изолираните групи от обществото доведе до исторически възход на левичарските формации (с най-много мандати в Меджлиса от 1980 г. насам).
Това се отнася както за социалдемократите на Кемал Кълъчдароглу, така и за про-кюрдската Демократична партия на народите на Селяхатин Демирташ (която се позиционира като местната версия на СИРИЗА и Подемос), които заедно получиха общо 38% от гласовете на турците с пренебрежимо изоставане от 2% от ПСР.
The wind of change keeps blowing. Congratulations, @HDPgenelmerkezi. ¡Venceremos!
— Pablo Iglesias (@Pablo_Iglesias_) June 7, 2015
Лидерът на Подемос Пабло Иглесиас поздрави партията на Демирташ за изборния резултат
Новата звезда на турската политическа сцена Демирташ, когото вече наричат "кюрдския Обама", се наложи като "негатив" на Ердоган - противник на национализма, на задължителното религиозно образование и говорител на умерените групи в кюрдското малцинство.
Сега Ердоган е длъжен да се съобразява с етнически балансьор, който трудно може да овладее; или по определението на Димитър Бечев, "роди се турското ДПС".
В крайна сметка, личната политическа амбиция и загубата на самооценка заради свръхдозата идеология спъна вечния Ердоган на крачка от концентрацията на еднолична власт. Целият напън на стиснатия президентски юмрук произведе шумен откат в лицето му.